Протокол № 113 от 12.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 113 гр. София, 10.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА и прокурора Н. В. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Частно наказателно дело № 20231110200294 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:05 часа се явиха:

Производството е по реда на чл.64 НПК

В съдебно заседание, доведен от ареста на НСлС, където се задържа за срок до 72часа, съобразно постановление от 19.12.2022г. на прокурор при СРП /лист 80 от досъдебното производство/, се явява А. М. И., в качеството на обвиняем по досъдебно производство №227 змк 1259/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №35877/2021г. по описа на СРП.

В съдебно заседание се явява адв.С. С., САК, в качеството на защитник на обвиняемия, назначен с постановление от 09.01.2023г. на водещия разследването /лист 84 от досъдебното производство/.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.С.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. ЛИЧНО: Ще продължи да ме защитава служебният адвокат. Да се гледа делото. Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и с оглед характера на производството, преценява, че няма пречка да даде ход на делото, респ. да пристъпи към разглеждане на искането, изготвено на основание чл.64,ал.1 НПК и поставило началото на настоящото производство и

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОВЕРИ САМОЛИЧНОСТТА на обвиняемото лице за нуждите на настоящото съдебно производство - по данни на лицето и по представен от конвоиращия екип български личен документ, със снимка - лична карта №650159397, издадена на 26.03.2021г. по МВР Добрич - А. М. И., роден на 21.07.1981г. в град Генерал Тошево, община Генерал Тошево, област Добрич, българин, български гражданин, жив. село Петлешково, община Генерал Тошево, област Добрич, ул.“Първа“ №9 - по постоянен адрес и град София, ул.“Стефан Стамболов“ №2 - по настоящ адрес, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********

СЪДЪТ разясни правата на обвиняемото лице в настоящото съдебно производство.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА от представителя на СРП, с прочитане на искането, изготвено на основание чл.64,ал.1 НПК, вх.№5992/10.01.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура - прочете се.

ПРОКУРОРЪТ: доказателства.

Поддържам искането, няма да представям

АДВ.С.: Оспорвам искането, няма да соча доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. ЛИЧНО: Присъединявам се към адвоката.

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и с оглед характера на производството, като намира, че не се налага и няма предпоставки за събиране на други доказателства, предвид предмета на делото и на произнасянето,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА за нуждите на настоящото съдебно производство материалите, налични по досъдебно наказателно производство №227 змк 1259/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №35877/2021г. по описа на СРП

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемия И.. Намирам, че са 2 налице всички законови предпоставки за вземане на тази мярка за неотклонение. На първо място повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, съставът на което предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 10години. На следващо място намирам, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен, а този извод се формира от събраните до момента доказателства, а именно - това са показанията на свидетелите Г., Александров, Стоянова, приложеният заложен билет от Заложна къща“Доверие“ с дата 30.06.2021г., назначените и изготвени графическа и съдебно-оценителна експертизи. Въз основа на тези доказателства се изяснява времето, мястото на извършеното деяние, описани и индивидуализирани са инкриминираните вещи, установена е тяхната стойност, установени са обстоятелствата по отнемане на вещите и последващото разпореждане с тях от страна на обвиняемия. Освен наличието на обосновано предположение, намирам, че е налице и реална опасност от извършване на престъпление от страна на обвиняемия, което се презюмира в чл.63,ал.2,т.1 и т.2 НПК.

Посочената презумпция не се опровергава от доказателствата по делото обвиняемият е с множество присъди, включително такива, които не са значими за квалификацията на деянието като такова в условията на опасен рецидив, но последните две от осъжданията на обвиняемия са за извършени престъпления против собствеността, макар и в съвкупност помежду си, като същите водят до обосноваване на извод за трайна тенденция към незачитане от страна на обвиняемия на чуждата собственост и стремеж към облагодетелстване, наложените наказания не са изиграли своя превъзпитателен ефект. Освен това престъплението, за което е предявено обвинение, е извършено в относително кратък период след освобождаване на обвиняемия от затвор, след изтърпяване на наказание по предходно осъждане. Намирам, че следва да се отбележи, че са налични и индикации за евентуална опасност от укриване на обвиняемия, като същият би бил мотивиран за това от тежестта на извършеното престъпление, за което е повдигнато обвинение, освен това няма данни същият да има трудово правоотношение, да е в семейна обвързаност, да полага грижи за деца или за близки роднини, поради което се обосновава извод за липса на трайна обвързаност с населеното място, в което пребивава. Поради което намирам, че е налице и опасност от укриване на обвиняемия. По тези съображения, моля, по отношение на обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража.

АДВ.С.: Моля да оставите искането на СРП без уважение. В действителност е налице първата предпоставка за вземане на задържане под стража, а именно обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода. В случая обаче считам, че не е налице най-важната предпоставка за вземане на каквато и да било мярка за неотклонение, а именно наличие на обосновано предположение 3 за авторството на деянието. В случая липсват каквито и да било преки доказателства обвиняемият да е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинението, поради което считам, че обвинителната теза почива изцяло на предположения. Има косвени доказателства, които обаче, в своята съвкупност, считам, че не могат да обосноват в достатъчна степен извод за съпричастност на обвиняемия. В случай, че съдът приеме, че е налице обосновано предположение за авторство на деянието, считам, че другата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно и двете алтернативно предвидени опасности - за извършване на престъпление и за укриване, също не са налице. В действителност, предвид съдебното минало на обвиняемия, той попада в хипотезата на чл.63,ал.2 НПК, а именно спрямо него се прилага оборима презумпция за опасност от извършване на престъпление, но считам, че същата е със значително занижен интензитет, тъй като обвиняемият е съдействал изцяло на разследващите органи, изразил е готовност за сключване на споразумение със СРП, той е с установена по делото самоличност, с установен адрес, а освен това във вчерашния ден, когато му беше повдигнато и предявено прецизно обвинение, той се яви доброволно, като се отзова на надлежно връчена призовка от разследващия орган, въпреки че знаеше какво го очаква и за какво се призовава в 03 РУСДВР. Като вземете предвид аргументите на защитата, моля да постановите съответното определение.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. ЛИЧНО: Поддържам тезата на адвоката, понеже бях напълно наясно, какво ще се случи, но въпреки това съм се явил на призовката, която ми беше връчена преди новогодишните празници.

