Решение № 278 от 23.10.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. ******, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130100657 по описа за 2023 година за да се произнесее, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Провадийският районен съд се сезира с молба от С. И. С. против А.

ХЮ. А. с искане да бъде постановено решение, с което да бъдат предприети мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, поради осъщественото от ответника спрямо молителката на 17.06.2023 г. акт на домашно насилие.

В молбата, ведно с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се посочва, че на 17.06.2023 г. около 24.00 ч. ответникът заплашва молителката, че ще я изгони от жилището им, ако тя не му се подчини и не спи с него. Молителката му заявява, че ще вземе децата си и ще избяга от него, като ответникът отговаря, че ще ги намери и не знае какво ще им се случи.

В о.с.з. молителката се явява лично и се представлява от упълномощения от нея процесуален представител, който поддържа молбата за защита. Моли за уважаването й.

Ответникът, редовно призован, се явява лично. Оспорва твърдените в подадената молба за защита актова на домашно насилие и декларацията към нея по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Спорният по делото въпрос е дали на 17.06.2023 г. около 24.00 ч. ответникът отива в стаята при молителката и й заявява, че ще я изгони от жилището, ако не му се подчини и не бъде с него, както и дали й заявява, че ако си тръгне молителката и вземе децата – ще ги намери и не знае какво ще 1 им се случи.

По делото липсват събрани преки доказателствени материали с оглед естеството на твърдяното домашно насилие. Но тези релевантни по делото юридически факти, може да се доказват и чрез система от косвени доказателства, които преценени по отделно и в съвкупност, да доведат до извод за доказаност на наведените твърдения.

По делото се установява, че А. А. и С. С. са родители на две деца – Е. на 6 години и Д. – на 8 години, който е със специални образователни потребности. Молителката работи като ********* в ***********. По тези факти няма спор. Партньорите са неосъждани към момента, в т.ч. и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК, видно от приетите по делото свидетелства за съдимост. Вещото лице А. Ц. в изготвената СПсЕ определя отношенията между страните като конфликтни, с труден диалог, но успяват да комуникират сравнително добре по въпроси, касаещи децата. Посочва, че молителката е с нисък фрустрационен толеранс, респ. изпитва по-голяма трудност да овладява емоционалното си състояние.

Вещото лице счита, че и двамата родители са склонни към вербална агресия един към друг, с възможност за запазване на телесния самоконтрол, но при всички случай в момента са встресово състояние предвид скорошната им раздяла.

Срещу ответника се издават три протокола за полицейско предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР от 28.06.2021 г., 13.03.2023 г., 14.05.2023 г., с които се предупреждава да се въздържа от актове на насилие спрямо молителката и се уведомява за отговорността му по НК и ЗЗДН. Тоест между страните във времето назад, по една или друга причина, възникват неколкократно скандали, които прерастват до степен, че се налага молителката да уведомява органите на реда. Основание за издаване на писмено предупреждение от полицейските органи, съгласно изискванията на чл. 65, ал. 1 от ЗМВР, е констатирани от органите достатъчно данни да се предположи, че лицето може извърши престъпление или нарушение на обществения ред. От това съдът формира извод, че скандалите, които възникват на 28.06.2021 г., 13.03.2023 г., 14.05.2023 г. и след запознаването на служителите на реда с причините за това, се възприемат от тях, като рискови за живота и здравето на молителката.

Безспорен доказателствен принос в процеса по изясняване на обективната истина имат обясненията на ответника, дадени в хода на проведеното о.с.з. на 27.07.2023 г., които съдът цени в диференцираните им аспекти на средство за защита и на гласно доказателствено средство.

Ответникът заявява, че в действителност отива при молителката в стаята й и предлага интимен контакт. Също така ответникът в о.с.з. не оспорва пред съда твърдението, че употребява алкохол, като единствено отрича, че е в големи количества. Тези самопризнания съдът приема за изцяло достоверни.

Свидетелят М.П.В., при разпита й в о.с.з., заявява, че на 18.06.2023 г., един ден след процесното събитие, се среща с молителката, която лично й заявява, през сълзи, че „вечерта към полунощ е станал голям скандал, имало 2 пиянски вечери и изстъпления от сексуален тип от страна на А. към С.. Било е с дърпане и обиди пред децата. Наричал я „курва“, казал й, „Ти на каква ми се правиш? Ела тук.“. Свидетелката и молителката са близки приятелки, като тяхното приятелство датира от октомври 2021 г., след като св. В. за първи път се лекува в болницата в гр. ******. Предвид пълнотата и точността на изложението на свидетелката, близките й отношения с молителката и времевите параметри на формирането на непосредствените й впечатления, мотивира съдът да приеме, че в действителност такава среща между тях се осъществява, като молителката споделя гореописаните факти с посоченото съдържание.

