Решение № 12 от 12.01.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Враца, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20251420102088 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Н. Н., ЕГН **********, против „А.Ф.” АД, ЕИК **.

В исковата молба се поддържа, че между ищцата Д. Н. Н. и "А.Ф." АД е сключен Договор за револвиращ кредит с кредитен инструмент "Бяла карта" № ** от 03.10.2024 год. със следните параметри: размер на кредита - 1 700,00 лева; ГЛП - 50,04%; ГПР - 64,96%; дневен лихвен процент - 0,14% върху усвоената и непогасена главница; срок на договора - минимум 2 месеца; дата на погасяване на общото задължение - всяко 5-то число на месеца и неустойка в размер на 15% от усвоената непогасена главница. Посочва се, че съгласно чл. 15, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължава в срок от 5 дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл. 4, ал. 2 да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция с бенефициер или едно физическо лице съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора. Поддържа се, че съгласно чл. 20 от процесния договор, в случай, че кредитополучателят не представи обезпечение в срока по чл. 15 от договора, последния дължи на кредитора неустойка в размер на 15% от усвоената и непогасена главница, включена в общото задължение, като неустойката се начислява на всяко 6-то число на месеца до момента на предоставянето на исканото обезпечение. Излага се твърдение, че в чл. 4 от договора е посочен ГПР в размер на 64,96%, като от словесното разяснение на начина на формиране на ГПР не става ясно от какви компоненти е формиран, като не е посочена ясна и разбираема за потребителя методика за определянето му. По изложените 1 съображения се поддържа, че процесният договор само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него цифрово е посочен ГПР, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че неустоечната клауза по чл. 20 от процесния договор представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, като се поддържа, че същата следвало да бъде включена в годишния процент на разходите.

Поддържа се, съгласно условията на процесния договор на длъжника се овен вмененото задължение да върне сумата по кредита заедно с начисления дневен лихвен процент, длъжника следва да заплати и второ задължение, а именно неустойка за непредоставено обезпечение по договора.

По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, предлож. първо ЗЗД, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК.

Претендират се разноски.

В срочно постъпил отговор ответното дружество "А.Ф." АД изразява становище за неоснователност на иска. Поддържа, че процесния договор е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, които установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит. Посочва се, че констатацията за неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява на действителността на договора. Оспорва се твърдението, че договорът е недействителен като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, вр. 19, ал. 1, ал. 2 и ал.

4, вр. чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не вменява задължение за описване на компонентите, включени в ГПР, неговата структура, както и информация за това как е формиран същия. Поддържа се становище, че ГПР е цифрова стойност, съотношение между разходите по кредита и размер на предоставения кредит, изразено като процент. Посочва се, че ГПР е изчислен по определения в Приложение № 1 ЗПК начин и не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, поради което поддържа, че допустимият размер на ГПР към момента на подписване на договора е бил 68,20%. Оспорва се твърдението на ищеца, че не е налице яснота относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент. Излага се, че финансовият продукт "Бяла карта" е револвиращ продукт, който се представя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент - платежна карта. Поддържа се, че след сключване на договора кредитополучателят сам взима решение кога и как да усвои суми по предоставения паричен заем. Посочва се, че в настоящия случай не се касае за кредит, задължението по който се погасява на равни вноски /месечни, седмични и т.н./, а кредитополучателят сам решава как да усвои сумата по предоставения кредит, респективно дължи вноски само в случай, че е усвоил съответна част или цялата сума по кредита, като в този случай той следва да заплати тази сума, ведно с начислената лихва до 5-то число на месеца следващ този, през който има усвоена сума от кредитния лимит. Поддържа се, че уговорената неустойка не е прекомерна и не противоречи на принципа на справедливостта. Поддържа се, че неустойката се начислява 2 единствено при неизпълнение на задължение на кредитополучателя, респективно задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи от неизпълнение на поето от кредитополучателя задължение по договора. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба относно клаузите на договора, касаещи задължението за обезпечение. Поддържа се, че процесния договор отговаря на изискванията на чл. 22 ЗПК към момента на сключването му.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство Договор за кредит "Бяла карта", сключен на 03.10.2024 год. между "А. Ф." АД, в качеството му на кредитодател и Д. Н. Н. като кредитополучател, по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1 700,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта - Бяла карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. С подписването на договора на кредитополучателят е предоставен платежен инструмент - платежна карта с № **. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят може да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит. Посочено е в чл. 3, ал. 2 от договора, че през целия срок на валидност на договора, кредитополучателят се задължава да заплаща общото си задължение до 5-то число на текущия месец. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора "общо задължение" на кредитополучателя към всеки един момент от действието на договора включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай, че такива са начислени, както и дължима застрахователна премия. Посочено е, че договорът се сключва за неопределен срок. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора фиксираният ГЛП по заема възлиза на 50,4% върху усвоения размер на кредита, като кредитополучателят дължи дневен лихвен процент от 0,14%, който се начислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни.