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, запозна се с предоставените му материали по делото и с оглед характера на производството, приема следното:

Сезиран е с искане от прокурор при СРП за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража“ по отношение на лицето А. И., в процесуалното качество на обвиняем по досъдебно производство №227 змк 1259/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №35877/2021г. по описа на СРП.

Искането е процесуално допустимо, подлежи на разглеждане по този процесуален ред, а при оценка на неговата основателност съдебният състав съобразява материалите от формираната към момента доказателствена съвкупност по досъдебното производство, включително има предвид и актуалното към момента обвинение, повдигнато на И. по постановление от 19.12.2022г. на прокурор при СРП, предявено на 09.01.2023г., което е за престъпление с инкриминирано време на извършване, приблизително от 18:00часа на 28.06.2021г. до 08:30часа на 29.06.2021г. и с възприета правна квалификация на инкриминираното деяние - кражба, извършена в условията на опасен рецидив, конкретно по чл.196,ал.1,т.1 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.29,ал.1, 4 б“а“ от НК. Реализирайки произнасянето си, настоящият съдебен състав на първо време отчита, че става въпрос за престъпление, за което не просто е предвидено наказание “лишаване от свобода“, но същото покрива и критериите на тежко по смисъла на чл.93,т.7 НК, като констатацията не се променя от обстоятелството, че предмет на посегателството в случая, макар и повече от една, са чужди движими вещи с невисока материална стойност, според изготвеното експертно заключение по назначената съдебнооценителна експертиза и като се има предвид, че става въпрос за оценка на вещи, направена по цени и критерии за целите и нуждите на наказателното производство. Нещо повече, за нуждите на настоящото произнасяне, изискващо преценка за наличие на обосновано предположение обвиняемият да е извършил вмененото му престъпление, не и несъмнена установеност на обвинението, съдебният състав споделя становище, че и такова е изводимо, макар с приоритет да има основание да сподели позицията на защитата за липсва на преки доказателствени източници, като например показания на свидетели очевидци. В подкрепа обаче на обвинителната теза в случая са показания на свидетел Р. Г., които корелират с приобщени писмени материали, сред които следва да се акцентира на приобщения към доказателствената съвкупност заложен билет, видно от който, а и обсъден във връзка със заключението на назначената техническа експертиза по делото, става ясно за целите на настоящото произнасяне, че именно обвиняемият е бил този, който още в деня, следващ инкриминирания по обвинението, на 30.06.2021г., се е разпоредил с инкриминираните по обвинението вещи, предавайки ги в заложна къща, като в конкретния случай е за отбелязване, че сред материалите от доказателствената съвкупност не са налични доказателства, които да разкъсват, дори и на пръв поглед житейски възможната, а и логична връзка между поведението на обвиняемия и самото посегателство и то чрез реализиране на отнемането на инкриминираните вещи, по друг начин казано - няма доказателства, които дори само да насочват, че е възможно за време по-малко от денонощие, евентуално отнети от друго/и лице/а, вещите, предмет на инкриминираното посегателство, да са се озовали по някакъв друг начин у обвиняемия. Напротив, в случая отново в подкрепа на обвинителната теза и наред с вече коментираните доказателствени източници, идват още и показанията на свидетел Стоянова полицейски служител при 03 РУ-СДВР, която под формата на показания е възпроизвела сведена до знанието й оперативна информация, включително под формата на споделено й от самия обвиняем, но не само, потвърждаващи връзката именно на И. с инкриминираното и вменено му деяние, на свой ред предмет на повдигнатото и предявено на лицето обвинение.

При това положение съдебният състав приема наличие на предпоставки да постави на обсъждане и останалите изисквания, във връзка с произнасянето по искането, с което е сезиран, като на този етап, независимо, че потвърдено и в днешното заседание, обвиняемият не пребивава фактически на адреса, на който е регистриран, според състава не може да се 5 приеме, че при И. опасността от укриване може да бъде оценявана като реална.

Не така обаче стои въпросът с опасността от извършване на друго престъпление, на фона на сериозно обремененото съдебно минало на И., което от една страна рефлектира върху квалификацията на вмененото му деяние, но от друга страна и насочва към извода за съществуваща и то напълно реална, опасност от извършване на друго престъпление, ако в качеството на обвиняем по конкретното досъдебно наказателно производство, И. не е задържан под стража. За отбелязване е, че лицето е не просто осъждано неколкократно и то към значимото за обвинението време, но и прави впечатление, че последните осъждания на И., освен че създават предпоставки вмененото му по настоящото обвинение да се квалифицира като опасен рецидив, налагат и да се отбележи, че става въпрос все за посегателства срещу чуждата собственост, за които И. и е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, което обаче, очевидно не е изиграло своето възпиращо въздействие, напротив, има основание да се счита, че И. явно вече е възприел престъпен начин на живот и по-скоро такъв за набавяне на средства за препитание, очевидно продължавайки да проявява с нищо неоправдано престъпно упорство, включително на фона на обстоятелството, че последните осъждания и то с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, са с влезли в сила през 2019година осъдителни съдебни актове, независимо и от приложен през 2020година институт на групиране на наказания в хипотезата на чл.25 вр чл.23 НК.