Решение № 355 от 19.10.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Русе, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Аглика Гавраилова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена И.а като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20234500500443 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното :

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

О. Б. К. и И. Й. Й., и двамата от гр.Русе, чрез пълномощника си адв.Н.

Б. от АК-Русе, са обжалвали решение №519 от 18.04.2023г. на Русенския районен съд постановено по гр.д. № 3107/2022г. по описа на РРС, с което е уважен предявеният против тях установителен иск за собственост.Излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли окръжния съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли иска, при законните последици.

Решението е обжалвано и от Д. Б. К., от гр.Велико Търново, чрез пълномощника й адв.Я. П., от АК-Русе, като незаконосъобразно и необосновано.Жалбоподателката развива оплаквания за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска.

Въззиваемите И. Б. П., Б. Ц. С. и Ц. Ц. Д., и тримата от гр.Русе, чрез 1 процесуалния си представител адв.Ю. Н., от АК-Русе, изразяват становище, че жалбите са неоснователни.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни по делото, против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същите са процесуално допустими Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред първоинстанционнния съд е образувано по искова молба на И. Б. П., Б. Ц. С. и Ц. Ц. Д. против О. Б. К., И. Й. Й. и Д. Б. К., с която е предявен положителен установителен иск да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор ***, с предназначение гараж, построена в поземлен имот с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, с административен адрес на имота ул.*****, при права 4/6ид.ч за първата ищца и по 1/4ид.ч за втория и третия ищец.

От представените писмени доказателства се установява, че ищците са наследници на Ц.Д.П, поч.на ****.-преживяла съпруга и син и дъщеря.От удостоверение за граждански брак се установява, че Ц.П и ищцата И. П. са сключили брак на *****.По време на брака им, с нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез Градски народен съвет от 17 ноември 1978г. Ц.П е закупил предложения за продажба от наследниците на В.И.М недвижим имот: от дворно място, цялото от 388кв.м, находящо се в гр.Русе, по ул.*****, представляващо парцел ***** в кв.505 само 149/388ид.ч, при съседи ул.***, С.Т.С, Б.Д и И.И.А и от построената в него двуетажна масивна сграда – само първия етаж, построен върху 89квм и състоящ се от три стаи, кухня, коридор, стълбищна клетка-застроена върху 8кв.м от избата до тавана, и една стая на втория етаж, заедно с 1/2ид.ч от тавана, югоизточната изба с клозета и баня в нея и подобренията в имота. В нотариалния акт е посочено, че по скица № В16 от 28.03.1978г. парцелът има площ 374кв.м. По скица №15-494226 от 10.05.2022г.,представена пред районния съд, поземленият имот е с площ 377кв.м.

2

Ищците са представили и нотариален акт за покупко-продажба №46 от 25 юли 1960г., с който С.А.С и В.И.М продават на Н.Т.К от имот, представляващ дворно място от 388кв.м, в чертите на гр.Русе, по ул.***, по плана на града парцел XIX с планоснимачни №№2720 и 2719 само 26кв.м от цялата жилищна постройка и 90кв.м от терена. На л.81 от гр.д.№3107/22г. е представена скица, издадена за дворно място в кв.118, парцел XIX-2719 и XIX-2720, по ул.*****, на която са обозначени имоти на С.А.С, Н.Т.К и В.И.М.

С разрешение за строеж от 20.11.1981г., издадено от ОбНС-Русе, на Ц.П е разрешено да построи гараж в горецитирания парцел *****, по ул.*****, на осн.чл.97 от ППЗТСУ – въз основа на одобрена квартална разработка – четлив препис от разрешението на л.124 от гр.д.№3107/22г. на РРС.От данните по обяснителната записка е видно, че основите на гаража следва да се изпълнят от бетон, тухлената зидария да се изгради на вароциментов разтвор. Площта на гаража е 15кв.м.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 132 от 11.04.2007г. на нотариус рег.№*** К.П, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.

