Определение № 321 от 31.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. София, 31.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Е. Василева Касационно търговско дело № 20248002901368 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД чрез процесуален представител юрисконсулт В.Т. срещу решение № 1504 от 14.03.2024 г. по в. гр. дело № 11093/2022 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав, с което след отмяна на решение № 9291 от 17.08.2022 г. по гр. дело № 26647/2021 г. на Софийски районен съд, 169 състав ответникът „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на Е. Г. С. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер 22 282,54 лв. – част от застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за имуществена застраховка със застрахователна полица № 0811190160007465 за пакетна застраховка „Дом“, валидна за периода от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г., по щета № 210633734/18.02.2020г., за причинени вреди на собствения на ищцата недвижим имот - апартамент, намиращ се в гр. София, ж.к. „Младост 1А“, бул. „Александър Малинов“, бл. 522, ап. 19, вследствие на настъпило 14.02.2020 г. застрахователно събитие - вандализъм, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2021 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 491,32 лв. - разноски за първоинстанционното производство, и сумата 1 645,66 лв. - разноски за 1 въззивното производство.

Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? - противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС и др.

2. Дължи ли застрахователят по доброволна имуществена застраховка изплащане на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие по волята на страните изначално /при сключване на застраховката/, изрично /фактическият състав на конкретната хипотеза е точно и ясно визиран/ и надлежно /писмено уговорено в Общите условия, които са неразделна част от договора за застраховка/ е изключено от застрахователното покритие /т. 12.9 от Общите условия/, като горните обстоятелства са безспорни между страните и категорично доказани в хода на съдебното производство? – противоречие с решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.

3. Следва ли чл. 20а ЗЗД да намира приложение при договорите за доброволно имуществено застраховане по отношение на частите от същите, които не са нищожни по смисъла на закона? – противоречие с решение № 60033/03.06.2021 г. по дело № 614/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60292/02.09.2022 г. по дело № 4050/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 28/01.03.2017 г. по дело № 60094/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Касаторът поддържа също, че произнасянето на ВКС по посочените въпроси би допринесло и за правилното тълкуване и приложение на закона от 2 съдилищата и за развитието на правото в тази насока.

Ответницата Е. Г. С. от гр. София /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат Л. Ц. оспорва касационната жалба и поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като СГС е разрешил процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на касатора, свързани с застрахователното събитие и твърденията, че то представлява непокрит риск съгласно Общите условия, както и е извършил преценка на всички доказателства, събрани по делото и е обсъдил доводите на страните в съответствие с практиката на ВКС. Относно втория материалноправен въпрос поддържа, че не е коректно зададен, като по делото не са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, на които се позовава касаторът, същите не са категорично доказани, за да е налице хипотезата на т. 12.9 от Общите условия, както и че по делото е доказано, че щетите са настъпили в резултат на действията на лица, допуснати в имота не от неговия собственик, а от частен съдебен изпълните и от назначения пазач на намиращите се в жилището движими вещи на предишния собственик при изпълнение на процедурата по въвод във владение, като застрахователното събитие е настъпило на 14.02.2020 г., т. е. в срока, определен от ЧСИ за изнасяне на вещите. По отношение на третия материално правен въпрос ответницата излага, че не са наведени конкретни доводи за решаване на делото в противоречие със задължителната практика на съдилищата, както и че самият въпрос е зададен некоректно, тъй като въззивният съд не е обсъждал и коментирал приложимостта на чл. 20а ЗЗД, а е съобразил Общите условия, обсъдил ги е и въз основа на събраните доказателствата е установил, че не е налице твърдяната хипотеза на т. 12.9 от Общите условия за непокрит риск. В подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата релевира и доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ 3 отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е установил, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 КЗ със застрахователна полица № 081119016007465, валидна за периода от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г., по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора застрахователна сума – 201 000 лв., имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на недвижим имот - апартамент 19, намиращ се в гр. София, ж. к. „Младост 1А“, бул. „Александър Малинов“, бл. 552, за периода на действие на договора. Констатирал е, че сключеният договор за застраховка е действителен, като съгласието на страните е обективирано в предвидената от КЗ писмена форма за валидност съгласно чл.

344, ал. 1 КЗ. Приел е, че покритият риск по застрахователния договор е настъпването на вреди вследствие на вандализъм, предвиденият лимит за този риск е до 20% от общата застрахователна сума за движимото и недвижимо имущество. Установил е също, че ищцата Е. Г. С. е собственик на застрахования недвижим имот, същата е въведена във владение на имота с протокол за принудително отнемане на недвижим имот - въвод във владение от 05.02.2020г. по изп. дело № 20198530400321 по описа на ЧСИ Александър Дачев с район на действие СГС, като в протокола е отразено, че в имота са се намирали вещи на предишния собственик, за пазач на които вещи е назначен Иван Димитров Иванов и е определен срок за изнасянето им до 20.02.2020 г.

За да направи извод, че е настъпило уговореното застрахователно събитие в срока на застрахователния договор, съдебният състав е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Асен Тодоров Петров и Димчо Иванов Чунчев и въз основа на тях е установил, че имотът е бил в изрядно състояние, но през м. февруари 2020 г. при изнасяне на багажа от апартамента от бившия собственик с помощта на негови приятели са причинени щети – дупки на гипсокартона, пробиване на стъклопакета и PVC дограмата с бормашина, строшени плочки на стълбите.

След подаденото от ищцата до застрахователя искане за изплащане на застрахователно обезщетение поради настъпило на 14.02.2020 г. застрахователно събитие – вандализъм, и извършен от експерт на застрахователя оглед на имота, е съставен протокол за опис на повреденото 4 или унищожено имущество по щета № 210633734/18.02.2020 г., в който са описани констатираните щети, и застрахователят е платил на ищцата застрахователно обезщетение в размер 12 601,80 лв. по процесната щета, което по същество представлява извънсъдебно признание за настъпилото застрахователно събитие в срока на застрахователния договор, претърпените вреди, както и причинно-следствената връзка между тях.

Съдебният състав е приел за неоснователно възражението на ответника по иска /настоящ касатор/ за наличието на изключен риск по т. 12.9 от Общите условия към застрахователния договор, съгласно която клауза застраховката не покрива щети, настъпили в резултат на умишлени действия на застрахования, негов съпруг, роднини по права линия, лица, работещи под негов контрол, служители или съдружници, както и други лица, които живеят с него в едно домакинство, или лица, които са допуснати до застрахованото имущество със знанието или съгласието на първите. Въззивната инстанция е изложила съображения, че в случая щетите са настъпили в резултат на действия на лица, които са допуснати в имота не от неговия собственик и застраховано лице, а от назначения в изпълнителното производство за въвод във владение пазач на намиращите се в жилището движими вещи на предишния собственик с цел изнасянето им.

За да определи застрахователното обезщетение в размер 34 884,34 лв., въззивният съд е съобразил константната практика на ВКС, обективирана в цитираните във въззивното решение съдебни актове и е взел предвид средните пазарни цени на увреденото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-оценителната експертиза. От определената сума съдебният състав е приспаднал доброволно платеното от застрахователя обезщетение в размер 12 601,80 лв., поради което е заключил, че е останала дължима част от застрахователното обезщетение в размер 22 282,54 лв.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на 5

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от него процесуалноправен въпрос е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос не е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани 6 своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.