Решение № 463 от 02.04.2025, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- Касационно административно дело 275/2024
- Вид
- Решение № 463
- Подписан
- 02.04.2025
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- Маргарита Славова, Елена Чернева, Жанет Борова
Цитирани разпоредби
- чл.146 т.1-т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.1-т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.163 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.163 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.164 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172а · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172а ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.209 т.3, пр.1, 2 и 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.209 т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 ал.2 изр.1 пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222 ал.2 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.9 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 34 ал.2 и ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.34 ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 34 ал.2 и ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.121 ал.4 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 463
Силистра, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
Членове:
МАРГАРИТА СЛАВОВА
ЖАНЕТ БОРОВА
При секретар РУМЯНА ПЕНЕВА и с участието на прокурора ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СЛАВОВА административно дело № 20247210700275 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №342/20.05.2024г., постановено по адм.дело №1553/2023г., Силистренският районен съд е отхвърлил оспорването на Заповед №РД 04-400-19/29.08.2023г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр.Силистра, издадена на основание чл.34 ал.1, във връзка с ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с която е наредено да се изземе от „ЕКОПРОДУКТ“ООД, с ЕИК:********* и адрес на управление в [населено място], община [населено място], неправомерно ползван имот, с идентификатор: ***, намиращ се в землището на [населено място], включен в Държавния поземлен фонд (ДПФ), от който обработваеми са 0.848 декара.
Срещу съдебния акт е постъпила касационна жалба по реда на чл.208 и следващите от АПК от “ЕКОПРОДУКТ“ООД, подадена от представител по пълномощие адв.И. А. от АК-Силистра, с която се моли за отмяната му и, след решаване на спора по същество от настоящата инстанция, за отмяна и на процесната пред СРС заповед. Оплакванията в жалбата са насочени срещу административния акт, а не срещу подлежащото на касационен контрол съдебно решение. Независимо от това и, доколкото в нея се съдържат доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които макар и неконкретизирани, следва да бъдат съобразени в контекста на твърдяната необоснованост на обжалваното решение на СРС. Релевирани са оплаквания за материалната му незаконосъобразност, тъй като не било съобразено обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта, имотът от ДПФ е бил свободен и не е имало пречка ответникът по касация да се разпорежда с него както намери за добре. Акцентът в оспорването, обаче, е поставен върху довод, че дружеството не е ползвало имота през стопанската 2022/2023г., което лишавало изобщо от нормативна основа оспорената пред СРС заповед на ответника по касация. Твърди се,че към датата на издаването ѝ държавният имот е бил на разположение на органа, който е можел да се разпорежда с него безусловно, поради което разпореденото му изземване от касатора било без предмет. Ето защо се настоява, след отмяна на съдебния акт, да бъде отменена и Заповед №РД 04-400-19/29.08.2023г.,като издадена без фактическо и правно основание. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът по касация - Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на регламентацията от чл.172а ал.2 АПК, тъй като не е обсъдено главното възражение в процеса, както и нито едно от намиращите се в делото доказателства (изключая двата протокола от извършени проверки по нареждане на ответния орган). По този начин повдигнатите спорни въпроси пред районния съд не са намерили отговор в крайния му акт, което налагало отмяната му.
Производството е по чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 34 ал.2 и ал.8 ЗСПЗЗ.Силистренският административен съд,след обсъждане на доводите на касатора, становищата на страните и доказателствата по делото, прие: Касационните основания, заявени с жалбата и попадащи в обсега на регулацията от чл.209 т.3 АПК, се свеждат главно до твърдения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е релевирано (неконкретизирано) и оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.Съдът бил обсъдил (преценил неправилно) само част от доказателствената съвкупност по делото, без да спомене в съдебния си акт други, изрично допуснати в процеса доказателства, което предопределило неверния му извод за установеност на предпоставката от чл.34 ал.1,вр. с ал.8 ЗСПЗЗ, свързана с неправомерно ползване на земи от ДПФ от касатора.В контекста на релевираната необоснованост на съдебния акт се твърди,че фактическите изводи относно централния спорен въпрос- ползван ли е държавният имот с идентификатор: *** в обем от 0.848 дка в землището на [населено място], без правно основание от „ЕКОПРОДУКТ“ООД, били формирани в нарушение на формалната логика и без доказателствена основа. Ето защо, проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на терена на изложените касационни оплаквания и съгласно чл.218 ал.2 от АПК.
Оспореното съдебно решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг.чл.164 АПК и §19 ал.1 ПЗР ЗИД АПК,обн.ДВ,бр.39/11г., изм.ДВ,бр.58/17г.), в рамките на допустим процес, но в несъответствие с материалния закон, до което се е стигнало поради опороченост на съдебно-административното производство в заключителната му фаза, довела до необоснованост на крайните решаващи изводи на СРС.Това е така, защото: Районният съд не е установил правнозначимите факти по делото, което препятства касационната проверка за приложението на материалния закон. Последната, съгласно чл. 220 от АПК, следва да бъде извършена въз основа на фактическите му установявания, каквито няма формирани по релевантни факти в процеса.
Предмет на оспорване пред районния съд е била Заповед №РД 04-400-19/29.08.2023г. на Директора на ОДЗ Силистра,с която на основание чл.34 ал.1, във връзка с ал.8 ЗСПЗЗ и във връзка с Констативен протокол от 22.05. 2023г. на комисия, определена със Заповед №РД 07-19/10.05.2023г. за проверка на състоянието и ползването на земите от ДПФ в съставните общини на област с административен център гр.Силистра, вкл. община [населено място], е наредено да се изземе имот от ДПФ,находящ се в землището на [населено място], с идентификатор: ***, от който обработваемата площ е 0.848 дка,ползван без правно основание от „ЕКОПРОДУКТ“ООД. По т.2 от заповедта е предоставена възможност на нейния адресат, в тридневен срок от получаването ѝ, да заплати определена на основание чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ и по реда на §2е ДР ЗСПЗЗ, сума от 101.76 лева по сметка на МЗХ, за да бъде спряно изпълнението на акта.