Посочено е, че ГПР възлиза на 64,96% и е изчислен при следните допускания: кредитополучателят изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; Пълният размер на кредита е усвоен незабавно след активация на предоставения платежен инструмент; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези услоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите предвидени в договора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредитния лимит веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора. В чл. 8 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения, 3 разходи за събиране, в случай, че такива бъдат начислени, както и дължимите такси съгласно Тарифата и тези за извършените offline - трансакции, в случай, че такива бъдат начислени. В чл. 15 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция с бенефициер - кредитодателя, за сумата от 2 591,21 лева, със срок на валидност две години от датата на сключване на договора, като след изтичане на срок на валидност на гаранцията и в случай, че договорът не е прекратен, то кредитополучателят следва да представи нова банкова гаранция за нов период от две години. При увеличаване на кредитния лимит по договора, кредитополучателят следва да предостави банкова гаранция, която обезпечава новия размер на отпуснатия кредитен лимит, като в тези случаи кредитодателят се задължава да уведоми кредитополучателя за размера на банковата гаранция или 2. едно физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: 2.1. да е над 21 години и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2.2. брутния размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1 500,00 лева; 2.3. да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; 2.4. да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Аксес Файненс" АД; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни и 2.6. да не е член на домакинството на кредитополучателя. Съгласно чл. 20 от договора, в случай, че кредитополучателят не представи обезпечението в посочения срок по чл. 15 от договора, последният дължи на кредитодателя неустойка в размер на 15% от усвоената и непогасена главница, която е включена в общото задължение. Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставяне на исканото обезпечение.

С отговора на исковата молба от страна на ответника е представена справка, от която са видни усвояванията по кредита, както и заплатените от ищеца суми, както следва:

05.10.2024 год. - използвана главница - 901,26 лева; 07.10.2024 год. - използвана главница 800,00 лева; 05.11.2024 год. - използвана главница - 113,23 лева; 08.11.2024 год. - използвана главница - 82,68 лева; 15.11.2024 год. - използвана главница - 59,98 лева; 09.12.2024 год. използвана главница - 33,75 лева и 13.12.2024 год. - използвана главница - 50,00 лева.

По процесния договора от ищеца са постъпили следните суми: 04.11.2024 год. - постъпила сума - 335,02 лева, която е разнесена, както следва: 271,74 лева - главница; 63,28 лева договорна лихва; 05.12.2024 год. - постъпила сума - 373,64 лева, която е разнесена, както следва: 91,27 лева - главница; 68,13 лева - договорна лихва и 214,24 лева - неустойка по чл.

20; 06.01.2025 год. - постъпила сума - 72,00 лева, която е разнесена, както следва: 72,00 лева - неустойка по чл. 20; 31.01.2025 год. - постъпила сума - 305,56 лева, която е разнесена, както следва: 243,06 лева - неустойка по чл. 20 и 62,50 лева - разходи за събиране. Представените от ответника справки не са оспорени от ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че сключеният между страните Договор за 4 револвиращ кредит с кредитен инструмент "Бяла карта" № ** от 03.10.2024 год. противоречи на закона – чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 22 и чл.