Решение № 1689 от 29.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110176253 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю.

Е. К. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1476,32 лева (хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и 32 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб.№ 111391 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, 270,73 лева (двеста и седемдесет лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.08.2024 г., 32,25 лева (тридесет и два лева и 25 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, 8,14 лева (осем лева и 14 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 26.08.2024 г. за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 53797/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 53797/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че претендираните суми за периода 01.05.2021 г. до 01.09.2021 г. са погасени по давност. Посочва, че в срока за отговор е извършил плащане в размер на 1640 лв. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на исковете поради погасяването на по давност на задълженията и погасяването им от ищеца.

С Молба вх. № 279183/20.08.2025 г. на л. 75 от делото ищецът е потвърдил плащането на сумата в общ размер на 1640,00 лв.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС.

2

По иска с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, а именно, че е погасил задълженията.

Основателността на исковата претенция чл. 422, ал. 1 ГПК вр. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми; 3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

Доколкото липсва спор между страните, че всички предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответника за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и мораторна лихва върху нея до размера на заплатената сума.

Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от 3 значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, но само и единствено до размера на платената сума.

По отношение на остатъка от главницата за стойността на топлинната енергия, а именно за разликата над сумата от 1240,40 лв. до пълния предявен размер от 1476,32 лв. или за сумата от 235,92 лв. съдът следва да разгледа своевременно направеното от ответника възражение за изтекла давност.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става 4 изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. На основание чл. 422, ал. 1 ГПК настоящият иск се счита предявен на 04.09.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, независимо, че същото е било отхвърлено по отношение на този длъжник.

В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ 1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

При това положение всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 04.09.2021 г. биха били погасени по давност. В разглеждания случай това са задълженията за периода от м. 05.2021 г. до м.06.2021 г., тъй като техният падеж е настъпил преди 04.09.2021 г., а вземанията за главница за топлинна енергия за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г. са непогасени по давност.

От заключението на назначената по делото ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обосновано, обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения се установи, че за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г. непогасена по давност сума за топлинна енергия е в на 1381,41 лв.

При това положение следва, че е налице дължим остатък за главница за стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в размер на разликата между непогасената по давност главница от 1381,41 лв. и платената от ответника част от главницата от 1240,40 лв. или в размер на сумата от 141,01 лв.

Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени за сумите, както следва: 1240,40 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

АДРЕС, аб.№ 111391 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, 270,73 5 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.08.2024 г., 32,25 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, 8,14 лева, поради плащане на дълга в хода на процеса, както и за разликата над сумата от 1381,41 лв. до пълния предявен размер от 1476,32 лв. за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.06.2021 г. като погасена по давност.

Следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 141,01 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб.№ 111391 за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 141,01 лв. за периода от 21.02.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 79,09 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 1240,40 лв. за периода от 04.09.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до 21.02.2025 г. – датата на плащането на дълга, сумата от 2,06 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 32,25 лв. за периода от 04.09.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до 21.02.2025 г. – датата на плащането на дълга, изчислени от съда на основание чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет страница –https://portal.nra.bg/embed/interestcalculator/main.html .