Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 04.01.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 773/2020
Вид
Решение № 2
Подписан
04.01.2021
В сила
04.01.2021
Състав
Лилия Ненова, Георги Драгoстинов, Ирена Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Велико Търново , 04.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Георги Драгoстинов

Ирена Колева

Лилия Ненова

Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500773 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХ от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Е. С.“ АД, чрез адвокат А. М. от ВТАК, срещу Решение № 260158/14.09.2020 г., постановено по гр.дело № 846/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което по отношение на жалбоподателя е прието за установено, че Л. Г. Д. не му дължи сумата от 3 590,24 лева, представляваща начислена сума за ел.енергия, за което е издадена фактура № 0106159882 от 24.03.2020 г., за периода от 14.05.2017 г. до 03.12.2019 г. С обжалваното решение съдът е осъдил „Е. С.“ АД да заплати на Л. Г. Д. сумата 648,61 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

В жалбата се развиват съображения за неправилност на атакуваното решение.

Жалбоподателят намира за правно необосновани изложените от първостепенния съд изводи.

Изтъква, че правното основание за начисляване на процесната сума е нормата на чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), за приложението на която било достатъчно да се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване (СТИ).

Допълнително сочи, че текстът не поставя условие установяването на това кога и по какъв начин е възникнало натрупването, за да се извърши начисление. Страната се позовава на съставения от Българския институт по метрология (БИМ) констативен протокол, който счита за официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, че е установено наличие на 1 измерено количество електрическа енергия в невизуализиран на дисплея на процесния електромер регистър Т3, както и на заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза. Сочи, че процесното СТИ е монтирано на адреса метрологично годно и технически изправно, като се аргументира с протокол за последваща метрологична проверка от 20.04.2017 г. и протокол за монтаж от 13.05.2017 г., както и че към датата на проверката в БИМ електромерът е съответствал на метрологичните характеристики и е отговарял на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. С тези доводи и съображения моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Л. Г. Д., чрез адвокат Р. Т. от АК-М., в който се заема становище за неоснователност на жалбата. Страната прави анализ на събраните по делото доказателства, като подчертава, че в протокола за монтаж на процесното СТИ не са записани показания по скрити тарифи. Счита, че процесното СТИ е метрологично негодно и оспорва представените по делото протоколи в тази насока. Подчертава, че електроенергията за битови клиенти се измерва по две тарифи – дневна и нощна, като между страните няма сключен договор за пренос и достъп, както и покупко-продажба на електрическа енергия по други тарифи и намира, че незаконосъобразно дружеството е приложило разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ.

Сочи, че липсват тарифа и часова зона, в която електромерът да отчита по скрита тарифа, както и че не е ясно дали въобще цифрите в тарифа Т3 представляват потребена от клиента ел.енергия или се дължат на технически проблем, като подчертава, че тази тарифа не е била изследвана в БИМ. Оспорва, че проверката чрез софтуерен продукт лишава потребителя от възможност да упражнява контрол върху показанията в нарушение на чл. 10 от ПИКЕЕ и чл.

46 от ОУ на „Е. - С.“ АД и че показанията на тарифа Т3 са видими единствено и само на дисплея на компютър със специална програма, но не и на дисплея на електромера. Сочи, че законово задължение на ЕРП е ежемесечното отчитане и в общите условия на жалбоподателя не съществува възможност електрическа енергия да бъде „начислена със становище“, като отчитането по незаявена тарифа е в противоречие на чл. 33, ал. 1 от ОУ на „Е. - С.“ АД. С тези съображения моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не изпраща представител, ответникът по жалба също не се явява и не се представлява. Преди датата на съдебното заседание процесуалните представителни на страните представят молби с приложения. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа въззивната жалба с изложените в нея доводи, подновява претенцията за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и прилага писмена защита, в която прави анализ на доказателствата по делото и излага съображения, изцяло идентични с изложените във въззивната жалба.

С депозираната молба представителят на ответника по жалба поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, представя списък по чл. 80 от ГПК и подновява искането за присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, представя писмена защита с доводи, идентични с изложените в подадения по реда на чл.

263, ал. 1 от ГПК отговор, сочи съдебна практика.

2

Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав счита следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на Л. Г. Д. срещу „Е.С.“ АД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 3 590,24 лв., представляваща начислена за периода от 14.05.2017 г. до 03.12.2019 г. стойност на електрическа енергия по партида с клиентски № 1500168887, абонатен № 0510913017, за обект с адрес на потребление: гр. В.Т., ул. „П.“ № ...

