Решение № 2174 от 14.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2174 гр. Пловдив, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330101436 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. В. В. против „Фератум България” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2500 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума въз основа на недействителен договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на 06.03.2020 г. ищцата сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № ** по силата на който последното отпуснало заемна сума в размер на 3000 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 6,74 % и ГПР – 49,03 %, като общо дължимата сума по кредита възлизала на 3202,20 лева. Между страните било договорено и че изпълнението на задължението на ищцата ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“, в изпълнение на което ищцата се задължила да заплати на същото сумата в размер на 2297,80 лева. Ищцата погасила изцяло сумата по договора в общ размер на 5500 лева, която била изплатена на „Фератум България” ЕООД. От правна страна се посочва, че сключеният 1 договор се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК и нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Възразява се, че сключеният договор не е в изискуемата форма на ЗПФУИ, доколкото не е представена необходимата преддоговорна информация на ищцата и кореспонденцията с нея не е извършвана посредством квалифициран електронен подпис. Според ищеца липсва посочване на размера на кредита, поради което е нарушена и нормата на чл. 11, ал.1, т.7 ЗПК, и начинът на формиране на ГПР, което е в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка се излагат доводи, че в размер на същия не е включено възнаграждението за поръчителството, което цели заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 10а, ал.2 ЗПК. Отделно се посочва, че и клаузата за поръчителство се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗПП. Навеждат се съображения, че независимо, че договорът за поръчителство е сключен с „Фератум Банк“, сумата е изплатена на „Фератум България” ЕООД като част от дължимите суми по договора за кредит. По този начин според ищеца се нарушава нормата на чл. 11, ал.1, т.

10 ЗПК, доколкото в процесния договор е посочено общо дължима сума в размер на 3202,20 лева, но ищцата е следвало да изплати сумата в общ размер на 5500 лева. Възразява се, че договорът за кредит е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, доколкото клаузата, регламентираща годишния лихвен процент противоречи на добрите нрави. Като основания за недействителност на договора за кредит се изтъкват и липсата на условията за издължаване на кредита от потребителя, включително и погасителен план, както и липса на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това може да бъде направено. При условията на евентуалност, се възразява, че договорът е унищожаем поради измама, грешка и сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.

С молба вх. № 7429/17.02.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищцата пояснява, че липсва регистрирано лице „Фератум Банк“, поради което правоотношения са възникнали единствено с ответника „Фератум България“ ЕООД. Възнаграждението за поръчителство същата твърди да е заплащано на части именно на ответното дружество. Доколкото са налице множество нарушения на ЗПК, водещи до недействителността на договора, се претендира, че се дължи единствено главницата в размер на 3000 лева, като сумата над посочената до изцяло заплатената от 5500 лева се явява недължимо платена.

2

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България“ ЕООД, с който се възразява, че депозираната искова молба се явява нередовна, както и че е нарушена местната подсъдност по чл.

113 ГПК. Възразява се, че ответникът не следва да отговаря по иска за недействителност на Договора за гаранция, доколкото същият е сключен с „Фератум Банк“, което е самостоятелно юридическо лице, а ответникът не е страна по договора. Изтъква се, че при сключване на договора за кредит са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като ищецът е кандидатствал за потребителски кредит през интернет страницата на дружеството, посочил е телефонен номер и интернет поща, като сам е избрал да се възползва от допълнителна услуга – гаранция. След като бил одобрен по сключения договор, същият му бил изпратен на електронната поща, заедно с общите условия, погасителен план и преддоговорна информация. Ищецът изпратил нарочен СМС, с което той дал съгласието си да сключи договора за кредит.

Досежно доводите за недействителност на ищеца, се възразява, че в договора за кредит е посочен общият размер на кредита, като в погасителния план е посочено как могат да бъдат заплатени отделните вноски, както и цялата законово необходима информация във връзка с ГПР. В тази връзка се посочва, че договорът за гаранция не увеличава ГПР, доколкото същият е сключен с различно от кредитора лице, и не се явява необходимо условия за сключване на договора за кредит. Посоченото не представлява и нелоялна търговска практика, доколкото е избрано от самия потребител. Досежно възражението за нищожност на възнаградителната лихва, се посочва, че същата съответства на законоустановеното, а именно: пет пъти размера на законната лихва. Посочва се, че към договора за кредит е приложен погасителен план, а правото на отказ от сключения договор е уредено в чл. 9 от общите условия към Договора. Възразява се и срещу наведените пороци за унищожаемост на договора, а досежно наличието на крайна нужда се позовава и на изтекла погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

3

От представения по делото Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит от **г., сключен между страните /л. 6 – 8/, се установява, че ответникът е предоставил под формата на кредит сумата в размер на 3000 лева на ищцата, като последната следвало да върне същата на три месечни вноски. Между страните бил уговорен лихвен процент в размер на 6,74 % и ГПР в размер на 49,03 %. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответника. Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита.

По делото е представен Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „Фератум Банк“ ЕАД и В.В., по силата на който се обезпечава Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит от ** г., сключен между страните в производството. За обезпечаване на кредита, по силата на договора за гаранция, и щцата е следвало да заплати сумата в размер на 907,80 лева.

От представеното писмо от трето неучастващо по делото лице – „Юробанк Бълагрия“ АД и представените към него преводни нареждания /л.

157-158/, се установява, че на 25.03.2021 г. В.В. е превала на ответника сумата в размер на 4170 лева.

По делото е прието заключение по допусната ССчЕ, изготвена от в.л. П.

/л.187 – 191/, от което се установява, че общата сума, която ищцата е заплатила на ответника по договор за потребителски кредит ** г. е в размер на 4170 лева. Сумата е заплатена на 25.03.2021 г. На 09.04.20211, след обработка на извършеното плащане, ответникът връща на ищцата сумата в размер на 907,80 лева като неидентифицирано плащане. Поради изложеното се посочва, че е заплатена сумата в размер на 3262,20 лева. Вещото лице посочва, че изчислен размерът на ГПР по договора за кредит възлиза на 49,03 %.

Изготвена е и допълнителна ССчЕ от в.л. П. /л.233-236/, като съобразно заключението на вещото лице ГПР по договора за потребителски кредит, вземайки предвид и възнаграждението за поръчителство е в размер на 63,85 %.

По делото е изготвена и СТЕ от в.л. А.К. /л.207 – 221/, от което се установява, че при кандидатстването за кредит, потребителят попълва необходимите данни. Във формата е налична секция „Избери гарант“, в която потребителят има възможност да избере една от две възможности: „Гаранция 4 от Фератум Банк“, „Личен гаран/Поръчител“. При избор на някоя от двете възможности се зарежда форма с допълнителнни данни за избрана така.

Предоставени били данни на вещото лице от информационната система на „Фератум България“ ЕООД за наличие на кандидатстване на потребител „В.В.“ без избрана опция личен гарант за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Установено е че използваният шрифт за основната част на текста е изписана с шрифт от типа „Таймс Ню Роман“ с размер 12 pt.

Съдът кредитира приетите по делото заключения по допуснатите ССчЕ, допълните ССчЕ и СТЕ, доколкото същите са компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Същите не се оспорват от страните в произовдството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

За основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по процесните договори за заем, които са недействителни. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.

За основателността на предявените искове следва да се установи и че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 5

1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на договорите за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договорите в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.