Определение № 1593 от 15.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1593 гр. Бургас, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500958 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е повод постъпило възражение от 03.05.2023г. , подадено от длъжника А.

В. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Несебър, кв. „******“ № ******, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. К. С., с което се иска съдът да приеме, че заповед № 354 от 18.08.2022г. за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 878/2022г. на РС - Несебър, не му е била надлежно връчена по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, да спре изпълнението й и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред първоинстанционния съд.

Длъжникът сочи, че е узнал за заповедта по чл. 410 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от връченото му на 11.04.2023г. съобщение за образувано изпълнително дело и съобщение за насрочен опис на недвижим имот по изп.д. № *****/2023г. по описа на ЧСИ Т.М., с район на действие БОС. Сочи, че оспорва вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение, но поради нередовното й връчване не е могъл да узнае своевременно за нея и да възрази в законоустановения срок. Излага доводи, че връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК е незаконосъобразно, тъй като в разписката връчителят не е установил дали длъжника пребивава на адреса. Сочи че, няма как връчителят да е влязъл в сгрдата, където се намира жилището му, предвид обстоятелството, че същата се намира в затворен комплекс с ограничен достъп. Излага също, че няма данни в заповедното производство да са установени двата телефонни номера за контакт с него, нито да е спазена поредността на процедурата по чл. 47, ал. 3 от ГПК. На последно място счита, че в случая съдът е следвало след като установи редовността на връчването по чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК да даде указания на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК, а не да издава изпълнителен лист.

Ответникът по възражението „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД– кредитор по вземането в указания му срок не е депозирал писмен отговор по възражението.

Бургаският окръжен съд след като прецени, че искането по чл. 423 от ГПК е направено е законовия едномесечен срок от лице с правен интерес от направеното искане, намира, че искането е допустимо.

След преценка на изложените доводи и събраните доказателства, съдът намира за 1 установено следното:

Със заповед № 354 от 18.08.2022г. за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 878/2022г. на РС - Несебър е разпоредено длъжникът А. В. А. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД вземанията, дължими по сключен помежду им договор за потребителски кредит от 16.10.2022г.

/подробно описани в заповедта по вид, размер и период/.

В заявлението си по чл. 410 от ГПК кредиторът е посочил адрес за уведомяване на длъжника в гр. С*****. След извършена от съда на основание чл. 411, ал. 1 от ГПК служебна справка по реда Наредба № 14/2009г. е установено, че постоянния и настоящия адрес на длъжника е гр. Несебър, кв. „******“ № ******. Видно от данните по делото до длъжника е изпратено съобщение за връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК само на постоянния и настоящия му адрес в гр. Несебър, кв. „******“ № ******. Разписката е върната с отбелязване, че лицето след като е търсено в различни дни и часове в рамките на едномесечен срок не е открито на адреса. В разписката липсва отбелязване от връчителя дали е събрал данни даи длъжника пребивава на адреса. Посочено е, че на вратата на адреса е уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК с бележка с кратко съобщение и телефонен номер, но в указания двуседмичен срок длъжникът не се е явил в съда да получи съобщението.

С разпореждане от 10.10.2022г. районният съд като е приел, че връчването на заповедта е редовно на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК е разпоредил извършване на справка за трудовите договори за лицето. Видно от същата е установено, че към 11.10.2022г. няма данни длъжникът да е имал действащи трудови договори.

С последващо разпореждане от 14.11.2022г. районният съд като е счел, че заповедта по чл. 410 от ГПК е редовно връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 вр. ал. 1 ГПК е приел, че длъжникът е редовно уведомен – без връчителя да е събрал данни, че лицето не живее на адреса и поради неподадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение, на основание чл.

416 вр. с чл. 404, т. 1 от ГПК е разпоредил издаване на изпълнителен в полза на кредитора за вземанията по заповедта по чл. 410 от ГПК.

