Определение № 18445 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18445 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510158 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ ТЕХНИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ, НАУКА, ИНФОРМАТИКА с ЕИК: 121478937 срещу разпореждане от 07.07.2025 година, с което е върната исковата молба против СЕЛСТОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ с ЕИК: 000662107, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК – поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба.

Жалбоподателят намира определението за постановено в нарушение на закона, тъй като дадените указания са невъзможни за изпълнение, а цената на иска е неопределена, но определяема.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ ТЕХНИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ, НАУКА, ИНФОРМАТИКА с ЕИК: 121478937 против СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ с ЕИК: 000662107 с формулирани искания за 1) осъждане на ответника да изпълни задължение по сключен между страните браншови колективен трудов договор, като 1.1.) приведе основните заплати на работещите с минималните изисквания по ПМС № 274 от 07.08.2024 г.; 1.2.) преизчисли индивидуалните работни заплати, считано от 01.04.2024 г. в съответствие с основните заплати и 1.3.) да изплати на работниците преизчислената и незаплатена част от трудовите възнаграждения за периода м. 04-м. 10.2024 година и 2) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща дължимият синдикален членски внос, след преизчисляване на заплатите за периода април-октомври 2024 г., ведно с дължимите лихви от датата на забавата и до предявяване на исковата молба и 3) за осъждане на ответника да изпълни задължението си по чл. 29 от действащия в Академията БКТД. На ищеца са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба от 30.12.2025 година, 27.01.2025 година, както и такива от 08.04.2025 година. В отговор на разпорежданията на съда ищецът е представил молбиуточнения от 20.01.2025 година и 19.03.2025 година, с което дадените указания са изпълнявани частично. С разпореждане от 07.07.2025 година и като е приел, че указанията от 08.04.2025 година не са изпълнени, съдът е върнал исковата молба.

Съдебната практика сочи, че по правилото на чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК преди да 1 пристъпи към проверката за допустимост на претенциите, съдът следва да извърши проверка за редовността на исковата молба /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50194 ОТ 26.09.2022 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 537/2022 г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/. Ето защо в случая правилно са дадени указания, тъй като исковата молба по всеки от исковете е нередовна. На следващо място, според посоченото в определение № 4397/19.12.2022 г. по ч.гр. д. № 3856/2022 г., IV г.о., определение № 1057 ОТ 11.05.2023 г. по гр. д. № 1753/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др., при наличие на нередовности на искова молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни, изчерпателни. Исковата молба не може да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато не са изпълнени указания, неотговарящи на посочените характеристики.

В конкретната хипотеза, поради неколкократно дадените указания, от които тези от 08.04.2025 година по - подробни, но и за вече уточнени обстоятелства, съществува неяснота относно това кои искове, в каква степен са уточнени. Указанията по първите две разпореждания са непълни и касаят само част от предявените искове по нередовната искова молба. Указанията по разпореждането от 08.04.2025 година са по-подробни, но също са непълни и съдържат неточности.

С исковата молба са предявени искове по чл. 59 КТ, които са осъдителни и се предявяват за неизпълнение на поети с КТД задължения на страна по КТД, в случая работодателя. Неизпълнението на КТД от страна на работодателя може да се прояви в различни форми пълно неизпълнение на поети задължения, частично неизпълнение, неточно изпълнение, забавено изпълнение и пр. С исковете по чл. 59 КТ се претендира реално изпълнение на поети от работодателя по КТД задължения и се търси отговорност за причинени вреди. Фактическото основание и размерът на иска във всеки отделен случай е от неизпълнение на такива задължения, за които може да се претендира реално изпълнение на поети задължения. Такива случаи са например неизплащане на определени в КТД възнаграждения или обезщетения по трудовото правоотношение, неосъществяване на конкретно определени в КТД мерки за подобряване на здравословни и безопасни условия на труд, неизпълнение на предвидени в КТД задължения по осигуряване социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите, претенции за осигуряване на безплатно работно и униформено облекло, за предоставяне на платени годишен отпуск в размер, предвиден в КТД и др. Следва да се разграничават случаите, когато неизпълнението засяга пряко правата на отделните работници и служители (например: правото на възнаграждение, правото на отпуск и др.) или техни общи права (например: правото на здравословни и безопасни условия на труд, нормирането на работното време и др.).

