Решение № 897 от 17.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. Плевен, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430101232 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от С. П. С. с ЕГН **********, чрез ***, представлявано от ***, със съдебен адрес ***, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, с предявени искове: за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем ***, сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на договор за предоставяне на гаранция ***, сключен между ищцата и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Ищцата твърди, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Ищцата твърди, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Твърди също, че противоречаща на 1 добрите нрави е уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва като посочва съдебна практика в тази насока. Ищцата посочва, че по аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва, а в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 35% годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка и посочва съдебна практика в тази насока. Ищцата навежда доводи, че не са спазени и императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписан действителния размер на ГПР. Посочва, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, както и че ГПР от 41,55% е заблудил потребителя, а използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Ищцата посочва, че уговореното възнаграждение за фирмата поръчител, е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, защото оскъпява кредита - чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, което следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски 2 клаузи и условия. Ищцата посочва, че в нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 41,55 % разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Посочва, че с преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.

ЗЗП. Твърди също, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 41,86% съставлява невярна информация, която е заблудила потребителката относно действителния размер на разходите, които тя ще следва да направи по време на действие на договора, като с това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 41,55% ГПР. Твърди, че при сключване на договора не и е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл.5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора. Ищцата твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 700 лева с посочен лихвен процент от 35% и ГПР 41,55%, с общ размер на всички плащания 817,10 лева. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Ищцата посочва, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Посочва, че според европейското законодателство разбираемостта не 3 се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи . Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 41,55%, съобразно изведените критерии в дело С 453/10, кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи. Ищцата твърди, че на отделно основание е нищожен и сключения договор за предоставяне на гаранция от 14.02.2023 г. и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици, поради следните съображения, тъй като поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Твърди, че от чл.8 §1 от Директива 2008/48, следва извод, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва изготвяне на справка в съответната база данни. Посочва, че задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от ЗПК.

Посочва, че това преддоговорно задължение да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност и допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им . Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата.

Твърди, че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията и опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Твърди, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако 4 кредитодателят действаше добросъвестно. Твърди, че поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл.143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т.19 на чл.143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Твърди също, че договорът за гаранция е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Тъй като договорът за кредит е нищожен и не е породил правно действие, то и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение не е. В заключение моли съда да постанови решение, с което да прогласите спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД нищожността на договор за паричен заем ***, и да прогласи спрямо „Файненшъл България“ ЕООД нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция ***

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК отв.„Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал писмен отговор, с който ангажира становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, а на следващо място за неговата неоснователност.

В срока по чл.131 от ГПК отв.„Файненшъл България“ ЕООД също ангажира становище за недопустимост на насочения срещу него иск поради липса на правен интерес, а на следващо място за неговата неоснователност.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор и се установява от представения препис на Договор за паричен заем с номер ***, че същия е бил сключен между ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател и ищцата С. П. С., в качеството на заемател.

Видно е, че съгласно договора на ищцата е бил предоставен заем от 700 лв., който е следвало да се върне на 10 месечни погасителни вноски за период от 17.03.2023г. до 12.12.2023г. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 35.00 %, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 41.55 %.

Според обективираното в чл.4 от Договора, заемателят се е задължил в 5

3-дневен срок от сключването му да представи на заемодателя конкретно определено в договора обезпечение: 1)две физически лица-поръчители, всяко от които да отговоря на условията в договора/служебна бележка за размера на получавано трудово възнаграждение, размер на осигурителен доход в размер на 1000лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за заем, сключен с кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции; или 2) банкова гаранция с бенефициер кредитора, за сумата по чл.2, т.7 със срок за валидност 30 дни, след крайния срок за плащане на задължението по потребителския договор.

Не е спорно, че ищцата и ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, са сключили договор за предоставяне на гаранция ***, представен в препис по делото, по силата на който вторият ответник като гарант се е задължил да издаде гаранция за изплащане в полза на кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя по процесния Договор за заем. Съгласно чл. 3, ал.1 от договора, потребителят се е задължил да плати възнаграждение на гаранта в размер на 562,90лв., платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 56,29 лв., за периода от 17.03.2023 г. до 12.12.2023 г. Потребителят се е задължил да заплаща уговореното възнаграждение на гаранта по начините, установени в договора за заем.