Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 410 от 07.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 502/2025
Вид
Решение № 410
Подписан
07.10.2025
Състав
Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова, Албена Георгиева Палова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500502 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК - въззивно обжалване .

Районен съд Панагюрище е сезиран с искова молба,подадена от И. М. Т.

ЕГН ********** с постоянен адрес : с. П.к. „ ул. „Х.Б. „ № 6, ет.3, ап.11 със съдебен адрес : гр. П., бул. „Ц.Б. ІІІ О. „ № 54 , лява секция , ет.4, ап.25 чрез мл. адвокат М. Т. от АК П. против „Асарел Медет „ АД гр.Панагюрище , ЕИК 822106269 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. Панагюрище , 4500 ,м. „Асарел“ ,представлявано от изпълнителния директор на дружеството Н.И.П. .

С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал.

1 т. 1 и т. 2 и т.3 от КТ във връзка с чл. 225 КТ и чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД .

С Решение № 43/ 08.04.2025 г. постановено по гр.д. № 573/2024 г. на районен съд Панагюрище, предявените искове са уважени. Присъдени са разноски.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство. Излагат се доводи и възражения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски в двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

1

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника на страната, адвокат М. Т. от Адвокатска колегия П.. В отговора се оспорва въззивната жалба. Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Не прави нови доказателствени искания.

Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство на основание чл. 38 ал.1 т.3 ЗА .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима.Жалбата е подадена от активно легитимирана страна / ответник в производството пред районния съд /.Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява ,че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради наложено дисциплинарно уволнение със Заповед № 53/29.05.2024 г. на изпълнителния директор на дружеството . В исковата молба са посочени следните основания за незаконосъобразност на уволнението : Твърдения за обстоятелства, според които ищецът не е извършил нарушението, което е посочено в уволнителната заповед , Изложени твърдения и доводи за неспазване императивните изисквания на чл.189, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ ;

Същите доводи и възражения ищцовата страна в качеството й на ответник по въззивната жалба поддържа и в представения писмен отговор.

По възражението за неизвършване на дисциплинарното нарушение на трудовата дисциплина.

Възражението е неоснователно.По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение от 04.03.1996 г. до 29.05.2024 г., по силата на което ищецът е работила в ответното дружество на длъжност „М., ПМС“.

Представена е като доказателство длъжностна характеристика за длъжността „М., пътно-строителни машини“, връчена на ищеца 10.01.2023 г.,в която се установяват правата, задълженията и отговорността на изпълняваната работа.

Представен е също така като писмено доказателство /л. 60 и сл. от делото/ правилник за вътрешния трудов ред на ответното търговско дружество, утвърден от УС с Протокол № 328/31.03.2022 г., чийто чл. 16 ал.2 забранява на работниците да се явяват и през работно време да внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат упойващи 2 вещества. Разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от правилника за вътрешни трудов ред изрично посочва, че на работниците или служителите се налага дисциплинарно наказание при нарушение съставляващо употреба на алкохол или явяване на работа след употреба на алкохол установена с техническо средство съобразно вътрешните правила на дружеството, а според чл. 34 ал.8 употребата на алкохол в работно време или явяване на работа след такава употреба е тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 КТ.

С представена по делото и приета като писмено доказателство работна инструкция от 10.12.2022 г., действаща през процесния период е определен реда за извършване на проверка за алкохол, наркотични вещества и упойващи вещества в дружеството, като са приложени и одобрени протоколи и удостоверение за одобрен тип средство за измерване А. 7510, срок на валидност до 24.10.2028 г., съобразно допълнение към удостоверение издадено от Български институт по метереология. Видно от представения протокол № 9, че на дрегер А. 7510 № 4812.1 е извършена проверка на 20.01.2023 г. г. от „Хигитест“ ООД, като заключението е за съответствие . От протокол № 221 приложен по делото и приет като писмено доказателство се установява, че на дрегер А. 7510 № 4812.1 е извършена проверка на 07.07.2023 г. от „Хигитест“ ООД, като заключението е, че съответства. Видно от Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на ДАМТН, приета по делото като доказателство, анализатори за алкохол в дъха следва да минават периодична контрол на всеки 6 месеца.

Видно от представени по делото и приети като писмени доказателства извадки от книги за проведени инструктажи/ л. 49 до л. 53 от делото/ ищецът е бил запознат с правилника за вътрешния трудов ред и инструкцията за алкохола.

Със Заповед № 3-1112 от 04.10.2021 г./л.47/ издадена от ответното търговско дружество са определени лицата, които са оторизирани да извършват периодични, редовни и извънредни проверки на всички работници в дружеството, сред които са С.Д.К. и Х.И.Ч..

От представен и приет като писмено доказателство по делото протокол за констатиране на употреба на алкохол и/или отказ от проверка от 11.03.2023 г. / л. 46/се установява, че Х.И.Ч., С.Д.К. и А.Н.С. са извършили проверка за алкохол на лицето И. М. Т. с техническо средство „Д.А.“ модел 7510, № ********. Установява се, че резултата от проверката е както следва: в 06:46 часа-0,16 промила, в 07:09 часа-0,11 промила. В протокола е посочено, че проверяваното лице се съгласява с резултатите от контролния тест, като е посочил, че същият се дължи на рефлукс, употребявани противоалергични медикаменти и хранителна диета.

