Решение № 32 от 10.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велико Търново, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000300 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от „КТБ“ АД /н/ против Решение № 260016/ 05.07.2022 г. по т.д. № 207/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е отхвърлил предявения от Банката отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 ал.3 т.2 ТЗ за признаване за установено, че не съществува вземането на Д. И. Б. от длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност в размер на 288 072 лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014 г., включено в списъка на приетите вземания, одобрен с Определение № 183/ 21.05.2020 г. по т.д. № 182/ 2016 г. по описа на ОС – Русе. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Не се споделя извода на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията му, че процесният договор за цесия страда от пороци, водещи до неговата нищожност на основание чл.26 ал.1 пр. второ и трето ЗЗД. Съдът не изследвал фактическата обстановка, касаеща правното положение на „КТБ“ АД и свързаните с производството й по несъстоятелност обстоятелства, които били в пряка връзка с действията на страните по договора за цесия, легитимиращ ответника Б. като кредитор на „Русенска корабостроителница Запад“ АД. Поддържа, че този договор е сключен непосредствено след оповестяването на доклад във връзка с Банката и очакваните последици от констатираното й състояние 1 и не би бил сключен, ако тя не е би ла поставена под особен надзор. Чрез него се целяло от една страна погасяването на банковия кредит на длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД към „КТБ“ АД без ефективно парично плащане, а от друга – получаване от цедента – вложител на по-голяма по размер сума от тази, която би била получена като гарантирана по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките, т.е. договорът бил сключена за заобикаляне на закона. Заобикаляне на закона – на специалните правила на ЗБН за удовлетворяване в производство по несъстоятелност на банка, както и саниране на пропуските на кредиторите да упражнят правата си по чл.63 и сл. ЗБН – целяло и допълнително споразумение № 2/ 26.11.2015 г., датирано след отнемане лиценза на „КТБ“ АД и след вписване в ТР на откриване по отношение на нея на производство по несъстоятелност. Достоверната дата на същото не била установена по делото предвид направеното оспорване, че документът е съставен с оглед производството по т.д. № 182/ 2016 г. на ОС – Русе и конкретно за целите на предявяване на вземанията. Отделно от това, то било сключено след като вече било настъпило договореното в §2, ал.1 от допълнителното споразумение от 04.11.2014 г. прекратително условие, тъй като ефектът на прихващането не бил признат от синдика на Банката. Поддържа, че допълнително споразумение № 2 е нищожно и поради накърняване на добрите нрави и морала, защото към датата на сключването му на страните по договора за цесия било известно, че с вх. № 54164/24.04.2017 г. синдиците на „КТБ“ АД са предявили пред СГС искове по чл.59 ал.3 ЗБН за обявяване недействителността на извършените от „Русенска корабостроителница Запад“ АД извънсъдебни прихващания. Моли решението да бъде отменено и съдът да уважи исковата претенция. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Д. И. Б. е подала отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Неоснователни били оплакванията на Банката, че съдът не обсъдил фактическата обстановка, касаеща правното положение на КТБ АД и свързаните с производството й по несъстоятелност обстоятелства. Съдът изследвал тези обстоятелства, но не споделил тезата на Банката, която била неотносима към конкретния правен спор. Ирелевантни били твърденията на жалбоподателя, че допълнително споразумение № 2/ 26.11.2015 г. няма достоверната дата и че страните знаели за откритото производство по несъстоятелност на КТБ АД и за атакуване от синдиците на Банката на извършените прихващания по съдебен ред.

Такова евентуално знание нямало отношение към действителността на постигнатото споразумение. Правилно съдът приел, че не е настъпило никое от визираните в договора за цесия прекратителни условия. Твърденията на Банката, че тя не е признала последиците от прихващането и това е довело до прекратяване на договора, били опровергани от молбата й за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, в която тя предявила вземането под условие. Договорът за цесия не бил прекратен, защото с допълнителното 2 споразумение № 2/ 26.11.2015 г. страните договорили отпадането на въведените прекратителни условия, като това споразумение било сключено далеч след произнасяне на съда по предявения иск по чл.59 ал.3 ЗБН и съответно решението не рефлектирало върху вземането на Б. от „Русенска корабостроителница Запад“ АД.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор и от синдика на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ – М. Н.. Счита въззивната жалба за основателна и моли обжалваното решение да бъде отменено и искът на КТБ АД – уважен. Споделя становището на Банката, че съдът неправилно е ценил допълнително споразумение № 2/ 26.11.2015 г., което нямало достоверна дата и че същото е съставено с цел заобикаляне на закона.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С Решение № 41/14.03.2019 г. по т.д. № 182/2016 г. по описа на ОС – Русе е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, обявена е неплатежоспособността на дружеството с начална дата на неплатежоспособност 01.11.2014 г. съгласно Решение № 21/29.01.2021 г. по в.т.д. № 313/2020 г. на ВТАС , а с Решение № 260005/07.02.2022 г. то е обявено в несъстоятелност. Не е спорно, че с молба вх. № 4418/ 16.04.2019 г. Д. И. Б. е предявил пред съда по несъстоятелността на „Русенска корабостроителница Запад“ АД вземане, основано на договор за цесия от 04.11.2014 г., като за доказване на вземането си е приложил към молбата си договора за цесия, допълнително споразумение от 04.11.2014 г. и допълнително споразумение № 2/ 26.11.2015 г. Вземането му не е било прието от синдика, но съдът, по реда на чл.692 ТЗ е приел за частично основателно направеното от Б. възражение срещу списъка на приетите вземания и е включил в списъка негово вземане в размер на 288 072 лв., при което той има качеството кредитор на несъстоятелността. Кредитор на несъстоятелността е и „КТБ“ АД /н/, която в срока по чл.685 ал.1 ТЗ е предявила свои вземания по договори за банков кредит и те са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания.

