Определение № 202 от 02.09.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202 гр. Варна, 02.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20223000600253 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по жалба от осъдения АЛ. ВЛ. К., срещу определение № 655/10.08.2022г. по ЧНД № 830/22 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.

С жалбата се въвеждат аргументи за незаконосъобразност на постановения отказ, предвид положителните тенденции в поведението на молителя – полаган доброволен труд, изградени трудови навици, липса на наказания. Моли се за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.

Постъпило е и писмено становище от началника на затвора – гр. Варна.

Молбата за предсрочно освобождаване се намира за основателна, определението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за завършен поправителен процес спрямо А.К.,, приложени са и писмени доказателства в тази насока.

Във въззивния съд е постъпило и писмено становище от прокурор от Апелативна прокуратура Варна, с което се оспорват твърденията в становището на началника на затвора. Претендира се потвърждаване определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за предсрочно освобождаване.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

К. е постъпил в затвора на 13.03.2020г., като е търпял групирано наказание в размер на 3 година и 4 месеца лишаване от свобода.

Към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, осъденият е изтърпял 2 години, 11 месеца и 19 дни, което е повече от изискуемата от закона две трети. Остатъкът се равнява на 4 месеца и 11 дни.

1

На преценка подлежи наличието на доказателства за поправяне и превъзпитание. Внимателният прочит на документите, съдържащи се в делото свидетелстват за положителни данни у поведението на осъдения, които обаче не се характеризират с категоричност.

Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в Затвора е отчела високо ниво – 71 точки. През 2022 година, нова оценка бележи средно ниво – 61т.

Положителна тенденция се наблюдава в трудовите навици на осъдения.

За това свидетелстват и писмените доказателства, съдържащи се в делото.

Същевременно обаче липсват доказателства, установяващи положителна градация по отношение на нагласите, образованието и уменията за мислене.

Тоест макар и да са налице данни за корекция, то тя не е категорична и несъмнена.

От доказателствата по делото липсват данни за настъпило трайно поправяне на осъдения. Аргументи за това се намират в личното досие и експертната оценка за актуално психично и емоционално състояние. При първоначалната оценка за риск от рецидив са отчетени 71 точки, като и множество дефицитни зони по отношение към правонарушението, начин на живот, обкръжение и умение за мислене. Съдът констатира, че от данните по делото не са налице такива за настъпила трайна и положителна промяна, която да доведе до успешна ресоцилицазия и в подкрепа на това са множеството налагани наказания при изтърпяване на наказанието в затвора, въпреки, че в становището на началника на затвора се сочи да се счита за ненаказван. Безспорен факт са наложените му с 4 заповеди за наказания, което сочи на колебливо поведение и в никакъв случай не може да обоснове извод за настъпила трайна промяна, която да доведе до законосъобразен начин на живот. В подкрепа на това е и съдебно минало, от досието му е видно, че К. е осъждан с 24 присъди за еднотипни престъпления, за които е излежал за повечето от тях ефективни наказания лишаване от свобода, поради което и даденото становище от затворническата администрация е в абсолютен дисонанс с експертната оценка за актуално психично и емоционално състояние, където се сочи, че е висока обща оценка за криминогенни потребности и тежка симптоматика за антисоциални нагласи и поведение, които не са преодолени.

Липсата на завършена корекция в проблемните области, поражда съмнение за налични реални доказателства за поправяне, за отстраняване на рисковите фактори, и съдържа опасения от криминален рецидив и опасност по отношение на социалното обкръжение при евентуално предсрочно освобождаване. Личната мотивация и желание за положителна промяна, следва да бъде проследима през писмените доказателства в затворническото досие. Прочитът на материалите показва, положителни прояви, които обаче не могат да се характеризират с трайност и осъзнатост, каквито следва да са налице за нуждите на производството по чл.437 и следващи от НПК. Макар 2 осъденият да полага доброволен труд, да се счита за ненаказван, то липсата на задълбочена и цялостна промяна у неговата личност, влияе отрицателно върху извода за завършен корекционен процес.

Пенитенциарното третиране спрямо К. не е първо по ред. Този факт не следва да остане незабелязан, тъй като изисква данни за настъпила положителна промяна у съзнанието на лицето, каквато все още не е налице.

Настоящият състав не игнорира положителните елементи, съдържащи се в материалите по делото, но счита, че, пенитенциарното третиране спрямо молителя следва да продължи. Неговото времетраене би могло да окаже положително въздействие спрямо липсващите към момента обстоятелства и да обоснове личностна промяна в нагласите и мисленето.

По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 655/10.08.2022г. по ЧНД № 830/22 г. на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3