Решение № 4775 от 01.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13225/2023
- Вид
- Решение № 4775
- Подписан
- 01.11.2024
- В сила
- 29.11.2024
- Състав
- ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.57,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72,ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.343б,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.207 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4775 гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20231110213225 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.72,ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от С. Х. М. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.М. Г., срещу заповед за задържане на лице с рег. № 227зз - 1347/30.08.2023 г. /наричана по-долу „Заповедта“/, издадена от полицейски орган – М. Й. Е. - служител при 03 РУ-СДВР, на С. Х. М. ЕГН **********, с която на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР той е задържан за срок до 24 часа , поради „управление на МПС след употреба на НВ“.
Недоволен от Заповедта С. Х. М., чрез адв.Г., я обжалвал пред СРС.
В жалбата е написано, че при извършената му проверка с техническо средство, с положително отчетна проба за метадон, той представил на полицаите карта от здравно заведение за това, че от години е на лечение с метадон и по преценка на лекуващия го лекар той може да управлява МПС, но въпреки това били иззети МПС, СРМПС, СУМПС, бил му съставен АУАН и издадена ЗППАМ, бил задържан в 03 РУ-СДВР - за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като въпреки, че подписал заповедта за задържането му и всички съпътстващи я документи, не му били дадени копия 1 от тях, с което бил лишен от възможността да разбере кои факти са мотивирали административно наказващия орган, при изискването заповедта за задържането да бъде съобразена с целта на закона, като бъде мотивирана необходимостта от задържане, но предвид, че е оказал пълно съдействие на полицейските органи, задържането не е оправдано и съобразено с принципа за съразмерност. И след като бил освободен не получил посочените документи. С оглед на така изложеното е направено искане Заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, неправилна, неотговаряща на целта на закона, противоречаща на материалния закон и процесуалните правила. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
По делото са приложени: Заповед за задържане на лице с рег. № 227зз 1347/30.08.2023 г. /наричана по-долу „Заповедта“/, издадена от полицейски орган – М. Й. Е. - служител при 03 РУ-СДВР, с която на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е задържан С. Х. М. ЕГН **********, с отразяване на освобождаването му на 31.08.2023 г. в 14.30 ч.; Протокол от 30.08.2023 г., за обиск на лице – на С. Х. М. ЕГН **********, заедно с разписка от 31.08.2023 г. за върнати вещи и пари на задържаното лице; Декларация - Приложение №1 от 30.08.2023 г. от С. Х. М. ЕГН ********** - за правата на задържаното лице; страници от книгата, водена в 03 РУ-СДВР за задържани лица в 03 РУ-СДВР; писма от началника на 03 РУ-СДВР и разследващ полицаи до СРС-НО-20 състав, за това, че относно задържането на С. Х. М. е образувано на 31.08.2023 г. досъдебно производство за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, но по него не е привлечено лице в качеството на обвиняем; удостоверение от СДВР за компетентността на органа, издал обжалваната заповед за задържане на лице;
Докладна записка от 30.08.2023 г. от полицай *** до началника на 03 РУСДВР; Карта от „***“ ЕООД, издадена на С. Х. М. ЕГН ********** като пациент №241 в програмата за лечение с Метадон, както и Етапна епикриза от 26.06.2023 г. изготвена от посоченото заведение на С. Х. М. - че провежда от 2017 г. ежедневно лечение с метадон, и Карта №1159/24.10.2023 г. за оценка на физическата годност на водача С. Х. М., че същият отговаря на изискванията за физическа годност на водачите на МПС от категории В и АМ; АУАН №883989/30.08.2023 г. съставен на С. Х. М. за нарушение на чл.6,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП; Молба от 04.09.2023 г. от С. Х. М. до началника на 03 РУ-СДВР, за 2 връщане на иззетите му документи и тези по задържането му.
Жалбоподателят С. Х. М. редовно призован, се явява в съдебните заседания, като се присъединява към пледоарията на адвоката си.
Упълномощеният му адв.Г. пледира да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна и необоснована, намирайки, че в заповедта не са посочени фактическите и правните основания за задържането на М., и липсват мотиви; Заповедта противоречи на принципа на съразмерността, съгласно който административните органи следва да се въздържат от действия, несъразмерни с преследваната цел. Адв.Г. подчертава, че от доказателствата по делото е изяснено, че към момента на извършване на проверката на място е пристигнал лекар от метадоновата програма, в която от 2017 г. М. е пациент и провежда лечение, и е представил медицинско удостоверение като доказателство за това; Лечението с метадон не нарушава способността на лицето да има адекватни реакции и да контролира действията си като водач на МПС, което е било известно на полицейските органи - че при включване в метадонова програма лицето подписва декларация, че след 6 м. то може да координира действията си, което включва и управление на МПС, за което е представена по делото карта за оценка на водач, показваща, че М. отговаря на изискванията за физическа годност като водач на МПС, категория В. По тези съображения и по съображенията, изложени в жалбата срещу заповедта за задържане, адв.Г. пледира последната да бъде отменена.
Претендирам присъждане на разноски, направени от М. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за държавна такса, платена за делото.
Полицейският орган издал обжалваната заповед – М. Й. Е., редовно призован, не се явява, като съдът е преценил, че за изясняване на делото от фактическа страна не е необходимо извършване на процесуално-следствени действия с него.
Процесуалният му представител се явява в първите 2 от проведените 3 открити съдебни заседания.
