Присъда № 13 от 06.03.2026, Районен съд - Перник

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 13/06.03.2026 г. по НОХД № 2093/2023 г. по описа на РС-****.

Настоящото производство е образувано по тъжба на Р. Б. Й. с ЕГН:

**********, срещу А. Ц. Б. с ЕГН: ********** и Ц. Б. Б. с ЕГН: ********** за причинена лека телесна повреда, което е престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

В тъжбата са изложени твърдения за причинено на 17.12.2023 г., в гр.

****, зад бензиностанция ОМВ, кв. „Иван Пашов“ от подсъдимите А. Ц. Б. и Ц. Б. Б. на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.

129 от НК, а именно: охлузване в областта на челото в ляво, болезненост при допир и натиск в ляво слепоочие и в лявата скула, овален субконюнктивален кръвоизлив по склерата на дясна очна ябълка, кръвонА.дане и дребни охлузвания в лявата коремна половина, лекостепенен оток на меките тъкани по лявата длан, охлузване по тръбната повърхност на дясната длан, което е престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявеният от частния тъжител, конституиран и като граждански ищец, срещу подсъдимите, граждански иск за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на увреждането 17.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание повереникът поддържа тъжбата така както е предявена. Счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, съответна на твърдените факти, описани в тъжбата, поради което подсъдимите следва да бъде признати за виновни, че са осъществили състава на чл. 130, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна безспорно са причинили травматичните увреждания, довели до разстройство на здравето на частния тъжител. От субективна страна подсъдимите са действали умишлено при форма на вината пряк умисъл, съзнавали са обективните условия на деянието, а във волеви аспект пряко са целяли настъпването на причинената телесна повреда. Моли за признаването на подсъдимите за виновни по предявеното им обвинение, Предявения граждански иск намира за основателен и доказан и моли за уважаването му в размер определен от съда по справедливост.

Защитникът на подсъдимите, адв. В., моли за признаването на подсъдимия Ц. Б. за невинен, като бъде оправдаван по предявеното обвинение и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан.

По отношение на подс. А. Б., счита, че е налице реторсия, тъй като частният тъжител е отвърнал веднага със същата по степен телесна повреда, поради което моли да не му бъде налагано наказание на основание чл. 131, ал.

3 от НК. По отношение на гражданския иск моли същият да бъде оставен без уважение.

В правото си на лична защита подс. Б. и подс. Б. заявяват, че не се считат за виновни по предявеното им обвинение.

В последната си дума подс. Б. моли да бъде признат за невиновен.

1

В последната си дума подс. Б. моли да бъде признат за невиновен.

От анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, Районният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, от доказателствата по делото, че на 17.12.2023 година около обяд на паркинга зад бензиностанция ОМВ-гр. ****, кв. „Иван Пашов Р. Й. е бил в паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********. При слизане от автомобила до него е спрял лек автомобил марка „Ауди А4“, на цвят тъмносиньо, в който бил подс. Б. и още три лица.

При възникнал конфликт между тъжителя Й. и подс. Б. си разменили удари с юмруци. От ударите, Й. паднал на земята. Й. се изправил на крака и побягнал към близката бензиностанция, където помолил персонала да се обади на тел. 112.

В този момент на входа на бензиностанцията се появил подс. Ц. Б., баща на подс. А. Б., като успял да издърпа подс. Б. от бензиностанцията.

В последствие бил извършен преглед в Центъра за спешна медицинска помощ-гр.****. На следващия ден Й. посетил съдебна медицина при МБАЛ „Р.А.”-гр.****, където при преглед му било издадено съдебно-медицинско удостоверение, в което изрично е отразено че „в областта на лявата челна област охлузване с червеникав цвят леко влажна повърхност от изляла с тъканна течност в центъра на охлузването и налична червеникава коричка на нивото на околната кожа в периферията на охлузването, като последното е с неправилна форма и заема площ 4,5/4 см. В областта на склерата на дясната очна ябълка на около 0,5 см външно от ириса личи овален субконюнктивален кръвоизлив с ярко червен цвят с размери около 0,4 см в диаметър. Установено е, палпаторна болезненост в областта на лява скула и лява челно-слепоочна област без видими травматични увреждания към момента на прегледа, както и болезненост в лява гръдна половина без видими травматични увреждания. В областта на лява коремна половина в долна трета на около 5 см външно от срединната линия личи овално мораво синкаво кръвонА.дане с размери 6,5/5 см като върху него и навътре от него личат дребни нишковидни и точковидни охлузвания покрити с тъмно червеникава коричка на нивото на околната кожа/минимум 10 на брой. В областта на лява длан във вътрешната й половина личи лекостепенен оток на меките тъкани болезнен при допир на площ около 6 см в диаметър. По тръбната повърхност на дясна длан и към основата на първата фаланга на четвърти пръст личи овално охлузване със забелване на епидермиса на парцалчета по горния му ръб, като последното е покрито с червеникаво кафеникава коричка на нивото на околната кожа и е с размери 1/0,6 см.

На подс. Б. при извършен преглед му е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 284/2023 г., от заключението на което се установява, че са налице охлузни наранявания в областта на челото в ляво, дребни охлузвания по гърба на носа, на десен лакът, дясна и лява длан по гръбната им повърхност, ляво коляно, охлузване по дясна подбедрица.

Видно от заключението на вещото лице д-р К. Ч., изготвил съдебно2 медицинска експертиза по делото се установява, че:

I. В наличната по делото медицинска документация на името на Р. Б. Й., са отразени и описани следните травматични увреждания: Охлузване в областта на челото вляво; Болезненост при допир и натиск в ляво слепоочие и в лява скулна област; Субконюнктивален кръвоизлив по склерата на дясна очна ябълка; КръвонА.дане и дребни охлузвания в лява коремна половина;

Лекостепенен мекотъканен оток по лява длан; Охлузване по гръбната повърхност на дясна длан.

