Определение № 6679 от 17.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6679 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110151120 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД, с която срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В., са предявени искове с правно основание чл. 430, ал.

1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за следните суми: сумата от 22 187,22 лева, представляваща главница по договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007 г.; за сумата 3473,03 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 05.02.2016 г. – 20.03.2021 г.; за сумата 24 350,10 лева, мораторна лихва, дължима за периода 20.11.2014 г. – 18.04.2023 г.; за сумата 88,15 лева, представляваща такси по кредита, дължими за периода 04.02.2016 г. – 18.04.2023 г.; 359,70 лева – разноски за нотариални такси, дължими за периода 27.05.2020 г. – 18.04.2023 г.; 286,90 лева – заплатени от ищеца вместо кредитополучателите застрахователни премии във връзка с договора за кредит, дължими за периода 18.05.2015 г. – 18.04.2023 г., като от всеки от ответниците се претендира по 1/3 част от посочените суми.

Ищецът твърди, че между него и Х. Л. В. /починала на 02.10.2013 г./ и Х. Г. В.

/починал на 07.09.2017 г./, е бил сключен договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007 г., с разрешен размер - 45 000 лева и с определен срок за ползване и погасяване – до 20.03.2021 г., като сумата била усвоена на 19.03.2007 г. Твърди се, че договорът е бил изменен и допълнен с допълнително споразумение от 02.08.2011 г. Кредитополучателите Х. Л. В. и Х. Г. В. били наследени от конституираните в настоящото производство ответници. Ищецът сочи, че плащането по кредита е пресутановено на 20.11.2014 г., като забавата е продължила до настъпване на падежа на договора – 20.03.2021 г., или налице било просрочие на 76 вноски. Конкретизира, че сумата в размер на 88,15 лева е начислена съобразно чл. 4, т.

3 от договора, като същата представлява такса за управление на кредита, която се дължи като 0,1 % върху усвоената, но невърната главница по договора; сумата в размер на 359,70 лева представлява задължение за нотариални такси във връзка с подновяване на договорна ипотека /чл. 13, ал. 2 от договора/; сумата от 286,90 лева представлява дължими застрахователни премии, начислени съгласно чл. 13, ал. 2 от договора. Ето защо ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят процесните вземания, съобразно наследствените им квоти.

1

Ответниците са депозирали в срок отговор на исковата молба със становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърдят, че кредитополучателите са изпълнявали задълженията си по процесния договор, като въпреки това, ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което Х. Л. В. и Х. Г. В. са били уведомени с нарочни писмени изявления от банката. Посочват, че във връзка с вземанията по процесния кредит е било образувано заповедно производство по реда на чл. 417, т. 2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, като била издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№ 6476/2016 г. по описа на СРС, 127 състав, а видно от поставения върху заповедта печат, „Юробанк България“ АД се снабдила с издадения изпълнителен лист, но изпълнително дело не било образувано. Предвид изложеното, ответниците считат, че настоящият осъдителен иск е недопустим. По съществото на спора излагат доводи, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем през 2016 г. Посочват, че при сключване на договора, определената лихва е била в размер на 1,5 % за първата година и 7,9 % до края на договора, като съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, вноската за първата година била в размер на 56,25 лева и 462,38 лева до изтичане срока на договора. Въпреки тези договорености, банката увеличавала едностранно лихвения процент многократно, което водело до надплащане по кредита. Поддържат, че с анекс от 12.04.2007 г., кредитополучателите са извършили предсрочно погасяване за сумата от 390 лева, както и за сумата от 112,50 лева; с анекс от 15.05.2007 г., кредитополучателите са извършили предсрочно погасяване за сумата от 500 лева; с анекс от 17.09.2007 г., кредитополучателите извършили предсрочно погасяване за сумата от 1000 лева. Считат, че едностранното увеличаване на лихвения процент от страна на банката не е породило действие, тъй като било извършено въз основа на неравноправна клауза, в която насока се развиват подробни съждения. Предвид изложеното, твърдят, че споразумението от 02.08.2011 г. е нищожно, както и че към датата на подписването му, не е било налице просрочие по главница и лихва, а напротив - надплащане. Обосновават се, че посредством това допълнително споразумение, отложената лихва се натрупвала към главницата и така новообразуваният дълг се олихвявал отново, т.е. стигало се до анатоцизъм, за което по отношение на физически лица била налице императивна забрана. Уточняват в кои случаи банката има право да капитализира лихвите, като се позовават на Наредба № 9 от 19 декември 2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. Въвеждат възражение за давност.