№4649/11.04.2007г., Акт 68, т.XIII, третата ответница по делото Д. Б. К. е призната за собственик на следния недвижим имот, представляващ: жилищеапартамент, с площ 102, 5 кв. м., на втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, цялата върху 90, 5 кв. м, с адрес: гр. Русе, ул******, състоящ се от три стаи, кухня с ниша, баня —клозет, коридор, югоизточно избено помещение, югоизточен таван, 1/2 ид. ч. от стълбището и от общите части на сградата, лятна кухня, със застроена площ 12 кв. м., състояща се от една стая и масивен гараж, застроен върху 21 кв. м., заедно с 149/388 ид. ч. от дворното място, съставляващо имот № 2719, в кв. 505 по плана на гр. Русе, цялото с площ 377 кв. м.

С Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 30 от 07.07.2008г. на нотариус П.Т, рег.№***, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.№10296, Акт №56 , т . XXVI, д. № 6647, Д. К. продала О. Б. К. и И. Й. Й., първия и втория ответник по делото, гореописания недвижим имот на посочения административен адрес ул.*****“а“.В този нотариален акт от 07.07.2008г. е посочено, че лятната кухня е с площ от 12кв.м, но по схема-15кв.м, състояща се от една стая с идентификатор *** , а масивният гараж е с площ 3

21кв.м, по схема с площ 14кв.м, с идентификатор 63427,5.573.4.

От показанията на всички разпитани свидетели е установено, че всеки от съсобствениците – Ц.П и С.А, си е построил гараж в имота.Недвижимият имот имал два входа, гаражът на П. е №2 , а на .А-№4.Свидетелят Г.А-син на С.А, разяснил по представената му в съдебно заседание скица, че северният гараж е на П., а южният е негов.Разяснил е още, че с годините неговото семейство/А./ продали къщата, гаража и малката стаичка – лятната кухня, която се намира зад къщата.Това се потвърждава и от показанията на св. Т.Н.Т, син на Н.Т който е придобил част от имота от С.А и В.М. Свидетелят Т.Д установява още, че когато отишъл да извади удостоверение от кадастъра за совите 2 стаи, с площ 30кв.м, в него пишело 45кв. Служителката проверила и му обяснила, че „лявата кухня-източно, е прехвърлена на запад…“.Свидетелят е категоричен, че лятната кухня в момента не съществува.Свидетелят Г.Г е владял имот по ул.*****. През 1992г. част от този имот бил купен от дружество – „Грейт-ГСД“-ЕООД.

Свидетелят си спомня, че по нотариален акт купили гараж, етаж втори и лятна кухня, която тогава/1992г./ била полусъборена.

В първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че пред СГКК-Русе със заявление вх.№01294700 от 09.07.2020г. от Ц.П са представени ситуация,скица и разрешение за строеж. Със заявление вх.№01-17769 от 18.01.2021г. О. К. е представила НА №56 от 2008г.Вещото лице констатира, че пред сградата, на уличната регулация, са изградени два гаража – с идентификатор *** и ***.Имотът с идентификатор *** е разделен на две части – ищците по делото са на ул.*****, първите двама ответници са на ул.*****А.Няма връзка между двата гаража. В имота има и още една сграда, с идентификатор *** и част от нея е собственост на Т.Н.Т. Такава сграда в момента на огледа, извършен от вещото лице, липсва. Първата ответница казала, че сградата се е самосрутила. Все още тази сграда не е заличена от плана.

В съдебно заседание вещото лице инж.М. разяснява, че по скиците разликата в двата гаража е от един квадрат, а на място може да няма и толкова.Единият гараж е от 14 кв.м, а другият - 15 кв.м. Категорична е, че няма гараж от 21 кв.м.Заявява, че въпросните гаражи са там и към настоящия 4 момент. По старите планове е имало сграда в задната част на имота.Т.Т притежава част от старата сграда. Както беше посочено, той не купува цялата стара сграда, а само 26 кв.м от нея. Свидетелят е съобщил, че това е било нещо като коридор, на което са казвали „лятна кухня“. Към момента на огледа от вещото лице, всичко по стария план е съборено, включително и постройката от 26 кв.м. Пред вещото лице собственичката на втория етаж О.