Представено е като писмено доказателство писмо № **********/14.05.2024 г./ л.54/от което се установява, че от ответното търговско дружество са изискани от служителя Т. писмени обяснения по реда на чл. 193 ГПК. Същите са дадени (л. 55), в които е посочено, че ищецът не е употребявал алкохол нито сутринта, нито на предния ден, а резултатът от теста се дължи на приети противоалергични медикаменти, като има завишено количество амилаза, което при наличие на състояние кетоза може да доведе до отчитане на фалшиво положителен резултат и единствено с кръвен тест може да се потвърди употребата на 3 алкохол.

От представено и прието като доказателство по делото искане от ответното дружество до ищеца от 14.05.2024 г /л. 58 от делото/ се установява, че ищецът е поканен да представи декларация и документация във връзка със закрилата предвидена по чл. 333 КТ, каквато декларация същия е представил /л. 59 от делото/.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 53 от 29.05.2024 г. трудовото правоотношение съществуващо между страните е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. чл. 190, т. 1, т. 7 КТ във вр. с чл. 16, ал. 2 и чл. 34, ал. 6 и ал. 8 от ПВТР. В заповедта е посочено, че служителят Т. е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в явяване на работа на 11.03.2023 г. в нетрезво състояние, което е неизпълнение на основното му трудово задължение - чл. 126, т. 2, 6 и 10 КТ - да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му работа, и да не употребява алкохол и друго упойващо вещество, да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труда и вътрешните правила приети в предприятието.

От представено като писмено доказателство писмо от м. август 2021 г. от ответника до ищеца се установява, че към Т. е изказана благодарност за 25 години всеотдаен труд към ответното дружество. Не се установява на ищеца да са налагани други дисциплинарни наказания освен процесното.

По делото като писмени доказателства са приети КТД и допълнително споразумение сключено между страните, с което е определено трудовото възнаграждение на ищеца, както и инструкция за стимулиране на персонала за резултати от 01.05.2022 г., от която се установява, че към основната работна заплата се начисляват еднократни допълнителни възнаграждения, чиито размери са договорени в КТД, като тяхното изплащане зависи от постигнатите резултати посочени в КТД, както и средномесечната цена за медта, като в чл. 10 е посочено, че това възнаграждение е с непостоянен характер и се изплащат при възникване на уговорени условия в индивидуални трудов договор и в КТД.

Според представената по делото Заповед № 3-522 от 28.04.2022 г. на ответното търговско дружество се установява, че ищецът И. Т. е полагал труд на 12- часов двусменен режим, като е представен график за работа на ищеца за месеците март, април и май 2024 г.

По делото е представена и приета като доказателство трудова книжка № 20 на И. Т.

/л. 166 и сл. от делото/, от която се установява, че от 18.07.2024 г. ищецът е започнал работа при друг работодател- “ВиК-П” ЕООД с основно трудово възнаграждение в размер на 1014,00 лева, като за периода от 30.05.2024 г. до 18.07.2024 г. не е полагал труд.Това се установява и от приета по делото извадка от НОИ за лицето И. Т..

По делото е прието заключение на допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза от 30.10.2024 г. и допълнителна такова от 04.12.2024 г. изготвени от вещото лице Л.А., които съдът цени като компетентно изготвени и неоспорени от страните. Вещото лице е дало два варианта за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, като при първия вариант са взети предвид допълнителните бонуси за производствени резултати и еднократни 4 възнаграждения по КТД, съобразно м. май 2024 г., в който случай вещото лице е посочило, че за периода от 30.05.2024 г. до 17.07.2024 г. обезщетението за оставане без работа е в размер на 6960 лева, а за периода от 18.07.2024 г. до 30.11.2024 г. е в размер на 12843,47 лева след приспадане на полученото трудово възнаграждение получено от “ВиК П”ЕООД. При вариант две е взето като основа възнаграждението получавано от ищеца без допълнителните трудови възнаграждения като възнаграждения с непостоянен характер, като в този случай за периода от 30.05.2024 г. до 17.07.2024 г. обезщетението за оставане без работа е в размер на 3282,92 лева, а за периода от 18.07.2024 г. до 30.11.2024 г. е в размер на 3663,63 лева след приспадане на полученото трудово възнаграждение получено от “ВиК П”ЕООД или общо в размер на 6946,55 лева.

За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства , а именно чрез разпит на свидетелите М. Т., Р.К., Х.Ч. и И. А.. При разпита си свидетелят М. Т.

- съпруга на ищеца, която е и в трудови правоотношения с ответника, твърди и поддържа , че на 11.03. ищецът не е употребявал алкохол сутринта, нито предишната вечер. Не се чувствал добре и си легнал рано. Посочва, че ищецът пие лекарства за киселини и поради тази причина не се е чувствал добре, като приемал и лекарство против алергия. Свидетелят посочва, че ищецът е провеждал кето диета, която се изразява в това да се храни с месо, с протеини с различна интензивност. Поддържа , че ищецът И. Т. никога не е бил наказван на работното си място преди процесния случай, като даже е бил награждаван за 25 години непрекъснат трудов стаж през 2021 г. При разпита си свидетел Р.К. заявява, че познава добре ищецът, тъй като заедно са работи ли в ответното дружество. От 2017 - 2018 г. ежедневно ги проверявали в предприятието за употреба на алкохол, като на ищеца до процесния случай не са отчитали наличие на алкохол. Установява се, че ищецът през годините е работил с няколко вида машини- грейдер, булдозер и фадроми.