Решение № 285 от 20.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Иванов

Валерия Банкова

Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20211100509715 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от ИВ. Д. С. – длъжник по изп.д.

№20128410400877, срещу постановление от 02.06.2021 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20128410400877.

Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – в продължение на периода от м.02.2013 г. до настоящият момент действителният кредитор БНП П.П.Ф. ЕАД не е искал действия по принудително изпълнение, а поради несъобщаване на цесия, по силата на която кредиторът е прехвърлил вземанията на К.И.И. ЕАД, цесията е непротивопоставима на длъжника и всички извършени по изпълнителното дело конституираният като взискател цесионер не пораждат правни последици.

Взискателят оспорва жалбата. Твърди, че цесията е съобщена на длъжника по предвидения в договора за кредит ред. Посочва, че считано от конституирането си като взискател в периода 04.12.2015 г. е искал 1 извършване на действия по принудително изпълнение, с което е прекъсвал течението на срока по чл.433, ал. 1, т.8 ГПК и не е настъпила перемпция по изпълнителното дело.

В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице условията по чл.433, т.8 ГПК, тъй като в периода от образуване на делото на 21.01.2012 г. до депозиране на молбата на длъжника за прекратяването му са искани и извършвани изпълнителни действия и не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а обстоятелството дали цесията е съобщена на длъжника няма отношение към прехвърлителния й ефект, тъй като считано от сключване на договора за цесия титуляр на вземанията става цесионерът.

Въззивният съд намира следното:

Процесното изпълнително производство е образувано по молба на БНП П.П.Ф. ЕАД за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжника ИВ. Д. С.. Молбата за образуване на изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на 21.01.2012 г. и с нея са посочени изпълнителните действия, които взискателя иска да бъдат предприети за събиране на вземането му. В периода от 25.01.2012 г. до 18.12.2013 г. съдебния изпълнител е извършвал следните действия по принудително изпълнение, а именно: наложил е запор на банкови сметки и върху вземането за пенсия на длъжника, наложил е възбрана върху недвижим имот на длъжника. На 25.08.2015 г. е постъпило искане от К.И.И. ЕАД за конституирането му като взискател на мястото на първоначалния поради сключен договор за прехвърляне на вземания. С постановление от 05.11.2015 г. цесионерът е конституиран като взискател по делото. С молба от 09.11.2015 г. новият взискател е поискал извършване на изпълнително действие – пристъпване на принудително изпълнение чрез опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на адреса му. Изпълнителни действия (опис на движими вещи, запор върху банкови сметки и вземания по трудови договор) е поискано и с молби на взискателя от 20.04.2016 г., 01.08.2017 г., 17.07.2018 г., 08.10.2018 г., 17.09.2019 г., 11.06.2020 г., като в този период са извършени изпълнителни действия – насрочен е опис на движими вещи, наложени са запори върху банкови сметки на длъжника.

2

С молба от 22.04.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – поради настъпила перемпция в периода м.02.2013 г. – 22.04.2021 г., като се е позовал на липса на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията и сочи, че последното валидно изпълнително действие е наложената през м.02.2013 г. възбрана върху недвижим имот на длъжника. С постановление от 02.06.2021 г. е отказал да прекрати производството на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от писмените доказателства, че в периода до 05.11.2015 г. изпълнителни действия са извършвани по искане на взискателя БНП П.П.Ф. ЕАД, а след 05.11.2015 г. – по искане на взискателя К.И.И. ЕАД, като няма период от време, надвишаващ 2 години, през който да не са искани от взискателя и извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Спорен по делото е въпросът дали конституирането на К.И.И. ЕАД като взискател на мястото на първоначалния поради прехвърляне на процесното вземане е законосъобразно и дали извършените от него процесуални действия в изпълнителния процес са провели действие.

Настоящият състав съобрази, че конституирането на взискател, в това число – поради частно правоприемство на мястото на първоначалния, не подлежи на съдебен контрол съгласно чл.435 ГПК. В случая длъжникът не отрича задължението си, а единствено оспорва качеството на взискателя К.И.И. ЕАД на кредитор, като поддържа, че действителен кредитор е първоначалният взискател. Защитата по този въпрос в рамките на изпълнителното производство не може да се осъществи самостоятелно – страна по делото е лицето, в чиято полза е издаден изпълнителен лист или негов правоприемник (частен или универсален), който се легитимира чрез писмени доказателства пред съдебния изпълнител като такъв и чрез нарочен акт е конституиран като взискател. Единственият път на защита за длъжника, ако твърди, че събраните чрез принудително изпълнение суми неправилно са разпределени, включително на лице, което не е материално легитимирано като кредитор и поради това няма качество на взискател, е по пътя на чл.463 ГПК – чрез обжалване на разпределението. Поради това в настоящото производство съдът не може да осъществява косвен контрол по този въпрос и да приема действия, извършени от конституирания взискател, за невалидни.

3

Ето защо неоснователно е възражението на длъжника, че извършените процесуални действия, в това число молби за извършване на изпълнителни действия от страна на К.И.И. ЕАД, не са провели правно действие.

Съдът приема, че в периода от образуване на изпълнителното дело до датата на подаване на молба за прекратяването му са искани и извършвани действия по принудително изпълнение през периоди от време, непревишаващи 2 години, като всяко едно от тези действия (искане или осъществяване на изпълнително действие, всички - изброени по горе) прекъсва преклузивния срок по чл.433, т.8 ГПК, съответно – от него започва да тече нов срок. По изложените съображения съставът приема, че не е настъпило прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Обжалваният акт на съдебният изпълнител е правилен, а подадената срещу него жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ИВ. Д. С. – длъжник по изп.д.

№20128410400877, срещу постановление от 02.06.2021 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20128410400877.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4