Решение № 28 от 12.02.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. гр. Хасково, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200789 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от С. Х. С., от гр.Хасково, против Наказателно постановление № 23-1253-001083/10.07.2023г. на Началник група в сектор ПП, при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Сочат се процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението, като в НП били посочени факти и обстоятелства за пръв път, които липсвали в АУАН. Сочи се, че не е направена препратка, към това в какво се състои несъответствието на управляваното МПС с изискванията на ЗДвП и НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Не било ясно и точно описанието на нарушението. Освен това жалбоподателят не знаел и не бил давал разрешение лицето Р.Я.К. да управлява процесното МПС. Последният по свой почин бил взел автомобила, без да съобщи за това на жалбоподателя. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, за същият се явява адв.Т.Н. от АК-Хасково. Последният поддържа жалбата на изложените 1 основания в жалбата. По същество излага доводи за отмяна на НП, като иска отмяната на същото и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка: На 17.03.2023г. около 20:25 часа, в гр.Хасково на кръстовището, на бул.“Освобождение“ и ул.Гюмюрджина, св.С.

Т. Т. служител в РУ-Хасково заедно със свои колеги с които били на работа този ден спрели за проверка лек автомобил "Мерцедес" К250 с поставени временни табели с рег.№ *******.

При провелката се установило, че автомобилът се управлява от Р.Я.К., ЕГН **********, гр.

Хасково ***** освен това се установило, че лекият автомобил е собственост на ЕТ "С. С." ЕИК 126004665, гр. Хасково, а също поставените временни табели с рег.№ *******, са предоставени за ползване на ЕТ" С. С." ЕИК 126004665 с управител и собственик С. Х. С., ЕГН **********. Р.Я.К. бил сам в процесният автомибил. Установено било още, че не е попълнена никаква информация в пътната книжка на автомобила. За тези констатации била съсътавена докладна записка от полицейските служители извършили проверката. На 01.06.2023г. в Сектор ПП, при ОДМВР-Хасково, в присъствието на св.С. Т. Т., на св.С. Л. С. и на жалбоподателя, бил съставен АУАН от св.Г. Б. Б. служител на Сектор ПП, при ОДМВР-Хасково.

В АУАН е записано, че С. Х. С. като собственик и управител на ЕТ „С. С.“ на 17.03.2023г. около 20:25 часа, в гр.Хасково на кръстовището, на бул.“Освобождение“ и ул.Гюмюрджина, в посока бул.“Илинден“, Р.Я.К., ЕГН **********, гр. *******, управлява лек автомобил "Мерцедес" К250, собственост на ЕТ "С. С." ЕИК 126004665, гр. Хасково с поставени временни табели с рег.№ *******, предоставени за ползване на ЕТ" С. С." ЕИК 126004665 с управител и собственик С. Х. С., ЕГН **********. При извършената проверка от пол.служител С. Т. при РУ Хасково е установил, че ползвателят С. С. на временните табели с рег.№12В584, съгласно чл.30 от Наредба № 1-45/24.03.2000г. не присъства в горепосочения автомобил, съгласно указанията на чл.30, ал.17 от Наредба № 145/24.03.2000г., както и не е попълнена никаква информация в пътната книжка, съгласно указанията на чл.30, ал.14, т.2 от Наредба № І-45/24.03.-2000г. Временните табели с рег.№ ******* и пътната книжка са предадени от Радостин Караджов с протокол за доброволно предаване и са на съхранение в сектор ПП - Хасково. Това нарушение е квалифицирано по чл.138, ал.1 от ЗДвП вр.чл.30, ал.17 и ал.14т.2 от Наредба № І-45/24.03.-2000г. акта е предявен подписан и връчен на жалбоподателя. Като последният е отбелязал, че има възражения по акта.

В последствие на база АУАН е издадено и атакуваното НП. В него е описана същата фактическа обстановка и нарушение, но правната квалификация на нарушението е само по чл.138, ал.1 от ЗДвП. НП е връчено на нарушителя на 12.09.2023г., за което е направено отбелязване и е положен негов подпис в НП.

Като свидетели по делото са допуснати и разпитани св. С. Т. Т. , св.С. Л. С., св.Г. Б. Б. и св.Р.Я.К.. Първите трима свидетели поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели относно горните 2 факти и обстоятелства. Намира същите за непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства по делото.