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия за недвижим имот, за който е разкрита партида на негово име. Сочи, че при посещаване касите на „Е.-П. П.“ АД бил уведомен за издадена от ответното дружество фактура, която получил впоследствие, за служебно начислена електрическа енергия, която оспорва да е потребявал. Релевира доводи, че между страните няма подписан договор за продажба на електрическа енергия и че ответникът не притежава лиценз за продажба на електрическа енергия. Отрича дължимостта на претендираната от ответното дружество сума и твърди, че същата е начислена без правно основание, както и че размерът е определен произволно. Твърди нарушение на предвидения в ПИКЕЕ и Общите условия на ответника ред за извършване на проверката и оспорва констатациите от протокола за извършената проверка на електромера. Счита за нищожни чл. 50 и чл. 55 от ПИКЕЕ, както и чл. 17, ал. 1, т. 6 от ОУ на ответника поради неравноправния им характер по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ответната страна „Е. С.“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е заела становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Навежда твърдения, че в съответствие с нормите на чл. 45 и чл. 46 от ПИКЕЕ негови служители извършили проверка на процесното СТИ на 03.12.2019 г., при която електромерът бил демонтиран и впоследствие изпратен за проверка в БИМ. Твърди още, че проверката е извършена в съответствие с разписаните в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурни правила. Посочва, че при извършената проверка в БИМ било установено наличието на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран на дисплея на електромера регистър. Сочи се, че въз основа на констативния протокол и метрологичната проверка на СТИ и на основание чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ дружеството извършило начисление на потреблението на абоната с 18 794 kWh за периода от монтажа на електромера до датата на демонтажа му. Твърди, че с основание и законно се претендира заплащане на така преизчисленото количество ел. енергия.

Релевантните за спора факти са следните: Видно от Протокол № М 5136018 за монтаж/демонтаж на електромер, на 13.05.2017 г. на обект с адрес гр. В. Т., ул. „П.“ № ., вх.

., клиент Л.Д.с клиентски № 1500168887 и абонатен № 0510913017, бил монтиран 3 електромер с фабричен номер 7830121 с показания 11368 по дневна тарифа и 33781 по нощна тарифа.

По делото е представен протокол от 20.04.2017 г. за извършена на електромер с № 7830121 последваща метрологична проверка, видно от който показанията на СТИ по тарифа 1 са 11368.113, по тарифа 2 са 33781.505, като по тези тарифи електромерът работи с грешка в рамките на допустимата. За тарифа 3 показания не са записани, нито е посочено дали по тази тарифа СТИ работи в класа си на точност.

От констативен протокол № 1502694 се установява, че на 03.12.2019 г. служители на „Е. С.“ АД – С. С. и Л. Ш., в отсъствие на абоната са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиентски № 1500168887, абонатен № 0510913017, при която демонтирали електромер с фабричен № 7830121 с показания по тарифа 1 – 015047, по тарифа 2 – 039868, по тарифа 3 – 018794 и по тарифа обща – 073709, като го поставили в индивидуална опаковка с пломба. Протоколът за извършената проверка е подписан от служителите на оператора на мрежата, както и от свидетелите П. К. и К. Г., а в последствие препис от протокола е връчен на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка.

Видно от констативен протокол № 146/09.03.2020 г., демонтираният електромер е предаден в БИМ, където извършеното експертно изследване не установява видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, но при софтуерно четене е констатирано наличие на регистрирана енергия в невизуализиран на дисплея на електромера регистър Т3 в размер на 18 794.010 kWh. Констатирано е, че електромерът отговаря на метрологичните изискванията за измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на резултатите от изследването „Е. С.“ АД съставят становище за начисляване на допълнително общо количество електрическа енергия на абоната в размер на 18 794 кWh за периода 14.05.2017 г. – 03.12.2019 г. и издават фактура № 0106159882 от 24.03.2020 г. на стойност 3 590,24 лв.

След получаване на протокола, на 16.04.2020 г. ищецът подава жалба до ответното дружество.

В първоинстанционното производство в качеството на свидетел е разпитан участвалия в процесната проверка на електромера служител на „Е.С.“ АД – Л. Ш.. В показанията си пред съда свидетелят сочи, че при рутинна проверка на адреса, с помощта на лаптоп установили наличието на киловати в тарифа, която не се отчита от инкасатора.

Потърсили абоната, но тъй като нямало никой на адреса, повикали съседи, на които показали показанията на монитора на лаптопа.

Показанията на свидетеля съдът счита за логични и без вътрешни противоречия, като същите кореспондират и на останалия доказателствен материал.

От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза се установява, че след софтуерно прочитане на паметта на СТИ експертът е извлякъл показания на електромера, като за тарифа Т3 (допълнителна ненастроена за отчет тарифа) същите са 18 794.010. Според вещото лице не е възможно да се установи конкретната причина за наличието на показания в тарифа Т3, както и точния ден, от който са регистрирани показания в тази тарифа, поради невъзможността за извличане на информация за т.нар. „товарен график“. Посочил е още, че съгласно съставения в БИМ протокол при различните режими на изпитания процесното СТИ е измервало в класа си на 4 точност. По време на разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че към датата на демонтажа електромерът е бил метрологично годен. Уточнява, че в БИМ е изследвана дневната тарифа, но е и тарифа Т3.