С процесното пред настоящия съд решение, СРС обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, по аргумент от чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ и при спазване на изискуемата писмена форма. Счел е, че административният орган е спазил предвидените в АПК процедури, като е съобразил съдържанието на постановения от него акт с материалния закон и неговата цел. По отношение на първите два критерия (чл.146 т.1-т.2 АПК) са изложени правилни мотиви, което обаче не е достатъчно за извод за съответствие на съдебния акт със закона, в контекста на задължителната проверка от чл.168 ал.1 АПК, каквато е дължал районният съд.
Настоящият състав намира за основателно оплакването на касатора за липса на мотиви в процесното решение по основния предмет на доказване в производството пред СРС,в какъвто смисъл е и заключението на участващия в касационния процес прокурор. Видно от Протокол от съдебно заседание (единствено по делото), проведено на 21.02.2024г. е, че освен съдържащите се в административната преписка доказателства, са приети и представени допълнително такива от ответния орган, ведно с писмената му защита, представляващи: Споразумение за ползването на масивите в землището на [населено място], постигнато на основание чл.37в ал.2 ЗСПЗЗ за стопанска 2022/ 2023г.; - Заповед №РД 04-20-2/08.02.23г. на директора на ОДЗ-Силистра за неговото утвърждаване и разпределяне масивите за ползване между собствениците и/или ползвателите на земеделските земи в [населено място]; - Кадастрална карта на масива, в който попада процесният имот от ДПФ, ведно с ортофотокарта,свидетелстваща, че част от имота се е самозалесила (л.51-л.52), а другата - е обработваема (засята е едногодишна полска култура според КП №1/22.05.23г.) независимо, че имотът е записан с начин на трайно ползване -„пасище“. Представените разпечатки от кадастрално-административната информационна система, показват местоположението на процесния имот от ДПФ и пътния достъп до него. Нито едно от тях, обаче не е обсъдено в решението на съда, нито са намерили отговор повдигнатите възражения от страните в писмените им становища по делото (оспорващото дружество е депозирало такова на 08.02.2024г. с вх.№1272 на СРС).
Съгласно чл.172а ал.2 АПК съдът следва да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи, което в случая не е спазено. В обжалваното решение липсват фактически установявания. Не са посочени обстоятелствата, които съдът е приел за доказани въз основа на преценката на събраните по делото доказателства. Нещо повече, същите в основната си част, изобщо не са били подложени на анализ, а още по-малко в тяхната взаимна връзка с останалата доказателст-вена съвкупност и по вътрешно убеждение на съда.Последното всъщност не е ясно как е формирано и на каква доказателствена основа почива.Съгласно т.1 на Решение №7/30.06.2020г. на Конституционния съд, постановено по к.д. №11/19г.,разпоредбата на чл.121 ал.4 от КРБ изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му, което в случая не е спазено, а мотивираността на актове от процесния вид, е издигната на нивото на конституционно изискване, което прави нарушаването му особено съществено.
Пропуските при установяване на правнозначимите факти и тяхната релевантност към материалните разпоредби, послужили като правно основание за издаване на процесната пред СРС заповед, са довели до необоснованост на обжалваното решение. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила в контекста на разпоредбата на чл.172а ал.2 от АПК е съществено, защото препятства проверката относно приложението на материалния закон. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а при постановяване на крайния си акт - да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор и да отговори на всички възражения и доводи на страните.
Разгледани в този ракурс извършените процесуални действия от СРС - проверка за допустимостта на образуваното съдебно дело; конституиране на страните в производството; изпълнение на задължението от чл.163 АПК, както и от чл.170 ал.3 АПК, независимо от определената доказателствена тежест в административно-съдебния процес с чл.170 ал.1 АПК, сочат на неспазване на правилата от АПК, довели до разглеждане на повдигнатия административен спор като исково производство, водещо до установяване, по хипотеза, на формалната истина. С Разпореждане №197/17.01.2024г. са дадени указания на ответния орган, че следва да установи, ползването на имота от ДПФ именно от оспорващото дружество, за което ответникът е положил усилия,които обаче са останали извън оценъчната дейност на съда. Не само не е обсъдил, съдът дори не е споменал в крайния си акт, приетите от него доказателства, представени от процесуалния представител на органа, за това, че съседните на държавния земеделски имот парцели са обработвани от касатора, били са засети със същата едногодишна култура, подложени на очевидно еднакви обработки и, че до имота от ДПФ няма осигурен пътен достъп. Изложеното сочи, че съдебно-административното производството се е развило в противоречие с базовите принципи от АПК:- чл.7 за истинност на фактите,предопределящ задължение на сезираните юрисдикции да установят действителните факти по случая; - чл.9 за служебно начало в административното правосъдие; както и - чл.4 ал. 3 за законност, препятстваща възможността субектите в административния процес да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Ето защо, оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, макар и неконкретизирано, доколкото е относимо към цялостната процесуална дейност на съда и особено към завършващата я част - постановяването на съдебния акт съгласно регулацията от чл.172 и чл.172а АПК, следва да бъде разгледано от касационния състав в ракурса на заявеното оплакване за необоснованост на оспореното решение.
Разпечатката съдържа 23 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3e28283-df43-472a-93ec-c35351a9e8e7