Синдикалната организация може да предяви иска по чл. 59 КТ, когато неизпълнението на КТД е по отношение на всички или на голяма група работници и служители и когато неизпълнението на КТД засяга права на самата синдикална организация, например при неизпълнение на поети от работодателя задължения. Синдикалната организация може да предяви иск и когато са засегнати общи права на работници или служители, но тогава тя действа като процесуален субституент. Тоест, като процесуален субституент синдикалната организация може да предяви и иск за установяване на нарушения на колективният трудов договор, с които се засяга пряко правната сфера на отделни работници и служители /напр. като претендира да се плати и извърши нещо или постановяване на правна промяна/ и изпълнението трябва да постъпи или промяната да се осъществи в правната сфера на отделни работници или служители. В такъв случай, обаче, засегнатите работници или служители не може да не бъдат главни страни в исковото производство. В този случай синдикалната организация може да предяви исковете само от тяхно име, в качеството си на техен процесуален представител при условията на чл. 45 КТ./решение № 2121 от 14.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2476/2001 г., III г. о., Определение № 94 от 24.04.2001 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2/2001 г., II г. о., Определение № 12 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5519/2013 г., III г. о., ГК./..

2

Исканията за осъждане на ответника да изпълни задължение по сключен между страните браншови колективен трудов договор, като приведе основните заплати на работещите с минималните изисквания по ПМС № 274 от 07.08.2024 г., преизчисли индивидуалните работни заплати, считано от 01.04.2024 г. в съответствие с основните заплати и и изплати на работниците преизчислената и незаплатена част от трудовите възнаграждения за периода м. 04-м. 10.2024 година всъщност представляват осъдителни искове за изплащане на част от трудово възнаграждение за определен период от време и попадат в хипотезите, когато синдикалната организация може да действа само като процесуален сибституент. Материално легитимирани да получат плащането, обаче, са съответните работници или служители и може да се претендира единствено осъждане в тяхна полза /Определение № 94 от 24.04.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г., II Г.О. на ВКС/. Макар да са давани указания в тази връзка, същите не са достатъчно ясни и конкретни. Същите следва да включват посочване на всеки работник, индивидуализиран като страна (с три имена, ЕГН и адрес за призоваване), да се конкретизира сумата, която се претендира за него (главница) и да се представят доказателства за овластяването на синдикалната организация при условията на чл. 45 КТ. В зависимост от изпълнение на указанията и изложените фактически твърдения, съдът ще може да направи преценка и за допустимостта на предявените искове и наличието на активна процесуална легитимация.

С искането за осъждане на ответника за дължим синдикален членски внос ищецът предявява осъдителна претенция за свое вземане, чиято редовност налага да са изложени твърдения относно основанието, от което се твърди да произтича вземането и неговия размер, като глобална сума или помесечно, като се изложат твърдения и за начина на по който е формирано. Преди да пристъпи към приложение на последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът следва да извърши и преценка дали е налице хипотеза на чл. 70, ал. 3 ГПК в конкретния случай и посочи това в своето разпореждане по чл. 129, ал. 2 ГПК. В конкретната хипотеза, съдът ще следва да прецени дали цената на предявения иск за осъждане на ответника за заплащане на трудови възнаграждения на служители (ако същият е допустим, предвид посоченото по-горе), е неопределяема или същата на основание чл. 70, ал. 1 ГПК трябва да бъде посочена от ищеца- определима по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 ГПК.

Същото се отнася и до осъдителния иск за дължими отчисления за членски внос, дължимо от работодателя. Следва ясно да се укаже на ищеца дали има основание за определяне или не на приблизителна цена на иска, поради пречки за ищеца да стори това.

Искът за осъждане на ответника да изпълни задължението по чл. 29 от действащия БКТД касае разпоредба от договора с процедурен характер, реално изпълнение на задълженията по която по съдебен ред не може да се претендира. Ето защо, при липса на обоснован правен интерес и конкретизиране на петитума на такъв иск, в тази част производството би било недопустимо. В този смисъл указания не са давани.

Всичко изложено обосновава извод за това, че и указанията от 08.04.2025 година не отговарят в пълнота на посочените по-горе критерии - достатъчно ясни, точни и изчерпателни /а в голяма част са дадени указания относно факти, които са уточнени вече от ищеца/ и съдът неправилно е приложил спрямо ищеца неблагоприятните последици по чл.

129, ал. 3 ГПК. Ето защо, обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран така, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частната жалба на НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ ТЕХНИЧЕСКА

ИНДУСТРИЯ, НАУКА, ИНФОРМАТИКА с ЕИК: 121478937 разпореждане от 07.07.2025 година, с което е върната исковата молба против СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ с 3

ЕИК: 000662107 и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия, съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4