Решение № 1239 от 30.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. Бургас, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232100101459 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. С. Ю. с ЕГН **********, И.

И. Ю. с ЕГН ********** и С. И. Ю. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своите родители и законни представители Е. и И. Ю., всички с адрес: с. Ч., общ. А., обл. Б., против ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер ”№ 87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от по 250 000 лева на Е. Ю. и И. Ю. и 50 000 лева на С. Ю., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки, страдания и негативни психични изживявания, вследствие на смъртта на Е. И. Ю. - син на Е. Ю. и И. Ю. и брат на С. Ю., настъпилата в резултат на пътнотранспортно произшествие от 25.09.2020 г., по пътя от с. Ябълчево към с.

Чукарка, при което М. М., управлявайки лек автомобил марка „БМВ”, модел „330 ХИ”, с рег. № А 5322 МР, поради движение с несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила, който излязъл от пътното платно и се ударил в разположено странично от пътя дърво със скорост от около 115 км./ч., като поради удара автомобилът се разцепил на две части, при което изпаднали телата на пътниците от задната седалка - Х. Ш. И. и Е. И. Ю., който починал в резултат на причинен политравматизъм - черепно-мозъчна, гръдно-коремна травми, множество фрактури на черепния покрив и черепната основа, с разкъсване на меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка и белия дроб, разкъсване 1 на черен дроб и слезка, множество кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците, ведно с обезщетение за забава върху горните главници от 10.10.2022 г. – датата на заявяване на претенцията през застрахователя, до 16.08.2023 г. включително, в размер на 24 491. 54 лв. върху главници от 250 000 лв. и 4 898. 31 лв. върху главницата от 50 000 лв., както и законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2023 г., до окончателното изплащане на главниците. Моли се и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

Като основание за завеждане на исковете се сочат съществувалите отношения на взаимна обич, привързаност и уважение между ищците и техния родственик, както и огромната мъка вследствие на неговата загуба, като се излага подробни доводи в тази насока. Сочи се също така, че към датата на настъпване на застрахователното събитие, за процесния лек автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, пред която ищците заявили извънсъдебна претенция, която останала неудовлетворена.

Предявените искове са правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 1, т.

1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 и чл. 52 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по размер исковете на родителите, като се излага, че претендираните от тях обезщетения са завишени по размер и не отговарят на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По отношение на претенциите на брата на починалия се сочи, че същите са неоснователни, тъй като той не бил от кръга на лицата, имащи право на такова, поради липсата на особени изключителни обстоятелства в отношенията на двамата братя, които да се явяват основание за уважаване на претенциите. Също се търси присъждане на разноските по делото.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори за родствената връзка между ищците и Е. И. Ю..

Безспорно е също така, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „БМВ”, модел „330 ХИ”, с рег. № А 5322 МР към датата на настъпването на процесното ПТП, както и че застрахователят не е заплатил търсените от ищците обезщетения, за които са заявени претенции за заплащане на 10.10.2022 г.

С влязла в сила присъда № 32/02.11.2021 г. по НОХД № 922/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас М. М. М. е признат за виновен в това, че на 25.09.2020 г., около 2

23.50 часа, на третокласен път № 208, в района на км. 89, с посока на движение от гр.

Провадия към гр. Айтос, обл. Бургас, при управление на МПС - л.а. марка „БМВ”, модел „330 ХИ”, с peг. № А 5322 МР, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория В - 90 км/ч извън населено място“, и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Ш. И., ЕГН ********** и Е. И. Ю., ЕГН **********, двамата от с. Ч., както и средна телесна повреда на И. Н. М., ЕГН ********** от с. Ч., поради което и на основание чл. 343, ал.

4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1,6. „в” и б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, а на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. В наказателното производство било установено, че Ю. е бил с предпазен колан, който се е скъсал при удара.

По делото ищците са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на свидетелката М. К. – роднина по сватовство на семейството, с което са в много близки отношения, се установява, че Е. е бил много лъчезарно дете, възпитано, отличник, спортист и много любвеобилен, като семейството му е било много сплотено и всички са се обичали. Отзовали се на обаждането, че е пострадал, като отишли заедно с родителите му в болницата, където станало ясно, че Е. е починал още на местопроизшествието. Това било огромна трагедия. При пристигането си и слизането от колата майка му буквално припаднала. Опитали се да я свестят, като я заливали с вода; постоянно някой й носил вода, така я свестили и тя седнала на тротоара. Цяла нощ били заедно, като майката била вир вода и постоянно й ставало лошо, а те я поливали с вода за да могат да я свестят. Цяла нощ плакала и крещяла. Св. сочи, че Е. е бил много близък със своите родители, както и с брат си, с когото имало особена братска връзка в истинския смисъл на думата, като всички се подкрепяли. Майка му била много мила за него и особено много той обичал да прекарва времето с нея.

Семейството много трудно приело неговата загуба. Майката му била съкрушени физически и психически, като първата й работа сутрин била да отиде на гробището.