По отношение на показанията на св. Р.Я.К. , съдът намира, че същите остават изолирани от събраните по делото доказателства, като намира същите дадени в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя и не кредитира същите, като ще ги обсъди по съществото на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно чл.138, ал.1 от ЗДв.П действаща към датата на нарушението – Чл. 138. (Изм. ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 79 от 2005 г., изм., бр. 22 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 54 от 2010 г.) (1) На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.

Съгласно чл.30, ал.14,т.2 и ал.17 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства

Чл. 30. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., доп., бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2009 г., бр.

67 от 2012 г., бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.)

(1) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г., изм. и доп., бр. 93 от 2023 г. , в сила от 7.11.2023 г.) На лице – търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от три години. Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на нерегистрирано в националния регистър на превозните средства моторно превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение.

(14) (Предишна ал. 13 – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) В дневника и пътната книжка се отразява следната информация:

2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2015 г.) в пътната книжка – дата на ползване на табелите; пореден номер от дневника; марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното ПС; маршрут и цел на придвижването; час на излизане и час на връщане; име и фамилия и подпис на водача; пътната книжка се носи винаги при използване на ПС с временни табели с регистрационен 3 номер и данните от пътната книжка трябва да съответстват на данните, записани в дневника.

(17) (Предишна ал. 16 – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) При използването на превозни средства с временните табели с регистрационен номер в превозното средство (или в теглещото МПС) задължително присъства представител на лицето по ал. 1, на което са предоставени табелите.

Разпоредбата на чл.185 от ЗДвП към датата на нарушението гласи - Чл. 185. (Изм. – ДВ, бр.

97 от 2017 г.) За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. Най – напред, процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. Съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити, в аспекта да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая в АУАН липсва посочване какво точно е извършил жалбоподателя. Посочено е мястото, датата, времето и след това започва описание на действията извършени от св. Р.Я.К.. Тоест според настоящият състав на съда липсва обвинение в извършването на административно нарушение от страна на жалбоподателя. До колкото на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.138, ал.1 от ЗДв.П, то според настоящият състав на съда, би следвало да се посочи в АУАН, че жалбоподателят допускайки движението на горният автомобил негова собственост със съответните временни номера не е изпълнил съответните разпоредби на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Тоест липсва посочването на каквото и да е действие или бездействие от страна на жалбоподателя с което е станал причина за осъществяването на нарушението посочено в АУАН.

Последното категорично е съществено процесуално нарушение, тъй като води до невъзможност жалбоподателя да разбере в какво точно се изразява нарушението в което е обвинен. Действително в АУАН правилно е посочена нарушената разпоредба, като е посочена и във връзка с кои текстова от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. е извършеното нарушение, но липсва точно текстово описание на нарушението и не става ясно, за какво точно нарушение се касае и дали е извършено от жалбоподателя, защото са описани действията на св. Р.Я.К. който управлява автомобила.

Правилно в АУАН е посочена нарушената разпоредба от ЗДвП във връзка с НАРЕДБА № I45 от 24.03.2000г.

4

Според съда в НП са повторени същите процесуални нарушения при описанието на нарушението. Тук следва да се посочи и факта, че в НП при дадената правна квалификация липсва посочване на кои разпоредби от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. не са изпълнени от жалбоподателя. Тоест вместо да поправи допуснатите неточности в АУАН наказващият орган е задълбочил същите, като не е посочил кои разпоредби от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. са нарушени във връзка с чл.138, ал.1 от ЗДвП. Това е от изключително важно значение в случая и поради още една причина и тя е, че в АУАН и в НП са описани две различни нарушения. Първото по чл.138, ал.1 от ЗДвП вр.чл.30 ал.17 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г., а второто по чл.138, ал.1 от ЗДвП вр.чл.30 ал.14, т.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г.

От тук не става ясно и за кое от двете, напълно различни нарушения е санкциониран жалбоподателя.

Иначе АУАН и НП са съставени и съответно издадени от компетентни органи в кръга на компетентността им и в сроковете по ЗАНН.

Всичко това според настоящият състав води до отмяна на атакуваното НП поради съществени процесуални нарушения, водещи до невъзможност жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран и да организира защитата си, така също и до невъзможност съда да извърши адекватен съдебен контрол върху санкционния акт.