Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 13.03.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 5/2025
Вид
Решение № 134
Подписан
13.03.2025
В сила
15.07.2025
Състав
Ралица Йорданова Русева

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Русе, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20254520200005 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б. С. Д. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 24- 1882000735 от 04.12.2024 г. на Началник Сектор ОДМВ РУ 01 Русе, с което за административно нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона и недоказаност на нарушението.

Наказващият орган поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Районна прокуратура- Русе не изпраща представител.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС.

На 05.11.2025 г., в 21.55 часа, в гр.Русе, по ул.“Стрешер планина“ до № 59, управлявайки лек автомобил „Тойота ЦХР“ с рег. № ***, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски патрул.В хода на тази проверка Д. бил поканен да бъде тестван с техническо средство „Алкотест дрегер“ за употреба на алкохол от св.С. Х.- служител на Първо РУ ОДМВР Русе.Доколкото жалбоподателят отказал това такава проба, на същия бил съставен АУАН № 615312/05.11.2024 г., сочещ нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.При същата проверка на лицето бил издаден и талон за медицинско изследване, връчен в 22.55 часа на 1

05.11.2024 г. В 23.37 часа на същата дата, след явяване на лицето в болнично заведение, изследване било извършено, като на база на същото е изготвена и Експертиза № 24/ФЗХ353 от 13.11.2024 г.В хода на административнонаказателното производство, въз основа на акта за нарушение е издадено наказателното постановление с наложените административни наказания- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.Във въззивното производство жалбоподателят атакува НП с довод за незаконосъобразност, като се твърди, че нарушение не е извършено, тъй като лицето е дало кръвна проба и така е спазен нормативният ред за установяване на употребата на алкохол в кръвта на водача.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 615312 от 05.11.2024 г., талон за изследване, декларация, протокол за медицинско изследване, протокол за извършена експертиза, извлечение от журнал за алкохолни проби, оправомощителна заповед, удостоверение. Изложената фактическа обстановка се доказва и от показанията на св.С. Х.- актосъставител.Съдът дава вяра изцяло на гласните доказателства, тъй като преценява същите като последователни и намиращи се в логическа непротиворечива връзка с писмените доказателства в делото.

Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, но неоснователна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават АН и НП.Същите притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.

По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.

По делото не се спори, че жалбоподателят има качеството на водач на МПС, като същият е спрян за полицейска проверка именно при управление на лек автомобил, индивидуализиран по- горе.При тази проверка лицето било поканено да бъде тествано за употреба на алкохол с техническо средство, като видно от доказателствата в делото, Д. отказал.За осъществяване на нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е ирелевантно обстоятелството, дали водачът се е явил впоследствие в болнично заведение за извършване на медицинско изследване. Извършването на проверка за употреба на алкохол по отношение на водачите на МПС е правомощие на съответните полицейски органи.Изключително и единствено тяхна е преценката, по какъв начин да осъществяват в рамките на закона тези правомощия.Възможността тестването за употреба на алкохол от водачите да бъде извършено по различни начини и с различни способи /според ЗДвП и подзаконовите нормативни актове/ е предоставена от законодателя с оглед възможността да бъдат обхванати всички обективно съществуващи фактически обстоятелства при различни житейски хипотези, а не за удобство според субективната преценка на даден водач на МПС.В предмета на делото не е надлежното или ненадлежно установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя.Същият е наказан за отказа му да 2 бъде тестван от оправомощените органи с утвърдено техническо средство след покана от тяхна страна, когато е установен да управлява МПС.Именно с този отказ лицето е довършило нарушението, вменено му с акта, за което е наказано с постановлението.

При посочените обстоятелства, съдът намира, че обжалваното постановление се явява законосъобразно и в частта на наложените наказания- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Санкциите са определени в ЗДвП в абсолютен размер, правилно са индивидуализирани от наказващия орган, поради което не са налице основания за изменение на постановлението и в тази му част.

В производството от страна на наказващия орган са претендирани разноски- 150 лв.възнаграждение за юрисконсулт.Същите са дължими, предвид нормата на чл.63 д от ЗАНН и са в допустим размер с оглед разпоредбата на чл.27 е от НЗПП., поради което следва да бъдат присъдени изцяло.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24- 1882- 000735 от 04.12.2024 г. на Началник СЕКТОР ОДМВР Русе, РУ 01 РУСЕ, с което на Б. С. Д. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***, за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

ОСЪЖДА Б. С. Д. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***, да заплати на ОДМВР Русе сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за направени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3