Определение № 313 от 26.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Ловеч, 26.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500181 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл.410 ГПК вр. с чл.

279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 1307/31.03.23 г. подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез юрисконсулт Н.П.А. против разпореждане № 263 от 15.03.2023г. по ч. гр. д. № 20234320100120 по описа за 2023 година на РС – Луковит, само в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу длъжник Р. А. И., ЕГН **********, с. Р., общ. Луковит, ул.

„Страцин“ № 16 за горницата от 94.00 лева до пълния претендиран размер от 281.94 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 06.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението, а именно 27.02.2023 г.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Твърди се, че в производството по чл.410 ГПК заповедният съд не е овластен да извършва проверка, нито размера на законната лихва за забава и начина му на изчисляване. Позовава се на съдебна практика, като счита, че заявителят не е длъжен да представя справка за изчисленията, за да се издаде заповед по чл.410 ГПК. Твърди, че процесният договор за наем не 1 съдържа неравноправни клаузи и/или нищожни такива, които да водят до неговото недействителност. Моли съда да отмени разпореждането в атакуваната част като неправилно и да се произнесе по същество на въпроса.

Не претендира разноски.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта на обжалването

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Нели Атанасова, с надлежно учредена представителна власт (л.12 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя на 29.03.2023г. ( л.22 от първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 05.04.2023г.

Жалбата е подадена чрез ССЕВ на 31.03.2023г. ( л.11 от делото), поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК. Същата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

По правилността на съдебния акт

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа на надлежно развито производство. Съдебният акт е мотивиран, издаден е в писмена форма. Налице са всички положителните предпоставки и липсват всички отрицателните предпоставки за съществуване и надлежното упражняване на правото на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, поради което следва да се 2 прецени неговата правилност.

От фактическа страна

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник Р. А. И., ЕГН **********, с. Р., общ. Луковит, ул. „Страцин“ № 16 за сумите:

800.00 лева, представляващи главница;

50.80 лева, представляващи договорна лихва за периода от 05.01.2022 г. до 27.04.2022 г.;

281.94 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 06.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението, а именно 27.02.2023 г.;

Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

В заявлението е посочено, че паричното задължение, произтича по договор за паричен заем № 613750/29.12.2021 г. между Р. А. И. и „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***. Страните се договорили заемодателят да предостави паричен заем в размер на 800.00 лева, като още с при полагане на подписана заемополучателят е получил паричната сума, за което е декларирал в договора. Договорът бил със срок до 27.04.2022 г. Страните се били договорили договорна лихва на заема да бъде в размер на 63.26 лева, което определя, че общата сума за връщане е 863.26 лева. Страните се договорили сумата да бъде връщане на 17 броя равни месечни вноски, всяка от което в размер на 50.78 лева, като първата вноска била на 05.01.2022 г., а последната на 27.04.2022 г.

Посочено е, че в договора имало клауза, която урежда правото на заемодателя да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че на 15.08.2022 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания от 26.08.2021 г., с което „Сити кеш“ ООД продава на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД вземанията си по договора с длъжника Р. А. И. № 613750/29.12.2021 г. Сочи се, че цесионерът, т.е. заявителят е уведомил длъжника за извършената цесия с уведомително писмо № ЕПЦ-П-СТК/613750 от 22.08.2022 г., изпратено с 3 известие за доставяне.

Посочено е, че заемополучателят Р. А. И. не е изпълнил задължението си да върне част заемната сума, поради което кредиторът подал заявлението по чл.410 ГПК. Тъй като длъжникът бил изпаднал в забава е начислена мораторна лихва в размер на 281.94 лева за периода от 06.01.2022г . до 27.02.2023 г. върху незаплатените суми. Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит № 509520/29.12.2021 г..

С разпореждане № 263/15.03.2023г по ч. гр. д. № 20234320100120 по описа за 2023 година на РС – Луковит, заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед по чл.410 ГПК за следните суми:

800.00 лева, представляващи главница;

50.80 лева, представляващи договорна лихва за периода от 05.01.2022 г. до 27.04.2022 г.;

94.00 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 06.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението, а именно 27.02.2023 г.;

Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

С цитираното разпореждане съдът е уважил и претендираните разноски на заявителя в заповедното производство.

Със същото разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за горницата от 94.00 лева до пълния претендиран размер от 281.94 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 06.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението, а именно 27.02.2023 г. З а да отхвърли заявлението в тази част, съдът е приел, че за цитирания период лихвата за забава върху претендираната главница е в размер на 94.00 лева, поради което за горницата заявлението е неоснователно.

От правна страна

Предмет на разглеждане в настоящото производство е разпореждане № 263 от 15.03.2023г. по ч. гр. д. № 20234320100120 по описа за 2023 година на РС – Луковит, само в частта, с която е отхвърлено заявление за горницата от 94.00 лева до пълния претендиран размер от 281.94 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 06.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението, а именно 27.02.2023 г.

4

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

С договора за цесия, ако е валиден, е осъществено частно правоприемство между суброгиралият се кредитор, който е цесионер – заявителят и цедента – първоначалният кредитор „Сити кеш“ ООД. Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.

В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо да се представи документът за правоприемството по договора за цесия. За да се уважи заявлението, заявителят следва да установи качеството си (легитимацията) на цесионер, т.е. на кредитор. По делото липсват представен договор за цесия, от който да се установи, че заявителят е кредитор на длъжника по договор за потребителски кредит. Следователно, липсва доказателства за материалната легитимация на заявителя да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор – цесионер и качеството на кредитор на своя праводател.

Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото заявителят не е представил доказателства за уведомяването на длъжника. Не е достатъчно само да въведе твърдения, че с писмо длъжникът е уведомен, но е длъжен да посочи кога е уведомен и да представи доказателства в тази 5 насока, поради факта, че длъжникът вече може да е платил задължението на стария кредитор и да се загуби интереса от водене на дело.

Доколкото не е доказана материалната легитимация на заявителя като кредитор и че длъжникът не е уведомен за новия кредитор, то е настоящият състав приема, че е безпредметно да се обсъжда до какъв размер се дължи претендираната мораторна лихва и дали правилно са изчислени от съда.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането е неоснователна.

В останалата част, с което е уважено е заявлението за сумите: 800.00 лева, представляващи главница; 50.80 лева, представляващи договорна лихва за периода от 05.01.2022 г. до 27.04.2022 г.; 94.00 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 06.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението, а именно 27.02.2023 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; разпореждането е влязло в сила. На основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 р. чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, съдът не може да имени разпореждането в тази част, поради липса на жалба и забрана за влошаване положението на жалбоподателя.

Доколкото крайният извод на настоящият състав съвпада с извода на първоинстанционния съд, следва разпореждане № 263 от 15.03.2023г. по ч. гр. д. № 20234320100120 по описа за 2023 година на РС – Луковит, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу длъжник Р. А. И., ЕГН **********, с. Р., общ. Луковит, ул. „Страцин“ № 16 за горницата от 94.00 лева до пълния претендиран размер от 281.94 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 06.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението, а именно 27.02.2023 г., да се потвърди като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.