3

Съгласно представения по делото договор за цесия от 04.11.2014 г., с който ответникът Б. се легитимира като кредитор на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, той е прехвърлил на Корабостроителницата свои вземания от „КТБ“ АД по договори за паричен влог, като цесионерът е обосновал своя интерес от придобиване на вземанията в б.“Б“ от преамбюла на договора – поради възможността същите да бъдат предмет на прихващане с насрещни вземания на „КТБ“ АД от цесионера, произтичащи от договор за банков кредит от 24.03.2014 г. Цената по сделката е договорена на сумата 288 072 лв., платима от цесионера при посочените в чл.7, ал.3 от договора условия, а именно: в случай, че на „КТБ“ АД бъде отнет лицензът и се открие производство по несъстоятелност, цената да се плати в срок от три години от откриване на производството по несъстоятелност, на 12 равни месечни вноски с начална след изтичане на 25 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, при условие, че в посочения 25 месечен период не бъде предявен иск по чл.59 ал.3 - ал.5 ЗБН за обявяване недействителност на прихващането, извършено от цесионера. Договорено е, че случай, че лицензът на Банката не бъде отнет и се пристъпи към оздравяването й, цената да се плати в срок до две години след счетоводното отразяване на договора при „КТБ“ АД, на 12 равни месечни вноски с начална вноска една година след осчетоводяването. В т.6.1 от договора е посочено, че ако в рамките на шест месеца от датата на подписване на договора „КТБ“ АД не вземе счетоводна операция за погасяване на задължения на цесионера като кредитополучател по договора за кредит на основание изявлението за прихващане, договорът се прекратява без последствия за страните по него. На 04.11.2014 г. между Б. и „Русенска корабостроителница Запад“ АД е сключено и допълнително споразумение към договора. В него цедентът е потвърдил, че при сключването на договора е бил уведомен и е приел, че интересът на цесионера от придобиване на вземанията – предмет на договора за цесия – е в зависимост и при условие, че същите могат да бъдат предмет на прихващане от страна на цесионера срещу вземанията на „КТБ“ АД от него по договор за банков кредит от 24.03.2014 г. и че цесионерът възнамерява да отправи до Банката изявление за прихващане на тези насрещни вземания, с оглед на което страните са уговорили две прекратителни условия: т.I § 1 – при отказ на Банката да признае последиците от извършеното прихващане и т.I I § 4 – при приключване на производство по предявен срещу цесионера иск по чл.59, ал.3-ал.5 ЗБН с влязло в сила съдебно решение за обявяване на извършеното от цесионера прихващане за недействително. Първото прекратителното условие се счита за настъпило при писмено уведомяване на цесионера от Банката, както и в случай, че в рамките на шест месеца от датата на подписване на договора за прехвърляне на вземания тя не е снабдила цесионера с писмен документ, от което е видно, че не отчита като погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договора за кредит. Договорено е, че при сбъдване на това условие договорът за цесия се прекратява автоматично и цесионерът 4 не дължи заплащане на договорената продажна цена. При второто прекратително условие страните са се съгласили, че при предявен срещу цесионера иск по чл.59, ал.3ал.5 ЗБН уговорените в чл.7 от договора срокове за заплащане цената на цедираното вземане спират да текат до приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение, като при уважаване на иска действието на договора за цесия се прекратява автоматично и се прилага разпоредбата на чл.25 ал.2 ЗЗД. На 05.11.2014 г. цесионерът Б. е уведомил „КТБ“ АД за прехвърлянето на вземанията му, а „Русенска корабостроителница Запад“ АД е отправила изявление за прихващане на придобитите по договора вземания със задълженията й към Банката по договор за банков кредит от 24.03.2014 г. С лед получаване на изявлението Банката счетоводно е отразила погашенията, извършени чрез прихващане, което обстоятелство тя признава в молбата си за предявяване на вземане по т.д. № 182/2016 г. Съгласно чл.3 на допълнително споразумение № 2, датирано на 26.11.2015 г., страните са се договорили, че считано от датата на подписване на споразумението, няма да се прилагат уговорките в б.“Б“ от преамбюла на договора, чл.6.1, чл.7 ал.3 и ал.4 на договора, както и цялото допълнително споразумение от 04.11.2014 г. и цесионерът се е задължил да заплати цената по договора за цесия в срок до 31.01.2016 г.