Определение № 3288 от 13.12.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3288 гр. София, 13.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20211000503752 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 27.10.2021 г. на ищцата И. К. срещу определението от 14.10.2021 г. по гр. д.

№ 1396/2020 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в частта, с което е допуснато намаление на исковете за имуществени вреди и е прекратено производството в тази част и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 3 024 лв.

В жалбата се твърди, че неправилно БОС е допуснал намаление на исковете, при положение, че адвокатът – пълномощник на ищцата не е имал правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, а именно – и правото да намалява, оттегля или се отказва от искове.

Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът община Банско в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. К., представлявана от адв. Т.Ш., с искова молба от 8.12.2020 г., с която срещу община Банско са били предявени обективно съединени искове за заплащане на: 1) сумата 246 571,64 лв., представляваща равностойността на 113 584,62 английски паунда, представляваща обезщетение на имуществени вреди, заедно със законната лихва от 17.12.2015 г. до изплащането, и 2) сумата 21 553,36 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 17.12.2015 г. до изплащането. В исковата молба се твърди, че ищцата е гражданка на Великобритания, която е претърпяла инцидент в гр. Банско на 17.12.2015 г. около 17:15 ч. – след пешеходно пресичане на моста на р. Глазне, в края на моста кракът й пропаднал в дупка и паднала от моста. Изпитала силна болка, като успяла да се изправи с помощта на синовете си, а впоследствие била откарана в местната болница, където след рентгенова снимка била установена фрактура на лявата тазобедрената кост, която изисквала смяна на коста. При извършена на 19.12.2015 г. операция на ищцата била сменена тазобедрената кост, а на 25.12.2015 г. била транспортирана във Великобритания. Предвид получени усложения била извършена и последваща операция във Великобритания, а лечението продължило и през 2016 г. Вследствие на инцидента ищцата претърпяла значителни болки, страдания и стрес.

Към исковата молба е приложено пълномощно от 20.09.2020 г., с което ищцата И. К. е упълномощила адв.

Т.Ш. да я представлява пред компетентния български съд относно инцидента, случил се на 17.12.2015 г. в гр.

1

Банско. Упълномощаването обхваща „процесуално представителство по делата до тяхното окончателно приключване във всички съдебни инстанции, като извършва всички процесуални действия във връзка с защита на правата ми“.

Във връзка с указания на съда по разпореждане от 14.12.2020 г. в молба от 11.01.2021 г. ищцата е уточнила, че имуществени вреди в общ размер на 245 107,34 лв. се състоят от следните пера: 1) 54 059,49 лв., равностойни на 25 051,67 паунда – представляваща загуба за трудов доход за периода 1.01.2016 – 31.08.2018 г.; 2) 9 700,99 лв., равностойни на 4 495,53 паунда – представляваща разходи за грижи, положени спрямо ищцата пред време на периода за възстановяване; 3) 12 647 лв., равностойни на 5 860,76 паунда – представляваща разходи за услуги, изразяващи се в безвъзмездна помощ от семейството и приятелите или възмездни услуги от професионалисти за поддържане на домакинство, градинарство и декориране; 4) 2 207,22 лв., равностойни на 1 022,85 паунда – представляваща пътни разходи за пътувания на ищцата до болници в Лейтън Крю и Райтън Уиган; 5) 863,49 лв., равностойни на 400,15 паунда – представляваща други разходи; 6) 1 004,58 лв., равностойни на 465,53 паунда – лихва за периода 17.12.2015 – 31.12.2018 г.; 7) 16 565,63 лв., равностойни на 7 676,67 паунда – разходи за бъдещо лечение; 8) 84 377,21 лв., равностойни на 39 101,18 паунда – разходи за бъдещи услуги за поддържане на домакинство, градинарство и декориране; 9) 11 649,74 лв., равностойни на 5 398,60 паунда – разходи за бъдещ транспорт, касаещ купуване на автомобил с автоматична скоростна кутия, вместо с притежаваната досега с ръчна скоростна кутия; 10) 52 031,07 лв., равностойни на 24 111,68 паунда – разходи за бъдещо лечение. Уточнила е, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 23 017 лв.

С молба от 4.10.2021 г. ищцата чрез процесуалния си представител е заявила искане за намаляване на исковата претенция за имуществени вреди с общата сума 98 234,17 лв. по отношение на следните пера: 1) пътни разходи – 2 2207,22 лв., равностойни на 1022,85 паунда; 2) бъдещи услуги – 84 377,21 лв., равностойни на 39 101,18 паунда;

3) бъдещ транспорт – 11 649,74 лв., равностойни на 5 398,60 паунда. Заявено е увеличаване на иска за неимуществени вреди със същата сума – 98 234,17 лв. Посочено е, че искът за имуществени вреди остава за сумата 148 337,47 лв., а искът за неимуществени вреди остава за сумата 119 787,53 лв.

В съдебното заседание на 5.10.2021 г. пълномощникът на ищцата адв. Ш. е заявил, че поддържа молбата за изменение на исковете.

С определение от 14.10.2021 г. е допуснато намаление на иска за имуществени права чрез отказ от претенциите по посочените пера съобразно молбата от 4.10.2021 г., в която част е прекратено производството, като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 3 024 лв. – разноски във връзка с намаляването на иска. Със същото определение е оставена без движение молбата за увеличение на иска за неимуществени вреди, като е указано на ищцата в 10-дн. срок от съобщението да довнесе държавна такса в размер на 3 929,36 лв. В мотивите е прието, че това се налага предвид чл. 74 ГПК, според който при намаление на искането внесената такса не се връща, а при увеличение на иска се дължи такса върху разликата.

Препис от определението от 14.10.2021 г. е връчен на пълномощника на ищцата на 20.10.2021 г., като срещу същото е подадена настоящата частна жалба от 27.10.2021 г.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество еоснователна.

Оплакването в жалбата е за липса на представителна власт за извършване на процесуалното действие, по повод на което е постановено обжалваното определение. Доколкото действието е извършено от името на същата страна, то тя е легитимирана да се позовава на този порок /т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК/.

Оплакването е основателно. Съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.

Изрично е това писмено упълномощаване, което включва тези права в самия текст на пълномощното чрез изрично изброяване.

Процесното пълномощно от 20.09.2020 г., с което ищцата упълномощава адв. Т.Ш. за процесуално представителство по настоящото дело, не включва изрично правата по чл. 34, ал. 3 ГПК и по-конкретно – правото за намаляване на иск. Противно на доводите на ответника не представлява изрично упълномощаване за тези 2 действия текстът, че пълномощникът има право да извършва всички процесуални действия във връзка с защита на правата на ищцата. Това означава, че адвокатът не е разполагал с представителна власт за извършване на същото действие, обективирано в молбата от 4.10.2021 г., поради което и предвид оспорването от представляваната страна, това действие не се счита за надлежно извършено от нея. Ето защо и постановеното въз основа на това порочно процесуално действие определение от 14.10.2021 г. в частта, с която се допуска намаляването и се прекратява частично производството, се явява незаконосъобразно. Обстоятелството, че вина за извършеното действие има самият представител на ищцата, не води до друг извод, още повече, че съдът е бил длъжен да провери представителната власт служебно.

Предвид изложеното обжалваното определение се явява неправилно, поради което следва да се отмени в обжалваната част.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 14.10.2021 г. по гр. д. № 1396/2020 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в частта, с което е допуснато намаление на исковете за имуществени вреди и е прекратено производството в тази част и в частта, с която ищцата И. К. е осъдена да заплати на ответника община Банско разноски в размер на 3 024 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3