Решение № 32 от 27.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велико Търново, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000234 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-11 от 12.06.2023 г., поправено с решение от 23.08.2023 г., постановени по т.д. № 174/2019 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на И. М. И. сумата от 15000 лв., ведно със законната лихва от 28.02.2016 г. до окончателното изплащане – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Т. М. И., вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2016 г., като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата над 15000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв., като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение в частта, с която в полза на ищеца е присъдено парично обезщетение за неимуществени вреди в размер от 15000 лв., ведно със законната лихва от 28.02.2016 г. до окончателното изплащане, е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че не се е провело пълно и главно доказване на претърпени от ищеца изключителни вреди, като условие за присъждане на обезщетение на роднина от т.нар. поширок кръг лица, имащи право на обезщетение от смъртта на свой близък, съгласно т. 1 от ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочат се процесуални нарушения при тълкуването на свидетелските показания относно личните отношения между ищеца и неговия брат преживе, респ. емоционалното 1 състояние на И. И. след смъртта на брат му Т. И.. Установени са типичните отношения между братята на близка връзка и емоционална привързаност. Не се установиха болки и страдания, надхвърлящи обичайните при подобен вид семейни трагедии. Оспорва се размерът на приетия от първостепенния съд принос на починалия за настъпване на вредоносните последици, като се сочи, че същият е съществено занижен. Травмите на Т. И., довели до смъртта му, са в резултат на изпадането на тялото му от автомобила и силен удар в терена, като при използването на обезопасителен колан, според вещото лице той е щял да остане в автомобила и да получи аналогични на водача травми, които не биха довели до летален изход. Оспорва се и размерът на приетото за справедливо обезщетение, като прекомерно завишен, позовава се на пар. 96 от ПЗР на КЗ вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ, определящ размер на обезщетението до 5000 лв. Изразява се несъгласие с присъждането на законна лихва от датата на непозволеното увреждане, тъй като увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора.

Отправено е искане до въззивния съд решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция в тази част да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност е отправено искане да се намали размерът на присъденото обезщетение, като прекомерно завишен, съответно се отчете по-висок процент на съпричиняване. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, в който заема становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания. Поддържа тезата, че по делото е доказано, че ищецът и неговия брат са били неразделни, живеели са цял живот в един дом и са споделяли едно домакинство, били са като близнаци, работели са заедно, развивали са общ бизнес. Заема се становище, че е недоказана причинната връзка между непоставянето на предпазен колан от загиналия и смъртта му, поради което се сочи, че процентът на съпричиняване следва да се редуцира до 10-20 %. Заема се становище по началния момент на лихвата за забава.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в 2 обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба, подадена от И.

М. И. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Т. М. И., настъпила вследствие на ПТП на 28.02.2016 г., в размер на 50000 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на произшествието – 28.02.2016 г. до окончателното изплащане. В исковата молба е изложено, че на 28.02.2016 г. , около 12,30 ч. на пътя гр. Горна Оряховица – с. Козарево, водачът на л.а.

„Рено“ с рег. № ВТ50**** Я. А. Т. при движение с превишена скорост и при маневра изпреварване, загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл вляво по посоката си на движение извън пътното платно и се преобърнал многократно. Вследствие на процесното ПТП Т. М. И., пътник на задна седалка в автомобила, получил тежка политравма, несъвместима с живота. По спешност бил откаран в ЦСМП гр. В. Търново, но по време на транспорта починал. Автомобилът бил застрахован при ответното дружество със застрахователна полица, валидна от 20.10.2015 г. до 19.10.2016 г.

Отношенията между двамата братя били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Поголямата част от живота си за живели в един дом, израснали са заедно, споделяли са едно домакинство, радост и тревоги. Имали общи приятели, излизали в една компания. След като Т. се оженил, отново живели в един дом, при родителите си. И. се грижел за дъщеричката на брат си като за негово собствено дете. Една година преди смъртта на Т., той заедно със семейството си се отделил да живее в техен собствен дом, който се намирал в непосредствена близост до дома на брат му. И. помагал на семейството на помалкия си брат, разчитали един на друг, били неразделни. Ищецът няма съпруга и деца, и семейството на брат му било и негово семейство.