Описаните увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи в т.ч. тъпоръбести предмети по механизма на удар и на косо /тангенциално, допирателно/ действие от и върху такива предмети и е възможно да са получени по начин и време, за които се съобщава в тъжбата по делото, а именно при възникналия инцидент на 17.12.2023г.

Тези мекотъканни травматични увреждания в този им вид, в тази степен и с тези характеристики са реализирали критериите на квалифициращия медико- биологичен признак БОЛКА и СТРАДАНИЕ, без разстройство на здравето.

В резултат от тези мекотъканни травматични увреждания тъжителят е търпяла незначителни по интензитет физически болки и страдания по време на възстановителния период, като при конкретно описаните увреждания срока на възстановяване е от порядъка на около десетина дни, като не се очаква и не са налице данни за настъпили неблагоприятни последствия и усложнения във връзка с претърпените травми.

В Съдебномедицинско удостоверение за пред съда №282/2023г. е отразено следното: „/7рм положение, че в резултат на мозъчно сътресение е изпаднал в пълно безсъзнание за няколко минути непосредствено след удар по главата, то в такъв случай му е било причинено РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Състоянието на пълно безсъзнание се доказва чрез свидетели.“

В конкретния случай диагнозата „мозъчно сътресение“ е поставена въз основа на анамнестичните /съобщени от тъжителя/ данни за загуба на съзнание за неопределено време и оплаквания от главоболие, гадене и повръщане.

Мозъчното сътресение представлява най-леката черепно-мозъчна травма, при която не се установяват структурни промени в мозъчния паренхим и огнищна неврологична симптоматика. Промените в съзнанието при мозъчно сътресение - от зашеметяване до пълно безсъзнателно състояние, се дължат на потискане функциите на възходящата ретикуларна формация, която е сложна анатомофизиологична структура, находяща се в стволовите отдели на главния мозък с основна роля поддържане активността на човешкото съзнание.

Дълбочината на променено съзнание се определя именно от нивото на потискане на функциите й. При лека степен на потискане е налице зашеметяване, сънливост. Общомозъчната симптоматика е лекостепенна и бързопреходна и при спазване на лечебно охранителен режим и 3 симптоматично медикаментозно лечение отшумява напълно без остатъчни прояви.

Най-тежката степен на потискане на съзнанието се проявява с комоционна кома, при която потискането на функциите на ретикуларната формация се съчетава с развитие на мозъчен оток, обусловен от преходните промени в съдовия тонус /спазъм на съдовете, без това да довежда общия и регионалния мозъчен кръвоток до или под критичното ниво и/или временна пареза на мозъчните съдове с повишаване на тяхната пропускливост.

Именно комоционната кома е състоянието, което поражда временната опасност за живота. Излизането от такава кома, дори при краткотрайна загуба на съзнание, вкл. и за секунди, отнема продължителен период от време от порядъка на часове, при което пострадалият постепенно преминава обратно през степенните промени в съзнанието — сопор, сомнолентност, обнубилацио до пълното проясняване на съзнанието. Такива симптоми в случая при тъжителя не са налице.

Липсата на пълен спомен у пострадалото лице за определен период от време след инцидента не е критерий за пълна загуба на съзнание.

Обобщено следва да се приеме, че данните съобщени от тъжителя при прегледа на 18.12.2023г. не са подкрепени от клиничните медицински прегледи и изследвания от датата на инцидента, при които да е поставена диагнозата - Мозъчно сътресение, поради което същото /състоянието, за което е съобщил тъжителя/, не подлежи на медико-биологична квалификация.

II.

В наличната по делото медицинска документация на името на А.

Ц. Б., са отразени и описани следните травматични увреждания: Охлузни наранявания в областта на челото в ляво; дребни охлузвания по гърба на носа, на десен лакът, по дясна и по лява длан по гръбната им повърхност и по ляво коляно; охлузване по дясна подбедрица.

Описаните увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи в т.ч. тъпоръбести предмети по механизма на удар и на косо /тангенциално, допирателно/ действие от и върху такива предмети и е възможно да са получени по начин и време, за които се съобщава в медицинската документация по делото, а именно при възникналия инцидент на 17.12.2023г.

Тези мекотъканни травматични увреждания в този им вид, в тази степен и с тези характеристики са реализирали критериите на квалифициращия медико- биологичен признак БОЛКА и СТРАДАНИЕ, без разстройство на здравето.

В резултат от тези мекотъканни травматични увреждания лицето е търпяло незначителни по интензитет физически болки и страдания по време на възстановителния период, като при конкретно описаните увреждания срока на възстановяване е от порядъка на около десетина дни, като не се очаква и не са налице данни за настъпили неблагоприятни последствия и усложнения във връзка с претърпените травми.

Така установеното от фактическа страна е несъмнено.

4

Установява се от гласните доказателствени източници - показанията на свидетелите очевидци С., В., В.а и А. присъствали на местопрестъплението, възприели лично и непосредствено поведението на подсъдимите и на тъжителя. Както и от свидетелите М., Л.-С., Б., Д. и Т., които макар и не преки очевидци свидетелстват за последвщащото състояние на тъжителя Р. Й..

Фактическата обстановка се установява и от писмените доказателства приети по делото, както и приетата съдебно-медицинска експертиза.

Св. Б. не е пряк свидетел на инцидента. Посочва, че е видяла тъжителя Й. на земята като е изпитвал болка.