Решение № 995 от 06.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330114728 по описа за 2022 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявил срещу ответника Г. Г. А., ЕГН **********, адрес: *** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1967,53 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и седем лева и петдесет и три стотинки) - главница за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 04.02.2015 г. до 06.06.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2015 г. до 31.05.2022 г. в размер 760,08 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 9080/2022 г., XVIII гр. с-в на Пловдивски районен съд..

В исковата молба се твърди, че за периода от 04.02.2015 г. до 06.06.2022 г. Г. Г. А. имал задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр.

Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по 1 доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 2267,95 лв., както и мораторна лихва към главницата в размер на 778,80 лв. за периода 28.02.2015г. до 31.05.2022 г. за обект, находят се в *** . Ответникът бил ползвател на имота, тъй като видно от *** към СВ АВ-РС Пловдив, си бил запазил пожизнено право на ползване върху него. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба.

Предвид забава в плащанията, абонатът дължал и мораторна лихва.

Твърди се, че съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Г. Г. А. бил потребител на ВиК услуги по смисъла па ЗРВКУ, като фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *** като ползвател на процесния имот. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството ***.

Отчетът в имота на ответника бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 oт 11.08.2014 г., - при условията на липсващо измервателно устройство. Срещу показанията по карнета били полагани подписи от абоната или от негов представител. Вписаният водомерен номер *** в приложените карнети представлявал системен номер към партидата на ответника, той не бил обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. I от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера ма задължението”, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив било подало заявление за издаване па Заповед за изпълнение но реда на чл.

410 от ГПК срещу Г. Г. А. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на 2 заповед за изпълнение, не били заплатени.

Образувано било ч.гр.д. № 9080/2022 г., XVIII гр. състав на ПРС, по което била издадена заповед за изпълнение. Междувременно след образуването му ответникът заплатил сумата от 321,02 лв. на 19.07.2022 г. С оглед изложеното е предявен иск за установяване дължимостта на неплатения остатък от вземането по заповедта. Претендират се разноски, направени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от пълномощника на ответника. Оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва, че имало сключен договор между страните, както и ако има такъв – какви са клаузите му. Твърди, че има поставен водомер в процесния имот, а в предоставените към исковата молба карнетни листи за отчитане на водомера липсвал подпис на потребителя, на негов представител и на свидетел.

Липсвало доказателство отчитан ли е по надлежния ред водомерът на ответника за посочения период. В карнетните листи не било записано, кое е длъжностно лице на В и К оператора, извършващо отчитането. Оспорва, че ответникът има качеството на потребител, че партидата била открита и че водомерът бил монтиран в обект - собственост на ответника. Твърди, че за периода от 03.09.2020г. до 07.2022 г. бил заплатил определената му сума, главница за консумирана питейна вода и начислената лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност досежно всички суми, включително главница и лихви по посочените в настоящата искова молба претенции.

Взема становище по доказателствените искания, направени в исковата молба, прави доказателствени искания, претендира отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9080 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 3

4731/28.06.2022 г. Срещу заповедта длъжникът е зепозирал възражение, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, какъв е предявен. Доколкото след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, на 19.07.2022 г., от страна на ответника е извършено плащане в размер на 336.68 лева, то е предявената установителна искова претенция е в размер, отчетащ извършеното плащане, а именно 1967.53 лева главница и 760.08 лева – обезщетение за забава. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на ползване върху процесния недвижим имот е представен *** по описа на *** /л.65,66/, от който се установява, че на 24.07.2020 год., ответникът, който е бил собственик на процесния имот прехвърля правото на собственост, но си запазва пожизнено правото на ползване по отношение на имота.

С оглед така изложеното, а и показанията на св. И. в тази насока, съдът приема, че ответникът се явява ползвател на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените 4 от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

От приобщеното по делото известие за нередовен водомер /л.10/ показанията на свидетеля Т. и И., работещи като *** в ищцовото дружество, а и от приобщените карнети, се установи, че инкасирането на имота се е извършвало по наказателна тарифа, като са начислявани по 5 куб.м. потребена вода на месец за един човек, както и че водомерът в процесния период не е подновен.

В този случай, при който монтираният в обекта водомер не е измервал количеството доставена вода, няма как същото да се отчита по общия принцип, залегнал, както в Общите условия на В и К - гр. Пловдив, така и в наредбата, а именно - чрез водомера, който бива отчитан от инкасатор.

Констатацията за неработещ водомер е осъществена, поради което и начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 26 ал.2 от ОУ. При повреден водомер, посочената разпоредба препраща към чл. 25 ал. 8 от ОУ, съгласно който по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател. Видно от показанията на св. И., в обекта са отчитани по 5 куб. месечно.

От приетата по делото ССчЕ /л.60-64/, се установява, че на 19.07.2022 г. от страна на ответника е извършено плащане в размер на 336.68 лева,, като размерът на задълженията за периода 04.02.2015 г. – 06.06.2022 възлиза на 1967.73 лева, а обезщетението за забава за периода 28.02.2015 г. – 31.05.2022 г. – на сумата в размер на 758.15 лева. Според вещото лице, счетоводството на ищеца е водено редовно, съобразно изискванията на ЗСч. Изчислените суми по отделните главници съвпадат с данни от приложените по делото карнети. В ССчЕ от 25.05.2023 год. /л.58/ вещото лице е достигнало и до заключението, че дължимите за периода 06.06.2019 – 06.06.2022 г. суми от ответницата възлизат, както следва: главница в размер на 460.31 лева и обезщетение за забава в размер на 48.50 лева за периода 31.08.2019 год. до 31.05.2019 год.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.

5

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане.

Основателно се явява възражението на особения представител на ответника, че част от претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ следва, че дължимите суми от ответницата за консумирана питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК възлизат на 460.31 лева за периода 06.06.2019 год.– 06.06.2022 год. а обезщетението за забава – на 48.50 лева за периода от 31.08.2019 год. до 31.05.2022 год. До този размер предявените искове следва да бъдат уважени, а над него – до пълните претенции, следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По отношение на разноските: