Решение № 128 от 11.06.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Исперих, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Н.а като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20253310100136 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 110 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 780/28.02.2025 г. от И. Н.

И. от с. Лудогорци, обл. Разград, действащ чрез адв. М. Е. от АК - Разград, срещу „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес гр. София, с която моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не съществува вземането в отношенията между ищеца и ответното дружество по договор за кредитна карта от 2008 г. и ищецът не е задължен да плаща на ответника сума в размер на 2005.00 лв., включваща главница, лихви и обезщетения, поради нищожност на договора и евентуално поради изтекла погасителна давност на задължението. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че във връзка с отправено от ищеца искане до ***** за отпускане на кредит, е получил информация, че на негово име имало действащ кредит, поради което не можело да му бъде отпуснат нов. От предоставената от Централния кредитен регистър справка е разбрал, че имал задължение към „*****“ ЕООД. След проведен телефонен разговор с представител на ответното дружество, му било отговорено, че през 2008 г. от „ТИ БИ АЙ“ ЕАД му били издали кредитна карта „Бяла карта“. В последствие между „ТИ БИ АЙ“ ЕАД (заличено през 2010 г.) и „*****“ ЕООД (регистрирано през 2015 г.) бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99 ЗЗД, по силата на който вземането било прехвърлено на „*****“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, като към настоящия момент задължението на ищеца към ответното дружество било в размер на 2005 лв. Ищецът оспорил тези твърдения от страна на ответника и предложил да уредят отношенията си 1 доброволно, но от ответното дружество му отговорили, че единственият начин бил да си плати посочената сума или да бъде намалена с 30 % ако заплати еднократно задължението до 05.03.2025 г. Тъй като ищецът твърди, че не е сключвал такъв договор и не му е била издавана кредитна карта „Бяла карта“, с изложеното обосновава правния си интерес от водене на настоящия иск.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Упълномощеният от него адв. М.

Е. от АК – Разград поддържа исковата молба. С оглед направеното от ответника признание на иска поради изтекла погасителна давност моли да се прекрати съдебното дирене и да се постанови решение при условията на чл.

237 ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „*****“ ЕООД, представлявано от юрк. Борис Тихолов, представя такъв, с който признава изцяло като основателен предявения от ищеца иск, тъй като вземанията по договора са погасени по давност. В тази връзка моли на ищеца да бъдат присъдени разноски в минимален размер.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител.

Депозирано е писмено становище, с което упълномощения юрисконсулт заявява, че поддържат изцяло изложеното в отговора на и.м. и направеното признание на иска. В тази връзка молят да бъдат присъдени разноски в минимален размер,

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 110 ЗЗД, при който доказателствената тежест е за ответника. Той следва да докаже положителния факт, че е налице основание за заплащане от страна на ищеца и същият му дължи парично задължение в размер на 2005.00 лв.

Предвид обстоятелството, че ответникът е направил признание на исковите претенции в писмения отговор и с оглед изричното искане на ищецът, заявено в съдебното заседание, съдът прецени, че следва да постанови решение при условията на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК - при признание на иска, което не се мотивира по същество, като исковете се уважат изцяло, тъй като са налице законовите предпоставки за това.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни и деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част на исковете, т. е. изцяло, като разноските са доказани в общия размер от 80.79 лв. за държавна такса, за което е представен и списък по чл. 80 ГПК. Претендира се и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ от адв. Е. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от 04,03,2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от Съда, размерът му не може да е по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и според материалния интерес възлиза на 500,50 лв. С оглед направеното признание на иска адвокатското възнаграждение което следва да бъде присъдено в полза на адв. Е. е именно 500,50 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът 2

РЕШИ:

ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 110 ЗЗД, че не съществува вземането в отношенията между ищеца И. Н. И., ЕГН:**********, от с. Лудогорци, обл. Разград и ответното дружество *****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес гр. София, представлявано само заедно от всеки двама от избраните управители ХР. М. М., П. В. – гражданин на Чешка Република и В. Т. – гражданин на Словакия, по договор за кредитна карта от 2008 г. и ищецът не е задължен да плаща на ответника сума в размер н а 2005.00 (две хиляди и пет) лева , включваща главница, лихви и обезщетения, поради изтекла погасителна давност на задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. И., ЕГН:**********, направените от страната съдебни и деловодни разноски в размер на 80,79 (осемдесет лв. п и 79 ст.) лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, *****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.

Е. от АК – Разград адвокатско възнаграждение в размер на 500,50 (петстотин лв. и 50 ст.) лева за предоставена по делото безплатна правна помощ на ищеца, по следната банкова сметка: IBAN BG 81 UNCR *************, УниКредит Булбанк АД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 3