Определение № 886 от 12.12.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 659/2022
- Вид
- Определение № 886
- Подписан
- 12.12.2022
- В сила
- 12.12.2022
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, Диана Младенова Матеева, Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 886 гр. Перник, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:
Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно гражданско дело № 20221700500659 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Първа инвестиционна банка" АД против Разпореждане № 13979/21.09.2022г. по ч.гр. д. № 5096/2022г. на Районен съд - Перник, в частта, с която частично е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК срещу Б. Б. П. за сумите:
Сумата 120.00 лв. – разноски за връчване на покана за обявяване на предстрочна изизкуемост и съответстващите на отхвърлената част разноски в размер на 2.40 лв. - държавна такса и сумата 102.36 лв. – юрисконсулско възнаграждение.
В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
1
Ч.гр.д. № 5096/2022г. на Районен съд - Перник е образувано по заявление от „Първа инвестиционна банка" АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Б. Б.
П., за: сумата 1300,00 лв. - главница по Договор за предоставяне на банков кредит-овърдрафт по разплащателна /картова/ сметка на физически лица № ***, сключен на *** г., сумата 974.18 лв. договорна лихва, начислена за периода от 01.10.2015 г.до 04.09.2022 г. включително дължима на основание Раздел ІІ,т.з от Договора за кредит; сумата 141.14 лв. – наказателна лихва за периода 01.10.2015г. до 01.06.2018 г.; сумата 5.78 лв. - законна лихва за забава за периода 05.09.2022 г.-20.09.2022 г. и сумата 120,00 лв. - разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
Към заявлението са представени: Договор за предоставяне на банков кредитовърдрафт по разплащателна /картова/ сметка на физически лица с неговите приложения и общи условия, извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД, покана до кредитополучателя от ЧСИ С. Я., ведно с разписка за връчването й и фактури за такси.
Договорът е сключен за сумата от 1300 лв., предоставена за срок от 12 месеца.
В т. 14 на заявлението е посочено, че към 05.09.2022г. кредитът е в просрочие - общо 2 547 дни към 20.09.2022 г.
Кредитополучателят Б. П. не е изпълнил задължението си по договора, като поради неплащане в срок на задълженията по същия, му е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението в 7 дневен срок.
Поканата е връчена чрез ЧСИ на 14.07.2022г.
В дадения му срок за доброволно изпълнение, кредитополучателя не е погасил просрочените си задължения, поради което Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 05.09.2022г.
Заявлението е отхвърлено от Районен съд в обжалваната част по подробни мотиви, като правилно е преценил, че не следва да се уважава искането за издаване на заповед и изпълнителен лист относно сумата от 120.00 лв. – разноски за връчване на покана за обявяване на предсрочна изискуемост.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, а именно - че тези разноски се претендират поради забава на длъжника да изпълни задължението си, която е обусловила изменението на съглашението, чрез промяна на падежа на задължението. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния договор, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
2
По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Претендираното вземане от 120.00 лв. не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя.
Дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не се отнася до допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/, поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според, която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. Същевременно в противоречие с чл. 10, ал. 4 ЗПК липсва клауза в договора, която да е посочена и в извлечението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, която да урежда задължение за заплащане на подобна такса в конкретно посочен размер.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че в частта, в която се иска присъждането на извънсъдебни разходи, свързани с изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост, подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, противоречи на закона и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъде отхвърлено.
В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че се касае за дейност по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, а не се отнася до допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в съответствие със закона районния съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 13979/21.09.2022г. по ч.гр. д. № 5096/2022г. на Районен съд - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4