По делото са представени връчени на 11.04.2023г. на длъжника съобщение за образувано дело и за насрочен опис по изп.д. *****/2022г. по описа на ЧСИ Т.М.- БОС, с които същият е уведомен образуваното срещу него изпълнително производство за събиране на вземанията на кредитора по издадения изпълнителен лист по горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК, както и за насоченото срещу имот на длъжника принудително изпълнение.

Бургаският окръжен съд приема настоящото възражение чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за допустимо, тъй като е подадено от легитимирано лице, срещу което е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК при спазване на визирания в чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.

Възражението по чл. 423, ал.1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника в заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл. 414 от ГПК, а с неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.

В конкретния случай наведените от длъжника фактически твърдения се основават на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК по съображения, че същият е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Разгледано по същество, настоящата инстанция намира възражението на длъжника, че връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК е било ненадлежно, т. е. че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, за основателно, по следните съображения:

2

Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила, определени в Глава VІ, Раздел І на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38 о т ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата.

В случая следва да се отбележи, че посочения в заявлението адрес за призоваване на длъжника в гр. София е различен от адреса му по постоянната и настоящата му адресна регистрация в гр. Несебър. Въпреки това съдът не е изпълнил задължението си да изпрати заповедта по чл. 410 от ГПК на посочения в заявлението адрес съгласно чл. 38, ал. 1 от ГПК, като директно е пристъпил към връчване на адреса на длъжника по адресната регистрация, с което е нарушил предвидената в закона поредност на действията по призоваването.

Наред с горното, за да се приеме, че връчването е редовно съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК връчителят следва да е събрал категорични данни, че длъжникът фактически пребивава на адреса. Видно от направените в разписката за връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК връчителят е отбелязал, че е посетил адреса на длъжника по постоянната му и настояща адресна регистрация на три конкретни дати в рамките на един месец с отбелязване на часовете на посещение, и тъй като не е открил лице, което да получи съобщението е залепил на вратата на адреса уведомление. В разписката обаче липсва отбелязване връчителят да е събрал данни дали длъжника живее на адреса. От това обстоятелство – дали длъжникът пребивава на адреса или го е напуснал обаче следват различни правни последици. В първият случай връчването ще се приеме за редовно по чл. 47, ал. 5 от ГПК и след безрезултатното изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК ще стартира срока за възражение по чл. 414 от ГПК, а във вторият случай ще е налице основание за приложение на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК чрез даване на указания на заявителя да предяви иска си по реда на чл. 422 от ГПК.

В настоящия случай липсата на събрани от връчителя данни дали длъжника изобщо пребивава на адреса по постоянната и настоящата си адресна регистрация не може по аргумент за противното да доведе до извода, че лицето живее на адреса, както неправилно е приел районния съд още повече, че не са били изчерпани и останалите предвидени в закона начини за връчване – на адреса по чл. 38, ал. 1 от ГПК.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че неправилно районния съд е счел, че заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена редовно на длъжника и, че срокът за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК е изтекъл. В случая с оглед липсата на каквито и да е данни относно това дали длъжникът фактически пребивава или не на адреса не може да приеме за удостоверено, че лицето не пребивава на адреса. Затова при съмнение и при наличие на хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК районият съд е следвало или да разпореди ново връчване с указания до връчителя за събиране на категорични данни за дали длъжника живее на адреса или да приложи нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК като укаже на заявителя да предяви вземането си по исков ред.

Предвид горното съдът намира, че заповедта по чл. 410 от ГПК не е редовно връчена на длъжника, поради което на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу нея следва да бъде прието. На основание чл. 423, ал. 3, 3 предл. второ от ГПК изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК, следва да бъде спряно, а делото следва да бъде върнато на заповедния съд да даде на заявителя указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Водим от горното, Окръжен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ ТО по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, подадено от длъжника А. В. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н***** против заповед № 354 от 18.08.2022г. за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 878/2022г. на РС- Несебър

На основание чл. 423, ал. 3, изр. второ от ГПК СПИРА изпълнението на заповед № 354 от 18.08.2022г. за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 878/2022г. на РС- Несебър.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Несебър за продължаване на производството и даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4