Майката все още пазела дрехите на детето си, като периодично ги изваждала от гардероба, изпирала ги и отново прибирала по места им, въпреки алергията си към прах. Освен припадъците вечерта непосредствено след инцидента, тя и след това продължила да припада. Дори се наложило да викат линейка няколко пъти, като след това мъжът й поел ролята на медик и се научил да я свестява по някакъв начин, тъй като тя редовно получавала припадъци. Св. изпитва затруднение да опише как бащата на момчето се е чувствал след събитието, като определя, че е бил изпълнен с гняв, като се налагало постоянно да го успокояват и укротяват. Братът на Е. пък се затворил в 3 черупката си, като избягвал всякакви срещи и разговори. Психически бил съкрушен, като започнал да се посещава психолог. Св. сочи, че двамата братя са имали много силна връзка, като Е. e бил пример за С., който му подражавал.

Свидетелката Д. Р. – ********** на Е., сочи, че така са стекли събитията, че познава много добре и Е. и семейството му. Той бил отличен ученик, но извън това и по-важното е че бил много добър със съучениците си, никога не влизал в конфликти, приемал всичко с усмивка, като целият клас му били приятели. Имал и страхотно чувство за хумор. Споделял с нея доста често плановете си. Например, когато били на екскурзия, подробно й разказвал, като отиде в гр. Пловдив точно къде ще учи и каква специалност. Говорел често за брат си, показвал й негови снимки. След трагедията св. се сближила по стечение на обстоятелствата със семейството, като никога не е имала намерение да изостави тези хора. С бившия й клас няколкократно са ходили на гробища и са посещавали семейството. Направили го и непосредствено преди бала. От своя страна родителите и С. - братчето, дошли, както на изпращането на класа в училище, така и на бала и ги изпратили до вратата на ресторанта. Свидетел е на това как момчетата от нейния клас при едно от посещенията на гробищата се опитали да направят всички възможно, като по-големи деца, да компенсират загубата за С. - да карат с него колело, да играят на топка, и С. приел това добре, но в погледа му личало, че това специално внимание го дори прави още по-тъжен. Св. сочи, че С. също е станал ученик в гимназията им, като тя не била негов преподавател, но като близка на семейството поддържала контакт с всички му учители, за да е убедена, че той има нормално поведение и че има приятели в класа, че се чувства добре. Била много обезпокоена за него в момента на постъпването му в гимназия, защото виждала, че е много затворен. Св. заявява също така, че родители, както и С., са били в ужасно състояние след събитието. Някъде седмица след това, класът и други ученици от училището организирали почетен мач, защото Е. тренирал футбол. Присъствал целият град на практика. Момчетата се сменяли на няколко минути, за да могат всички да участват. Разказва, че никога няма да забрави Е. в края на мача, била много развълнува от това признание и почит към сина й, но тя се изправила и припаднала. Викали линейка. Спомням си как първите месеци след смъртта на Е. тя видимо отслабна, променила външния си вид. Спомня си всички, като на някаква снимка в деня на погребението в момента, в който влязла в стаята. Спомняла си дори ъгъла, в който седял С.. Бил изключително неутешим. Всички изглеждали така тогава. Той реагирал с изключително затваряне, като тя се притеснявала да общува с него, за да не го нарани.

На семейството е благодарна, че въпреки огромната си мъка намерили време да общуват с нея и да й споделят как се чувстват, че изобщо я допуснали, като тя се надявала да намират утеха в това. Те били открити хора, които изключително честно и човешки приемали другите хора и св. се радва, че въпреки ужасната трагедия, успели да бъдат това сплотено семейство, което винаги са били, да подкрепят по-малкото дете 4 и да приемат протегната приятелска ръка от другите.

Свидетелката Ж. Т. – **********, която предвид упражнявана от нея професия познава всички ученици в гимназията, описва Е., като момчето, което внасяло баланс във „враждуващите“ групи и в конфликтни ситуации, защото умеел, бил изключително слънчев и много ведър. На 26-ти септември, когато научили какво се е случило, с децата от неговия клас, част от ръководството на училището и класният ръководител отишли до селото, където живеел Е. и семейството му, в деня на погребението му.

Заварили една изключително трагична сцена – няколко часа преди погребението в една стая, в която майка държи дете в скута си, не може да бъде забравено, нито описано.

Една голяма болка, това било нещото, което заварили. До този момент родителите на Е. познавала бегло, като след смъртта му била потърсена от тях за оказване на подкрепа, за да работи с малкия им син, за преодоляване на травмата, както на родителите, така и на малкия им син С.. Тогава започнали срещи й със С.. До този момент само била чувала за него от брат му, като в групови срещи с класа, когато децата споделяли някакви лични истории, на Е. примерите били доста често свързани със забавни и приятни преживявания с брат му. За нея като психолог преживяванията били много тежки и на двамата родители и по-тревожни били на бащата, защото той бил по-малко емоционален, за разлика от майката, която изразявала своите чувства съвсем по естествен начин - сълзите, разказите за детето й, по някакъв начин тя отработвала болката. Докато И., може би защото е мъж и глава на семейството, бил поприбран и неемоционален, но за нея било видно, че той дълбоко страда. По-скоро си налагал да не изразява емоциите, защото било важно да подкрепя съпругата си в нейните преживявания и сина си, да бъде опората и стълба за тях. За С. нещата били доста по-трудни. По-трудно протичала работата, защото много дълго време той не желаел да говори. Може би на седма или осма им среща, доста дълго време след като започнали да се срещат, първото нещо, което й казал било „Аз искам да бъда като батко“. До този момент не бил казал нито дума, въпреки че не отказвал срещите им.