Свидетелят Д.Х. също дава сведения за настъпил между страните инцидент, когато страните към този момент живеят в с. ******** и живеят в съседство (20-30м) от нея. Св. Х. заявява, че през лятото без да може да конкретизира точна дата, молителката идва боса до дома й около 21.0022.00ч. и й заявява, че е възникнал голям конфликт със съпруга й. Малко покъсно на място идват и полицейските органи. Именно единият протокол за предупреждение е от 28.06.2021 г. Свидетелката посочва, че не е близка със страните и че не ги е виждала отдавна, тъй като те вече не живеят в селото.

Свидетелят С.А. дава общи сведения за отношенията между страните и изразява мнение. Същият няма преки и непосредсвени, нито косвени знания, свръзани с процесните събитие. Описва възникнали между страните кавги в миналото, като изразява мнение, че молителката е станала нервна и агресивна към ответника.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираното по закон лице, съобразно чл. 8, т.1 и т. 2 и чл. 3, т. 2 и т. 4от ЗЗДН. Депозира се в предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок.

Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху 3 психиката на едно лице- пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие (крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е изрично предвиден от закона и специфичен за това производство привилегирован доказателствен способ, който се ползва със специална доказателствена сила, тъй като в подобни хипотези, поради спецификата на конкретната битова ситуация, други годни доказателства няма как да бъдат събрани. От друга страна, в хода на производството се събират достатъчно доказателства, установяващи, наведените в декларацията твърдения, а от друга страна - от ответника не се ангажират никакви доказателства, които да опровергават изложените в декларацията обстоятелства.

Съвкупният анализ на събраните гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на св. Янчева относно възникнал миналата година между страните скандал; на показанията на св. В. за споделения от молителката акт на насилие на 17.06.2024 г., както е че виждала молителката насинена; системността на извършвани от ответника актове на психическо насилие през годините, за които се издават поне три протокола за полицейско предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР от 28.06.2021 г., 13.03.2023 г., 14.05.2023 г.; обясненията на ответника А., че в действителност вечерта на 17.06.2024 г. поисква интимен контакт от жена си и че употребява алкохол, ценени наред с представената от молителката и подписаната под страх от наказателна отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 от СК, мотивират съдът да приеме, че е налице изискуемия се законов интензитет на доказаност за осъществен от ответника акт на сексуално насилие вечерта около 24.00 ч. на 17.06.2024 г. По отношение на останалата част от предмета на делото – дали ответникът заявява на молителката, че ако си тръгне и вземе децата, ще ги намери и не знае какво ще им се случи, не се провежда нужното пълно и гласно доказване, за да се формира в съда сигурно убеждение в настъпването на този неправомерен юридически факт. Остава и недоказано твърдението, обективирано в уточнителна молба от 12.07.2023 г., че актът на сексуално насилие се извършва и в присъствието на детето Д.. Няма нито едно доказателство – пряко или косвено, което да създава поне индиция за настъпването на този факт.

Останалите събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.А., че молителката е станала агресивна и нервна; че фрустрационният й толеренст е нисък, в който смисъл е заключението на вещото лице; и обясненията на ответника за наличието на проявявава агресия 4 към него, са обстоятелства, които не са във връзка с предмета на делото и не оправдават доказания по делото факт за осъществено от молителя домашно насилие.

Молбата за издаване на заповед за защита е основателна и следва да се уважи.

По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:

Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката С. С..

Предвид установеното сексуално насилие, като адекватни и необходими следва да се определят такива мерки, които в действителност биха били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника спрямо неговата бивша съжителка. Все пак, защитните мерки срещу домашно насилие нямат за цел да накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето-физическо и психическо, и живота на пострадалата. В този смисъл съдът намира, че на ответникът следва да се отсрани от съвместно обитаваното с молителката жилище, както и да я доближава на разстояние по-малко от 10.00 метра за период от 5 месеца. Искания от молителката срок от 18 месеца съдът намира за прекомерен и несъответен на характера и тежестта на извършеното, както и поради това, че съдът при определяне на срока им, взема предвид и наложените от 14.07.2023 г. и търпяни понастоящем мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, наложени със заповедта за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН. Сроковете са подходящи, с оглед постигане на възпитателния ефект от мерките, както и за преосмисляне на поведението на ответника.

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3e31b9a-00c0-404c-920c-59a5746e0f36