Определение № 12 от 09.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 09.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500004 по описа за 2026 година взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 29695/16.10.2025 от В. А. В. ЕГН ********** против определението на ОС-Варна, I ГО № 4492/1.10.2025г по в.гр.д.№ 1635/2025, с което е прекратено въззивното производство, образувано по подадената от същия в.ж. вх.№ 3750/7.05.2025г против решението на РС-Девня № 47/24.03.2025г по гр.д.№ 525/2024; и със същото определение е оставено без уважение искането на В. Ат. В. за спирането на въззивното производство до произнасянето на ВКС по обжалваното от него Определение на ОС-Варна, I ГО № 5441/9.12.2024г по ч.гр.д. № 2464/2024г.

Счита същото за неправилно, като излага сл. съображения:

1/ определението е постановено при нарушение на чл.229 т.4 ГПК, тъй като съдът е отказал да спре производството, въпреки наличието на висящо производство по искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт пред ВКС, което е преюдициално за настоящия спор.

С Опр.№ 532/31.07.2025г на АпС-Варна делото било изпратено по компетентност на ВКС за произнасяне по въпроса за правото на защита и достъпа до правна помощ, произтичащ от Определение № 5441/ 9.12.2024г на ВОС.

2/ Иска законосъобразно и безпристрастно произнасяне, което да бъде 1 постановено след решението на ВКС, тъй като с искането му за спиране се цели гарантиране стабилност и законност на съдебния процес.

3/ Съдебният състав на ВОС е бил обективно заинтересован и пристрастен предвид участието на съдия К. В. в множество актове по същия спор, както и наличието на роднинска връзка между адвоката на отв. страна и съдия И. - заинтересовано лице.

Това обосновава основателно съмнение в безпристрастността по см.чл.6 §1 ЕКПЧ и чл.117 ал.2 Конституция.

ОТНОСНО НЕПРАВОМЕРНОТО ПРЕПЯТСТВАНЕ ИСКАНЕТО ЗА

ОТМЯНА

В постановените по делото разпореждания (в частност № 3068/30.05.2025г и № 3737/12.07.2025г) ВОС отказал да изпрати подаденото от В.В. искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, като е приел, че актът не подлежи на касационно обжалване.

Това становище е правно неправилно, тъй като отмяната по чл. 303-307 ГПК представлява извънреден способ за контрол, който независим от режима на касационно обжалване по гл.XXII от ГПК.

Съдът по този начин е смесил две различни правни процедури и е отказал да изпълни задължението си по чл.304 ал.1 ГПК - да изпрати искането за отмяна на Върховния касационен съд за произнасяне по допустимостта и основателността му.

Този отказ представлява превишаване на компетентност и нарушава правото на жалбоподателя на достъп до предвидения в закона извънреден способ за защита.

Ето защо се налага делото да бъде спряно до произнасяне на ВКС по подаденото искане за отмяна, тъй като то има пряко значение за законосъобразността на текущото въззивно производство.

ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО

В случай, че бъде постановено връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, това би създало реални условия за присъждане на разноски в полза на ищеца, които ответникът следва да понесе.

Такъв резултат би осветлил неправилните процесуални действия и некомпетентните подходи на заинтересованото лице, проявени чрез активната 2 намеса на етажната собственост, представлявана от професионалния домоуправител, с когото е сключен договор за консултации срещу заплащане.

Това показва координирано поведение между ответника и процесуално обвързани лица, което излиза извън рамките на обикновеното процесуално представителство.

Препятстването на в.жалба на ищеца, съчетано с приоритетно разглеждане на въззивната жалба на ответната страна, гарантира на практика защита на съдия И. - заинтересовано лице по делото, като предотвратява разгласяването на компрометиращи за него обстоятелства и блокира възможността те да бъдат разгледани в открито заседание.

По този начин се създава затворен процесуален кръг, в който процесуалните решения обслужват интересите на ограничен кръг от лица, а не целите на правосъдието.

Това компрометира безпристрастността на съда и нарушава принципите на чл. 9 и чл. 10 ГПК, както и задължението за независимост и подчиненост единствено на закона по чл. 117, ал. 2 от Конституцията.

ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО НАСОЧЕНИЯ ХАРАКТЕР НА ВЪЗЗИВНОТО

ПРОИЗВОДСТВО

От съдържанието на Определение № 4160/11.09.2025 г. и процесуалното поведение на състава по в.гр.д. № 20253100501635 е видно, че въззивното производство се насочва към частична отмяна на първоинстанционното решение, не заради съществото на спора, а с оглед обезпечаване на възможност за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответника.

Такъв подход представлява отклонение от целта на въззивния контрол, тъй като последният има за предназначение проверка на правилността на решението в неговата цялост, а не създаване на формално основание за присъждане на разноски.

