Решение № 6762 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6762 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110124822 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.

Ищецът „М--------“ ЕООД твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба, по силата на който ищецът е предоставил на ответника стоки, посочени конкретно по вид и количество в издадените от ищеца фактури № 44828/11.02.2021 г., № 45260/01.04.2021 г., № 45351/12.04.2021 г., № 45397/16.04.2021 г. и № 45527/28.04.2021 г. на обща стойност 4489,75 лв. с ДДС. Поддържа, че паричното задължение не е погасено от ответника, поради което претендира сумата от 4489,75 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2022 г. по гр.д. № 70026/2021 г.по описа на СРС, 26 състав.

Ответникът „Ф------“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че не е поръчвал описаните стоки и не е сключвал договор с ищеца за покупката им, като признава, че между страните съществуват търговски взаимоотношения, но поддържа, че същите се отнасят единствено до доставка на вторични продукти (суровини и материали от полипропилен).

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа 1 и правна страна следното:

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 327, ал.

1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за предаване на стоката и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

По делото са представени фактури № 44828/11.02.2021 г., № 45260/01.04.2021 г., № 45351/12.04.2021 г., № 45397/16.04.2021 г. и № 45527/28.04.2021 г., които обективират сключен между страните по делото договор за продажба на описаните в тях по вид, количество и цена стоки – РР регранулат прозрачен/цветен, както и пликове 60/80 35 км, без перфорация и без печат. В документите са индивидуализирани страните по договора и продаваната стока по вид и цена, като макар и същите да не съдържат подпис на представител на ответното дружество-купувач, видно от приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ фактурите са били редовно осчетоводени в дневника на покупките на „Ф------“ ЕООД за съответния месец април 2021 г. и дружеството е ползвало пълен данъчен кредит по тях. Трайната съдебна практика приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. Макар и във фактурата да не се съдържа подпис на лице, което да е било упълномощено от купувача да получи стоката, то търговецът е узнал за получаването й и това е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му, като на основание чл. 301 ТЗ ответникът е потвърдил извършените действия по закупуване на стоките, тъй като не им се е противопоставил веднага след узнаването за тях, нещо повече – приел ги е и е ползвал данъчен кредит по сключените сделки. В този смисъл е трайната и задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (преди отмяната на чл. 291 ГПК) – Решение № 23/07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о. и др.

С оглед на изложеното, несъмнено е, че между страните е възникнал договор за продажба на описаните стоки и ищецът е изпълнил задължението си да ги предаде на купувача, поради което и има право да получи цената в общ размер от 4489,75 лв. с ДДС. Следователно, при установяване на всички елементи от фактическия състав на спорното право и при липса на доказателства за погасяване на процесното задължение, исковете за претендираната цена по процесните пет фактури следва да бъдат уважени изцяло.

2

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът (заявител) има право на направените от него разноски съобразно уважените искове в размер на 389,80 лв., платени държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 999,90 лв., платени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „М-----” ЕООД, ЕИК -----, със седалище и адрес на управление: гр. А-------, срещу „Ф------“ ЕООД, ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр. С------, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, че „Ф------“ ЕООД дължи на „М-----” ЕООД сумата от 4489,75 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена на продадени стоки по договори, обективирани във фактури № 44828/11.02.2021 г., № 45260/01.04.2021 г., № 45351/12.04.2021 г., № 45397/16.04.2021 г. и № 45527/28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 07.12.2021 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2022 г. по гр.д. № 70026/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.

ОСЪЖДА „Ф------“ ЕООД, ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр. С------, да заплати на „М-----” ЕООД, ЕИК -----, със седалище и адрес на управление: гр. А-------, офис 38-39, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 389,80 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 999,90 лв., разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3