Решение № 367 от 28.09.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Стара Загора, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20235530201940 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 1959а-82 от 30.05.2023 година на Началника на Първо РУ, към ОД на МВР град Стара Загора, с което на П. И. З., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.64, ал.4, във връзка с чл. 64, ал.2, във връзка с чл.257, ал.1 от ЗМВР.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Милен Алексиев, с писмено становище, взема становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията 1 на разпитаните в открито съдебно заседание свидетели се установява, че на 07.05.2023 г., около 11.50 часа, на адрес ул. „Св. Апостол Карп“, от служители на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора, е бил спрян за проверка лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *, управляван от св. Михаил П.ов И.. При проверката длъжностните лица се усъмнили, че водачът е употребил наркотични вещества, поради което го уведомили, че ще бъде тестван за употреба на такива вещества в сектор ПП при ОД на МВР. Св. И. ги последвал до сградата на сектор ПП при ОД на МВР със собствения си автомобил. На И. било разяснено как протича теста. По време на разговора между И. и служителите на ОД на МВР присъствал жалбоподателя П. И. З., на когото св. П. П. С. отправил устно разпореждане да напусне. Последващото поведение на жалбоподателя, актосъставителят възприел като неподчинение на даденото устно разпореждане, поради което жалбоподателят бил задържан и отведен в 01 РУ, където му бил съставен АУАН № 138050/07.05.2023 г.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – „глоба” в максималния предвиден закона размер от 500 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:

На първо място следва да се има предвид, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на установената такава от събраните по делото доказателства. В показанията си, актосъставителят С. заявява, че е разпоредил на жалбоподателя да напусне сградата на МВР, но същият продължил да стои на вратата на помещението. При разпита си, С. описва , че за стаята за проверка на алкохол и наркотични вещества се преминава през коридор, т.е въпросната сграда е съдържала най-малко две помещения. От друга страна в обжалваното НП е посочено, че на жалбоподателя е било разпоредено „да напусне служебното помещение “, което разпореждане актосъставителят е възприел като неизпълнено. Сам актосъставителят заявява, че жалбоподателят е стоял на врата на помещението, а едва след 2 отправяне на разпореждането и предупреждението, че ще бъде задържан „нахлул в стаята и си дал ръцете“. От така изложеното от актосъставителя се налага извод, че при отправяне на разпореждането, жалбоподателят се е намирал извън служебното помещение за тестване за проверка на алкохол и наркотични вещества. В самото НП, от друга страна, не са посочени всички тези релевантни фактически обстоятелства, в т.ч. къде се е намирал жалбоподателя при отправяне на разпореждането и в какво се е изразил отказът му да го изпълни, Така съдът намира, че в обжалваното наказателно постановление непълно и неточно е изложено описанието на процесното нарушение, което представлява нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН.

На следващо място съдът намира за недоказано така повдигнатото административно обвинение, поради противоречиво изложените обстоятелства при разпитите на служителите на ОД на МВР. От една страна – от изложението на св. С. се налага извода, че при отправяне на разпореждането жалбоподателят се е намирал извън служебното помещение, а от друга - св. Т. заявява, че жалбоподателят бил в стаята. Отделно – св. И. заявява, че сам бил отведен в друга стая, в която баща му не е влизал.

Разпореждането по чл. 64, ал.1 ЗМВР по своята правна природа е индивидуален административен акт, който съгласно легалното определение на чл. 21, ал.1 АПК представлява „…изрично волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.“ Елементите от фактическия състав на разглежданото административно нарушение са съществуването в обективната действителност на такъв административен акт, неговото съдържание и неговото изпълнение, респ. неизпълнение. Задължение на административно-наказващия орган е било да изследва съдържанието на изявлението на служителя при ОД на МВР, едва след което да прецени налице ли е било или не съответното поведение у задължения субект. Доказателство при издаване на наказателното постановление е представлявала и Докладна записка рег. № 7607 П/07.05.2023 г., в която отново се потвърждава, че З. е бил на вратата на помещението, а не 3 в самото такова. Категорично, в тежест на административно наказващия орган е да установи по един безспорен начин, с предвидените в закона доказателствени средства, осъществяването на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение, по отношение, на което е реализирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В настоящия случай, съдът намира, че АНО не е изпълнил процесуалното си задължение за доказване на нарушението по несъмнен начин, което е собствено основание за отмяна на обжалваното НП.

С оглед пълнота на изложението, следва да се отбележи, че административно-наказателния процес е строго формален. Съгласно чл. 42, ал.1 ЗАНН, Актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа законните разпоредби, които са нарушени. В представения от жалбоподателя АУАН № 138050/07.05.2023 г./л. 18 и л. 19 от делото/, като нарушена законова разпоредба е записано „чл. 64, ал.4, във връзка с ал.2“.

Буди недоумение как в представения от АНО АУАН, със същия бланков номер /л.22 от делото/, в полето нарушена разпоредба е вписано „чл. 64, ал.4, във връзка с ал.2 от ЗМВР“. Логично е да се предположи, че при съставяне на въпросния АУАН допълнението „ от ЗМВР“ не е било записано, а е било добавено впоследствие. По този начин следва да се приеме, че при съставяне на АУАН, в същия не е бил записан нормативния акт, от който е била посочена като нарушена съответната разпоредба. Актът е бил съставен и връчен на жалбоподателя на една и съща дата – 07.05.2023 г. Така при образуване на административно-наказателното производство и при предявяване на административното обвинение е било нарушено правото на защита жалбоподателя при образуване на АНП, което от своя страна представлява съществено нарушение на производствените правила.

На основание изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, следователно е безпредметно да бъде изследван въпросът за индивидуализацията на наказанието, наложено в максимален размер, без каквито и да е мотиви за това.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 АПК, следва да бъде осъдена ОД на МВР Стара Загора да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 400 лв., 4 представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. Неоснователно е възражението за прекомерност на процесуалния представител на въззиваемия.

Съгласно чл. 18, ал.2, във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя е в минимален размер и същото съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я ВА наказателно постановление № 1959а-82 от 30.05.2023 година на Началника на Първо РУ, към ОД на МВР град Стара Загора, с което на П. И. З., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.64, ал.4, във връзка с чл. 64, ал.2, във връзка с чл.257, ал.1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на П. И. З., ЕГН:

********** сумата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5