Подобно процесуално поведение не само компрометира принципа на равнопоставеност, но и поражда обосновано съмнение в обективността на съда, доколкото финансовият резултат се явява предварително предопределен, а не произтичащ от обективна правна оценка.

Предвид изложеното отравя искане:

1/ за отмяна на обжалваното определение

3

2/ да се постанови спиране на производството по делото до произнасяне на ВКС по подаденото искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

3/ алтернативно - да бъде делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав с оглед гарантиране на обективна безпристрастност.

НАСТОЯЩИЯТ СЪД намира подадената частна жалба за допустима подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е неоснователна по сл. съображения:

Производство по в.гр.д.№ 1635/2025 на ОС-Варна е образувано по повод подадената от В. Ат. В. въззивна жалба вх.№ 3750/ 7.05.2025 срещу постановеното Решение № 47/24.03.2025г по гр.д. № 525/2024 по описа на РСДевня /след отвод на съдиите от РС-Врана/, с което е уважена подадената от настоящия жалбоподател искова молба на осн. чл.40 ЗУЕС за отмяната на всички решения, взети от ОС на ЕС с адрес в гр.***, собственост, проведено на 11.10.2023г.

При проверката си по реда на чл.267 ал.1 ГПК, ВОС е приел подадената от В.В. жалба за нередовна, като е констатирал, че същото лице се явява ищец в първоинстанционното производство, приключило с позитивно за ищеца решение – предявеният от него иск по чл.40 ЗУЕС е бил уважен изцяло, като са отменени решенията на ОС на ЕС, взети на събрание, проведено на 11.10.2023г.

Доколкото жалбоподателят обжалва позитивно за него решение, не е ясен правният интерес от обжалването и по този повод въззивният съд е давал двукратни указания до страната за следното :

1/ да обоснове правния си интерес от обжалването на позитивно за него съдебно решение,

2/ в случай, че поддържа жалбата си, да посочи в какво се състои порочността на решението, на осн.чл.260 т.4 ГПК, и какво е искането, отправено до съда, на осн.чл.260 т.4 ГПК - да отмени съдебното решение изцяло или отчасти и да постанови ново /в какъв смисъл/, или да измени съдебното решение или нещо друго.

В изпълнение на дадените указания с молба вх.№ 27277/ 25.09/2025г В.

4

Ат. В. е посочил, че обжалва решението, тъй като е бил възпрепятстван да участва в първоинстанционното производство с адвокат. Затова моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане с участието на негов процесуален представител.

Освен това е отправил искане за спиране на производството по въззивното дело до произнасянето на ВКС по обжалваното от него Определение на № 5441/9.12.2024г по ч.гр.д.№ 2464/2024г на ВОС, I с-в.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на въззивния съд относно недопустимостта на образуваното въззивно производство.

За настоящия жалбоподател, явяващ се ищец в първоинстанционното производство, липсва правен интерес от обжалване на решението на РСДевня, след като със същото е бил уважен предявеният от него иск по чл.40 ЗУЕС за отмяна решенията на ОС на ЕС, взети на проведеното на 11.10.2023 събрание. При това положение липсва предмет на обжалването.

Доводът на ищеца за това, че не е бил надлежно представляван от адвокат, е несъстоятелен. Предвид постановеното позитивно за ищеца решение, очевидно е, че съдът е спазил принципите, заложени в ГПК : на чл.7 ал.1 – да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, като следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Спазил е и принципа, указан в чл.9 ГПК, като е осигурил на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Приложил е закона еднакво спрямо всички.

Казано с други думи, липсата на правна защита не е увредила интересите на ищеца.

Неоснователни са и доводите му , касаещи отказа на съда да спре въззивното производство до произнасянето на вКС по обжалваното от него определение.

От данните по в.гр.д.№ 1635/2025 на ОС-Варна се констатира следното:

По първоинстанционното дело, висящо пред РС-Девня, настоящият жалбоподател В.В. с молба вх.№ 6768/8.10.20224 е отправил искане за предоставянето на правна помощ чрез назначаването на особен представител /служебен защитник/.

5

По него с протоколно определение № 398/14.10.2024 РС се е произнесъл, като го е оставил без уважение. Срещу същото В. В. е подал частна жалба пред ОС-Варна, по която с Определение № 544/19.12.2024 по в.ч.гр.д.№ 2464/2024 ОС е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил постановеното от РС определение. Срещу така постановеното определение В.

В. е подал ч.жалба № 15105/ 28.05.2025, която съдът е върнал с Разпореждане № 3068/30.05.2025, тъй като актът не подлежи на самостоятелно обжалване.

С к.ч.ж. вх.№ 18316/25.06.2025 В.В. е сезирал ВКС за отмяната на разпореждането, постановено от ВОС. По нея ВКС се е произнесъл с Определение № 4468/6.10.2025 по ч.гр.д.№ 3307/2025, като е потвърдил разпореждането на ОС-Варна за връщането на подадената ч.жалба.