Решение № 17313 от 26.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17313 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110162264 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от Н. И. И. срещу 122 Основно училище „Н. Л.“ кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, отрицателни психически преживявания, притеснения и стрес, настъпили в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука на 20.03.2024 г., както и сумата от 1654,80 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.03.2024 г. (денят, следващ деня на причиняване на вредата) до датата на завеждане на иска – 22.10.2024 г., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска (22.10.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че е работила в 122 Основно училище „Н. Л.“ от 11.09.2023 г. до 21.05.2024 г. на длъжност „учител, начален етап ЦЦО“. Тя била назначена на работа съгласно Заповед № РД 14- 1391/ 11.09.2023 г. и по силата на сключен Трудов договор № РД 13- 177/ 11.09.2023 г., последващо Допълнително споразумение № РД 13-186 / 02.10.2023 г. и Допълнително 1 споразумение № РД 13 - 288 / 24.01.2024 г. към Трудов договор № РД 13 - 177 / 11.09.2023 г. на длъжност „учител начален етап ЦЦО“, код по НКПД, 2341 5015, код по КИД - 2008 8510. Трудовото правоотношение на Н. И. И. е било прекратено на 21.05.2024 г. със Заповед № РД 14- 1182/21.05.2024 г. Твърди, че на 20.03.2024 г. в 17: 20 часа, в класната стая № 204 на II-ри „В“ клас, по време на ЦЦО (целодневна организация на учебния ден) занимания в сградата на 122 ОУ „Н. Л.“, докато изпълнявала трудовите си задължения е настъпил инцидент, който увредил нейното здраве. Слизайки от подиума в стаята към чиновете, правейки крачка, за да мине покрай едно от децата десният й крак се усукал навътре. В следствие на това, тя загубила равновесие, усещайки силна болка в крака, придружена от неприятен звук на изпукване и паднала на пода.

Твърди, че болката била изключително силна, като не могла да се изправи сама. Посочва, че при нея след инцидента дошли нейна колежка и заместникдиректорът на училището. Сочи, че след инцидента е била откарана в УМБАЛСМ“ Н.И.П.“ от Зам. директора Т. , който й помогнал на да седне в инвалидната количка и си е тръгнал. След направен преглед и „РЕНТГЕНОГРАФИЯ НА ГЛЕЗЕН, НА ХОДИЛО И ПРЪСТИ- ДЯСНО- ДАС

И ПР.“, се е установило, че има счупване на метатарзална кост. Още в П. й е била сложена собствена шина, като е била насочена за преглед и болничен от личния лекар. Издаден бил болничен лист № Е20241226949 от личен лекар др Г.С. на 21.03.2024г. за 14 дни домашен режим. Първоначалния болничен лист е бил продължен с Болничен лист № Е20240863932/ 03.04.2024 г., издаден от МЦ „Н.И.П.“ ЕООД, специализирана ЛКК — СЛЮС ПО ОРТОПЕДИЯ за още 30 дни при домашен режим, а с Болничен лист № Е20241415400/08.05.2024 г., издаден от издаден от МЦ „Н.И.П.“ ЕООД, специализирана ЛКК - СЛКК ПО ОРТОПЕДИЯ, за още 15 дни при домашен режим. Посочва, че и трите болнични листа са били обжалвани от работодателя й, поради което през цялото време на лечение не получавала никакъв доход, включително и обезщетение от НОИ за временна неработоспособност. Регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) към Столичната регионална здравна инспекция (РЗИ София град), след проверка изпратили писма съобщавайки за Експертно решение № 00391 от 084/06.06.2024 г. 06.06.2024г. на ТЕЛК, Експертно решение № 00392 от 084/ 06.06.2024 г. на ТЕЖ и Експертно решение № 00409 от 091/ 18.06.2024 г по всеки един от обжалваните болнични, като признавали същите и признавали 2 ищцата за временно неработоспособна. Посочва, че злополуката е била призната за трудова такава по чл. 55. ал. 1 от КСО от НОИ-ТП София град с Разпореждане № 35237 от 27.03.2024 г. на ТП на НОИ - София град.

Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на 21.05.2024г. със Заповед № РД 14- 1182/ 21.05.2024 г. Твърди, че е носила шина до средата на май месец 2024 г., ходила на последваща физиотерапия, след консултация с ортопед, в Център за физиотерапия в кв. Овча купел. Дълго време след физиотерапията имала страх да стъпи на крака си, поради чувствителност и неувереност. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че ищцата е била служител на училището и трудовото й правоотношение прекратено, считано от 19.06.2023 година. Не оспорва, че ищцата е претърпяла инцидент по време на работа, който представлява трудова злополука по смисъла на Кодекса на труда. Твърди, че на 20.03.2024. г в 17:26 ч. заместник директорът е бил уведомен за настъпил инцидент, като ищцата му е съобщила, че е паднала слизайки от подиума в кабинета и вследствие на това е усетила болка. Не оспорва, че заместник директорът е откарал ищцата до „П.“ след настъпването на инцидента. Твърди, че инцидентът е причинен изцяло от ищцата, доколкото тя е била инструктирана за всички аспекти на правилата за спазване на безопасни и здравословни условия на труд. Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата.