Вследствие смъртта на Т., ищецът преживял тежко загубата му, изпаднал в тежка депресия, станал затворен и неконтактен, постоянно плачел. И към настоящия момент мъката е нестихваща, често посещава гроба на брат си.

Загубвайки брат си, загубил най-близкия си човек. С оглед изложеното, смята, че има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, оценени от него в размер на 50000 лв., ведно със законна лихва за забава.

С отговора на исковата молба се оспорва допустимостта на иска, поради липсата на отправена доброволна застрахователна претенция; оспорва се противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил; оспорва се наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, причинените продължителни болки и страдания; сочи се, че претендираният размер е прекомерен; позовава се на пар. 96 от ПЗР на КЗ вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ; прави се възражение за съпричиняване, тъй като пострадалия е бил без поставен предпазен колан; оспорва се началният момент на претенцията за лихва за забава.

3

Третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва твърдението за виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач на лек автомобил Сузуки Витара. Счита, че единствената причина за произшествието е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лек автомобил Рено Я. Т.. Смята искът за недопустим, тъй като не е предявена застрахователна претенция. Оспорва материално правната легитимация на ищеца да получи обезщетение. При условията на евентуалност оспорва претенцията като завишена, също се позовава на пар.

96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, като счита, че размерът на обезщетението следва да се определи в рамките на лимита от 5000 лв. Направено е възражение за съпричиняване, тъй като починалото лице е било без поставен предпазен колан, поради което съществено е допринесъл за настъпване на фаталните последици за него. Оспорва се началният момент на лихвата за забава.

За да уважи претенцията за обезщетение по отношение на брата на ищеца, съдът е приел за доказано, че ищецът е бил особено емоционално близък със своя брат, поради което търпи болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка между двама братя. С оглед на това е приел, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определено по справедливост на сумата от 30000 лв. От доказателствата по делото е установено, че Т. И. е бил без поставен предпазен колан и именно в резултат на това е причинена неговата смърт, поради което след определяне на размер на съпричиняването ½, е редуциран размерът на дължимото обезщетение. По тези съображения е присъдено обезщетение в размер на 15000 лв., ведно със законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и от приложената Присъда № 25/11.03.2019 г. по НОХД № 374/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, влязла в сила на 03.02.2022 г. се установява, че Я. Т. е признат за виновен за това, че на 28.02.2016 г., около 12,30 ч. на път VTR 1181, км 7+400, с. Козаревец – гр.

Горна Оряховица, при управление на лек автомобил Рено Еспейс, с рег. № ВТ50**** и изпреварване на лек автомобил Сузуки с рег. № ВТ33****, управляван от Д. С. З., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, съгласно който водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно – на И. Д. Г. и на Т. М. И., за което му е наложено наказание.

От изготвената комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза се установява, че с оглед естеството и вида на причинените 4 травми, няма данни пострадалото лице по време на инцидента да е било с предпазен колан. Изпадането на пострадалия от автомобила се потвърждава от това, че тялото на същия не е било фиксирано с предпазен колан. При наличие на такъв технически би било невъзможно при установената траектория на движение и механизъм на ротация на автомобила напускането на мястото от пътника. Според вещите лица в случай на поставен колан, същият би бил ефективен и степента на травматичните увреждания би могла да бъде подобна на уврежданията на водача. Този извод вещите лица мотивират със скоростта, установена при произшествието – не по-висока от 88 – 93 км/ч, механизма на удара – страничен удар, преобръщането на колата около надлъжната и напречна ос на автомобила, и действащите сили върху тялото на Т. И. при преобръщането на лекия автомобил. Смъртта на И. се дължи на несъвместимо с живота разкъсване на главния и продълговат мозък и сърцето, на фона на тежка коремна травма. Получените травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма по интензитет сила и отговарят да са получени по начин, описан в предварителните сведения – травми в купето на лекия автомобил и последващо изпадане от него, и удар върху терена. В съдебно заседание вещото лице съдебен медик пояснява, че всички травми, които са довели до смъртта, са в резултат на изпадането на тялото от купето на лекия автомобил със значителен интензитет и силен удар на тялото в терена. При ползване на обезопасителен колан, тялото би останало в купето, не може да се каже категорично какви точно травми биха могли да се получат, но нямаше да доведат до летален изход.