К. е казала, че постройката от 26 кв.м се е самосрутила. Обадили се на Тов, но той не е проявил интерес, и те са я заринали и изчистили. Гаражите са отпред на ул. „***, което е видно от схемата на л.89. В процесния гараж има канал, водомерна шахта.

Вещото лице посочва изрично, че в една от схемите за имот с идентификатор № *** пише „Друга сграда за обитаване“. Понятие „Лятна кухня“ в Кадастъра няма. Вещото лице уточнява, че по време на изграждане на гаражите е действал ЗТСУ и ППЗТСУ. Уточнява още, че „записът е „лятна кухня“ или „Други вид сграда за обитаване“ или „Хангар, гараж, депо“, съответно за гаражи. За тази сграда единствено Ц.П е представил заявления, които са приложени към експертизата. Впоследствие е бил представен нотариален акт, в който е вписана тази сграда от О. К., тъй като фигурира в нейния нотариален акт и това е станало причината да зачеркнат Ц.П и да впишат като собственици О. К. и съпруга й. Те обаче нямат строителни книжа за процесния обект. Вещото лице не е установило, какво точно е послужило като основание в нотариалния акт от 04.07.2008 г. процесният имот да е отразен като „Друг вид сграда за обитаване“.

Предполага, че човекът на гишето не е бил достатъчно компетентен и се е доверил на написаното.

В съдебно заседание процесуалният представител на първите двама ответници заявява, че няма как да владеят гаража, защото нямат достъп до него.В тази връзка вещото лице изразява становище, че явно става въпрос за нотариален акт с допусната грешка.

При повторен разпит свидетелите Г.С.А и Т.Д .А отново заявяват, че в имота са построени два гаража – на Ц.П и на Г.А. И двата с приблизително еднаква площ-5кв.м на 3 кв.м.Свидетелят Т .А е обяснил кой гараж е на Ц./П./ и кой е на О. /К./.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, 5 че решението, с което е уважен предявеният иск за собственост, е правилно.По делото е установено, че наследодателят на ищците, при спазване на строителните правила и норми, към 1982-1983г.г.вече е построил процесния гараж и оттогава и до настоящия момент само той и неговото семейства са имали достъп до гаража и само той го е ползвал.Неправилно в нотариалния акт, с който ответницата Д. К. е продала на първите двама ответнициО. К. и И. Й., е посочено, че предмет на продажба е и лятна кухня с площ от 12кв.м, а по схема с площ 15кв.м, с идентификатор ***, което всъщност е идентификатора на процесния гараж. За пълнота на изложението следва да се посочи изрично, че ищците не основават правото си на собственост на Разрешението на строеж като документ, а като придобит по наследство и давност – вж.стр.2 от исковата молба.По делото безспорно е установено, че след изграждането на гаража, наследодателят на ищците до смъртта си – ****. и след това самите ищци, са упражнявали фактическа власт върху гаража несмущавано, непрекъснато и необезпокоявано, като са демонстрирали поведение на собственици.

Предвид изложеното решението следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора жалбоподателите дължат на въззиваемите разноските по делото.Въззиваемите претендират разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 4500лв. Процесуалният представител на първите двама жалбоподатели е направил възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

Предвид данъчната оценка на имота – 4447,50лв., разпоредбата на чл.7,ал.2 от НМРАВ и фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд намира, че възражението е основателно и присъжда в полза на въззиваемите разноски в размер на 3000лв.

Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 519 от 18.04.2023 на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 20224520103107/22г. по описа на РРС.