Твърди, че причинените вреди са по-малък размер. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – трудов договор, сключените към него допълнителни споразумения, длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на трудовия договор, се установява, че същите са били обвързани от трудово правоотношение, породено от трудов договор № 133 177/11.09.2023 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „учител, начален етап ЦДО в прогимназиален етап“, прекратено на 21.05.2024 г.

По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства – Декларация за трудова злополука от 22.03.2024 г. и Разпореждане № 35237 от 27.03.2024 г., издадено от ТП на НОИ София-град, се установява, че на 20.03.2024 г. ищцата е претърпяла трудова злополука по време и по повод извършваната работа, при която вследствие стъпване накриво, при слизане от подиума, който се намира пред дъската и падане, пострадалата получава счупване на метатарзалната кост на десен крак.

Представен е лист за преглед на пациент от 20.03.2024 г. в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, от който се установява, че на ищцата е извършен преглед на 20.03.2024 г., при който е установено обективно състояние болка и оток на дясно ходило и пръсти, извършено е изследване – рентгенография, поставена е шина и ищцата е била изписана.

Представени са три броя болнични листове от 21.03.2024 г., 03.04.2024 г. и 08.05.2024 г., от които се установява, че ищцата е била в отпуск по болест за периода от 21.03.2024 г. до 18.05.2024 г., поради трудовата злополука, с диагноза „счуване на метатарзална кост“. Посочените болнични листове са обжалвани от работодателя.

Представени са и три броя Експертни решения на ТЕЛК на IV-а МБАЛ София ЕАД № 391/06.06.2024 г., № 392/06.06.2024 г. и № 409/18.06.2024 г., с които посочените болнични листове са признати и ищцата е била приета за временно неработоспособна в периода от 21.03.2024 г. до 18.05.2024 г.

От представеното съдебно медицинско удостоверение № 247/2024 г. се установява, че вследствие на трудовата злополука ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: контузия на десния долен крайник със счупване на метатарзална кост, наложила имобилизация, което представлява трайно затруднение движенията на долния десен крайник.

Представени са още писмени обяснения от зам. директор А. Т. във връзка с процесната трудова злополука, извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа.

От показанията на свидетеля В.С.Г. се установява, че при разговор по телефона на 20.03.2024 г. разбрала от ищцата за претърпения от нея инцидент.

4

При пристъпване от платформата на стаята към стаята, кракът на ищцата се усукал, тя паднала, децата я вдигат на стол, след което с помощта на заместник-директора и охраната била свалена по стълбите, заместникдиректорът я закарал заедно със своята годеница с неговата кола в болница УМБАЛСМ „Н. И. П.“, установено било счупване на крака и била поставена шина. След инцидента свидетелката се виждала с ищцата почти всеки ден.

Последната използвала две патерици, движела се много трудно, първоначално й било изключително трудно да използва патериците, трудно да ходила и до тоалетната. Ищцата не е можела да работи и да се издържа финансово и имала нужда от финансово помощ постоянно от нейните родители. Ищцата станала по-затворена и не можела да поддържа социални контакти. Ищцата била около 2 месеца с шина. След това ходила един месец на рехабилитация.

Свидетелката била при ищцата през цялото това време, за да й помага.

Въпреки отстраняването на шината и рехабилитацията ищцата не можела да стъпва спокойно на крака си и изпитвала дискомфорт. На ищцата не й бил изплатен болничен.

От показанията на свидетеля А. А. Т. се установява следното. Към момента изпълнявал длъжност заместник-директор по учебната дейност при ответника. Разбрал за инцидента с ищцата от ученици. Отишъл на място и видял, че ищцата е седнала на стола зад бюрото. Не е видял как се е случил инцидентът. От ищцата разбрал, че е паднала при движение в класната стая в зоната около учителското бюро. С личния си автомобил закарал ищцата в болница УМБАЛСМ „Н. И. П.“ заедно с нейната майка. Инцидентът се случил в периода 15, 16 – 17 ч.

От заключението на назначената по делото СМЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вследствие на трудовата злополука от 20.03.2024 г. ищцата получила травматично увреждане – счупване на метатарзална (ходилна) кост на десния крак, контузия ходилото на десния крак. Посочената травма представлява трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни.

Продължителността на целия възстановителен период е около 3-4 месеца.

Посоченото травматично увреждане е съпровождано с обичайните за костна фрактура болки и страдания, по-интензивни през първите 1-2 седмици и продължаващи и продължаващи с понижаващ се интензитет до края на 5 имобилизцията. Периодична търпима болка може да се наблюдава и при продължително функционално натоварване на дясното ходило до края на възстановителния период.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Така предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявения иск ищецът е следвало да докаже: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3. настъпване на вреда – имуществена, изразяваща се в разходи за лечение (за иска за обезщетение за имуществени вреди), и неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане (за иска за обезщетение за неимуществени вреди) и размера на вредата; 4. причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.