Решение № 613 от 05.08.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Шумен, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20213630102887 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от П. Л. П. против С.С. З. от гр. Шумен, с която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване, както следва: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал.

2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при бащата; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на майката с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на майката да плаща месечна издръжката на непълнолетното дете, чрез бащата в размер на 178 лв., считано от влизане в сила на решението, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска; 5/иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, за постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката, на малолетното дете С. П. Л., с ЕГН **********, роден на 13.09.2017 г., да бъде издаден паспорт по заявление подадено от бащата, както и разрешение, заместващо съгласието на майката, детето да напуска пределите на Р.

България, за да пътува заедно със своя баща и законен представител П. Л. П., с ЕГН **********, и да се завръща в страната веднъж за срок от десет дни в 1 периода от 24 декември на текущата година до 2 януари на следващата година, веднъж за срок от десет дни в периода от 01 април до 10 април ежегодно и веднъж за срок от тридесет дни в период от 15 юли до 15 септември ежегодно, за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила.

Ищецът твърди, че от съвместното съжителстване с ответницата имат едно малолетно дете С. П. Л., роден на 13.09.2017 г. Преди около две години ответницата напуснала семейното жилище и оставила детето при ищеца. До настоящият момент нямал връзка с нея и тя не била виждала детето.

Многократните му опити да се свърже с ответницата по телефон останали без успех. В момента работел в гр. Шумен, но имал желание да започне повисоко платена работа в чужбина, където негови приятели обещали да му помагат в отглеждането и възпитанието на детето, но липсата на съгласието от майката детето да пътува в чужбина, както и да се снабди с паспорт, представлявало пречка за това. Моли съдът да постанови решение, с което упражняването на родителските права над малолетното дете да бъдат предоставени на него. Да бъде определено местоживеенето на детето при него на адрес: ***. На майката да бъде определен режим на лични контакти, както следва: десет дни в периода от 24 декември на текущата година до 2 януари на следващата година, веднъж за срок от десет дни в периода от 01 април до 10 април ежегодно и веднъж за срок от тридесет дни в период от 15 юли до 15 септември ежегодно, като детето да бъде вземано и връщано от адрес на бащата, ***. Да бъде осъдена ответницата да плаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 178.00 лева, до десето число на месеца за който се отнася, чрез превод по банкова сметка на бащата, считано от момента на влизане на решението в сила. Моли съдът да разпореди издаване на задграничен паспорт на малолетното дете без съгласието на майката, както и да бъде разрешено на малолетното дете да пътува извън пределите на Р.

България и да се завръща в страната веднъж за срок от десет дни в периода от 24 декември на текущата година до 2 януари на следващата година, веднъж за срок от десет дни в периода от 01 април до 10 април ежегодно и веднъж за срок от тридесет дни в период от 15 юли до 15 септември ежегодно, за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила. Не претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата, чрез назначения й 2 особен представител, подава писмен отговор. Намира исковата молба за допустима и основателна относно исковете за предоставяне упражняването на родителските права на ищеца и определяне местоживеенето на детето при бащата, за осъждане на майката да плаща месечна издръжката в минимален размер, както и за даване разрешение, заместващо съгласието на майката, на детето, да бъде издаден паспорт по заявление подадено от бащата. Предлага разширен режим на лични отношения на майката с детето, а относно разрешението за допускане детето да напуска пределите на страната предлага срокът да е за не повече от пет години и за не повече от три месеца в съответната година.

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа исковата молба. Ответницата, чрез особения представител поддържа отговора.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат сключен граждански брак, живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат едно дете – С. П. Л., роден на 13.09.2017 г. /удостоверение за раждане л. 4/.

От приетият по делото Социален доклад /л. 35/ се установява, че непосредствени грижи за детето полага бащата. Детето и бащата живеят в едно жилище заедно с бабата и прабабата на детето, което по данни на бащата е собственост на баба му. Жилището представлява едноетажна къща. Състои от четири стаи, кухня и санитарен възел. Жилището е в добро състояние, обзаведено е с необходимите мебели и техника за домакинството, хигиеннобитовите условия за живот са добри. Детето има обособена стая обзаведена според нуждите и потребностите му. Бащата има сключен граждански брак с лицето М. Д.а, която по негови данни работела във Великобритания. В момента бил безработен и финансово подкрепян от съпругата си. Майката на детето е с адрес в село Друмево. След проведен разговор с кмета на селото е установено, че ответницата живее в Р. Германия и на посочения адрес не живеел никой.

От приетата по делото С правка за осигурителния доход на страните рег.

№ 306/10.01.2022 г. /л. 37/, се установява, че в периода от една година назад ищецът е осигуряван върху доход от 650 лв., а ответницата не е осигурявана.

3

О т ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетелката Д. Г. С. – баба на ищеца, кредитирани, при условията на чл.

172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че непосредствените грижи за детето полага бащата подпомаган от нея. Твърди, че майката се е дезинтерирала от детето.

Съобразно задължителните указания дадени с ППВС № 1/12.XI.1974г., ГД № 3/74г. , т. 1, съдът допусна изслушване на бащата по въпросите относно предоставяне упражняването на родителските права и по определяне личните отношения между детето и родителят, който няма да ги упражнява. И щецът поддържа становището на процесуалния си представител и изразява желание да полага грижи за детето, както и да бъде издаден паспорт на детето, за да може да пътува в чужбина. Посочва като страна Великобритания.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Страните не спорят родителските права да бъдат предоставени на бащата и местоживеенето на детето да бъде определено при него. От разпитаната свидетелка и приетия Социален доклад се установява, че към настоящия момент страните са разделени, а детето живее със своя баща. В жилището на бащата са налице добри социални и хигиенно-битови условия за отглеждането на детето, който има възможност да осигури необходимите условия за задоволяване нуждите му, както и с подкрепа от членове на разширеното семейство. Що се отнася до емоционалната привързаност на детето към родителите, от доказателствата по делото (свидетел и социален доклад) се установи, че е налице привързаност към бащата, който в момента полага грижи за него, а майката се е дезинтересирала от него. Ето защо се налага извода, че към настоящия момент бащата е по-подходящият родител да упражнява родителските права. Той е този, който понастоящем полага непосредствени грижи, като не се установиха в хода на производството основанията, които да са пречка да върши това и за в бъдеще, поради което съдът намира, че на този етап от развитието на детето не е в негов интерес да бъде променена средата, в която живее. Въз основа на изложеното се налага извода, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от своя баща, поради което предоставянето на родителските права и определяне местоживеенето му 4 следва да бъдат предоставени на него на адрес: *** .

Страните не спорят майката да бъде осъдена да плаща издръжка на детето в рамките на своите финансови възможности и съобразно условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно разпоредбата на чл.

142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Следователно задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 300 лв., като ответницата следва да поеме по–голямата част от нея в размер на 178 лв., считано от влизане в сила на решението, с падеж първо число на месеца за който се дължи. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от бащата. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до предявения размер.

По отношение режима на лични отношения с майката.

5

На майката, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. Поради горното с оглед възрастта и полът и детето, както и установеното, че майката е с неустановено местопребиваване съдът намира че на майката следва да бъде определен предложеният режим на лични контакти: десет дни в периода от 24 декември на текущата година до 2 януари на следващата година, веднъж за срок от десет дни в периода от 01 април до 10 април ежегодно и веднъж за срок от тридесет дни в период от 15 юли до 15 септември ежегодно, като при осъществяване на режима на лични контакти го взема от дома на бащата на адрес: *** и го връща там. Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда периоди от време.