Молят производството да се прекрати, в случай че исковете подлежат на разглеждане по същество – да бъдат отхвърлени. Претендират разноските по делото Относно възраженията на ответниците за недопустимост на исковете, съдът следва да посочи, че този въпрос е разрешен с влязло в сила определение по кгр.д. № 1369/2025 г. ВКС, ТК, с оглед което и не подлежи на повторна преценка от настоящия съдебен състав.

В тежест на ищеца е да докаже сключване на договор за банков кредит, съществуване на вземанията по договора, че банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на договорената сума, респ. възникнало е задължение за връщането при условията, регламентирани в договора, че клаузата за едностранно изменяне на възнаградителната лихва е индивидуално уговорена, във връзка с въведеното възражение за настъпила погасителна давност – че са предприети действия, които спират или прекъсват давността. Съдът следва да обяви на страните, че по силата на ЗМДВИП, обявено с Решение на НС на 13.03.2020 г. давността за вземанията е спряла 2 да тече от посочената дата за период от 2 месеца и 7 дни.

Ответниците следва да докажат възраженията си, че вземанията по договора за кредит са били обявени надлежно за предсрочно изискуеми, че едностранно през срока на договора за кредит от страна на банката е бил увеличен размерът на възнаградителната лихва, съответно да докажат, че вземането е погасено.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 153 ГПК следва да се обявяват обстоятелствата, че между „Юробанк България“ АД и Х. Л. В. и Х. Г. В. /и двамата наследодатели на ответниците/ е бил сключен договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите сума в размер на 45 000 лева.

Исканията на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза са основателни, като вещото лице следва да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и на въпросите, поставени в отговора с изключение на въпроси под № 5 и 6 и 10, както и на служебно поставени от съда на основание чл. 162 ГПК въпроси.

Съдът намира, че за изясняване на делото, следва да бъде приложено за послужване изисканото ч.гр.д. № 6476/2016 г. по описа на СРС, 127 състав.

Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.

Следва да се приемат представените от страните писмени доказателства.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договора, а с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2020 г. за противоречие на клаузи от договора с императивни норми на закона, с добрите нрави и т.н.

УКАЗВА на ищеца в срок до приемане на доклада по делото да уточни претенцията си за мораторна лихва за забава, като посочи дали същата представлява лихва за забава в размер на законната, с оглед изпадането на 3 кредитополучателите в забава или се претендира на основание конкретна договорна клауза, като в последния случай посочи въз основа на коя клауза, какво вземане е олихвявано и с каква ставка, за какъв период и на какво основание това вземане се претендира за период след края на срока на договора за кредит. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще приеме, че претенцията касае мораторна лихва в размер на законната (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д. № 6476/2016 г. по описа на СРС, 127 състав.

ДОПУСКА изготвяне на съдебна-счетоводна експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото да отговори на задачите, поставени от ищеца с исковата молба, и от ответника с отговора с изключение на задачи под № 5, 6, 8 и 10, както и на следните ПОСТАВЕНИ СЛУЖЕБНО от съда на основание чл. 162 ГПК задачи, а именно: от какви компоненти е формирана главницата съгласно допълнителното споразумение по договора за кредит от 02.08.2011 г. – включени ли са били в непогасената към този момент главница изтекли лихви и/или начислени неустойки, за които да е предвидено да бъдат олихвявани с възнаградителна лихва; какъв лихвен процент е прилаган по кредитното правоотношение за целия период на договора и въз основа на какви актове, увеличавана ли е възнаградителната лихва едностранно от страна на банката, ако да – вещото лице да посочи кога и с колко; п р и депозит в размер на 400 евро, вносими по депозитната сметка на СРС, както следва: 300 евро от ищеца и 100 евро от ответниците в едноседмичен срок от съобщението, в който следва да се представят и документи относно внасянето на депозитите.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца за целите на експертизата да представи по делото с препис за ответниците цялото кредитно досие по процесния договор за кредит.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И., който да се уведоми за поставената задача и да се призове за ОСЗ след представяне на документ за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2026 г. от 09:45 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, а на ищеца и препис от отговора и приложенията към него, подаден от ответниците.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4