Съдът кредитира писмените доказателства, приобщените в хода на
3 съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали по делото, на които дава вяра, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено с необходимата категоричност от фактическа страна следното:
На 30.08.2023 г., полицейските служители при 03 РУ-СДВР, назначени за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. като ППГ 361, в състав М. Е. и В. ***, при изпълнение на служебните си задължения, около 14.40 ч. в гр.София, на ул.“***“ спрели за полицейска проверка лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от С. Х. М., който им заявил, че е на метадоново лечение.
Поискано било съдействие от О „ПП“-СДВР за извършване на проверка за употреба от водача на наркотични вещества и техни аналози, каквато била извършена с техническо средство от пристигналите на място автоконтрольори, резултатът от която бил положителен за метадон. По същото време на мястото дошъл и д-р Ангелов от Метадоновата програма и представил Медицинско удостоверение от „***“ ЕООД за С. Х. М.. Явил се и бащата на С. Х. М., като проявил невъздържано и арогантно отношение към полицейските служители.
На С. Х. М. бил съставен АУАН №883989/30.08.2023 г. за нарушение на чл.6,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП, и ЗППАМ, били иззети двете регистрационни табели на управлявания от него лек автомобил, който бил откаран пред РПУ, иззети били и СРМПС, СУМПС, бил му издаден талон за медицинско изследване във ВМА на кръв и урина за употреба на наркотични вещества и техни аналози, където той бил транспортиран и след като дал кръв и урина бил заведен в 03 РПУ-СДВР, където бил задържан по ЗМВР за срок до 24 часа, с час на задържане 14.40, с изготвената от полицейски служител М. Й. Е.
Заповед за задържане на лице с рег. № 227зз - 1347/30.08.2023 г. Като основание за задържането в заповедта било отразено „чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР – Управление на МПС след употреба на НВ“. Тези обстоятелства били вписани в книгата за задържани лица в 03 РУ-СДВР, започната на 03.07.2023 г. На С.
Х. М. бил извършен обиск и той попълнил бланкова декларация за правата на задържано лице. В заповедта за задържане му било вписано, че е освободен на 4
31.08.2023 г. в 14.40 ч.
На 31.08.2023 г. било образувано досъдебно производство №1399, по описа на 03 РУ-СДВР, за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, пр.пр.
№34064/2023 г., по описа на СРП, по което до 15.05.2024 г. нямало привлечено в качеството на обвиняем лице и продължавало изчакването за изготвяне на назначената ХЕ.
На 13.09.2023 г. С. Х. М., чрез адв.Г., обжалвал пред СРС заповедта за задържането му, във връзка с което било образувано настоящето НАХД.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва заповедта на задържането му, която като акт подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона. Разгледана по същество жалбата като цяло е основателна, като съображенията на съда за тази преценка са следните:
Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са нарушения в предсъдебната фаза.
Заповедта, предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и териториално компетентен орган, тъй като, съгласно чл.72,ал.1 ЗМВР, правомощие да задържат лица/граждани имат полицейски органи, каквото качество, по смисъла на чл.57,ал.1 ЗМВР, предвид писменото удостоверение от „Човешки ресурси“ при СДВР за компетентност и длъжност, има издалият заповедта М. Й. Е.. Заповедта е издадена при спазване на съответните административно-производствени правила при издаване на акта, при спазване и на разпоредбите на материалния закон, и на предписаната от закона писмена форма, тя съдържа задължителните реквизити. В заповедта е отразено основанието за задържане и като цифрова квалификация - чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР - относно лице, за което има данни, че е извършило престъпление, и като текстово съдържание - за конкретните фактически обстоятелства и действия на лицето, което се явява и мотив за задържането му - управление на 5
МПС след употреба на НВ /използваното съкращение „НВ“ не се твърди да не е разбрано от С. Х. М./, без нормативно да се изисква като необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в материалите по преписката. Достатъчно е лицето да е разбрало на какво основание е задържано, което несъмнено се установява от материалите по делото. На С. Х. М. е предоставена възможност да прецени желае ли да упражни правата, които има като задържано лице. Или казано синтезирано – изискването за излагане на основания на заповедта, според този съдебен състав, в случая е изпълнено, в обжалваната заповед са вписани обективни данни за извършеното от лицето, спрямо което е постановено задържането, преценено като осъществено престъпление. С оглед на това съдът счита, че не е накърнена възможността на задържания С. Х. М. да упражни правата си, в т.ч. и правото си на защита. Такава е преценката на съда и относно правото му да обжалва Заповедта, като във връзка с разпоредбата на чл.72,ал.4 от ЗМВР е вписано конкретно в заповедта, че може да се обжалва в 14-дневен срок от районен съд София, под които текстове С.
Х. М. се е подписал, като е упражнил и правото си на жалба.
В обобщение - доказателствата по делото не сочат в процеса на издаване и връчване на обжалваната заповед и съпътстващите я документи /съгласно разписката в обжалваната заповед, подписана от С. Х. М., той е получил копие от същата/ да са допуснати съществени нарушения на нормативно предвидените за това правила, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя и да са препятствали възможността му адекватно да я организира.
Този съдебен състав обаче намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, и то несъмнено, че С. Х. М. е извършил престъпление, за каквото е бил задържан на 30.08.2023 г. /независимо, че по делото към времето на разглеждането му от настоящия съдебен състав не са налични резултатите от експертизата на дадените от него кръв и урина за изследване за употреба на наркотични вещества, и въпреки образуваното досъдебно наказателно производство за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК/.