Решение № 4088 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4088 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20211100512305 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена по пощата на 13.3.2020 г. от ответника В. И. Д. срещу решение № 15476/17.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 2233/2018 г. на Софийския районен съд, 67 състав, в частта, с която съдът признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД ½ част от сумата 1634,26 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 24.07.2017 г. до изплащане на вземането и от сумата 43,40 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 24.07.2017 г. до изплащане на вземането, които вземания касаят топлоснабден имот в гр.

София, ж.к. „******* и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50037/2017 г. по описа на СРС, 67 състав, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати заедно с другия ответник сумата 199,31 лева - разноски за държавна такса, депозит и 1 юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, и сумата 75,47 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Жалбоподателят поддържа, че решението било неправилно поради нарушение на материални закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не били налице доказателства за сключен договор между ищеца и третото лице помагач, както и доказателства за правосубектност на последното. Не била ясна и цената на услугата, като и не се дължала на ищеца, а на изпълнителя.

Ответникът не дължал цена на доставеното в процесния период количество топлинна енергия, тъй като имотът се ползвал единствени от другия ответник – бившата му съпруга, на която той бил предоставен по силата на съдебно решение за развод. Липсвало произнасяне и по релевираното възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ищец по исковете „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

„Техем сървисис“ ЕООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по 2 правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е частично неправилно поради следните съображения:

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния за основателност на исковете за установяване на вземанията за главници, вкл. мотивите на обжалваното решение в тази част, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд, касаещи основателността на тези вземания. Във връзка с доводите в жалбата относно недължимостта им поради липса на факти от фактическите им състави следва да се добави и следното:

Неоснователен е доводът на ответника за липса на облигационно правоотношение в процесния период. По делото не се доказва съсобствеността между бившите съпрузи – ответници в първоинстанционното производство, да е прекратена в момент предхождащ края на процесния период. Съобразно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по ТД № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая не се твърди и установява да има такъв договор между ищеца и ответника Д. П. Л., поради което и на общо основание и двамата собственици отговарят за цента на доставената в имота топлинна енергия. Това че не ползва имота, не обуславя освобождаването му от задължението да заплаща доставената в него топлинна енергия, а му дава възможност по реда на чл. 59 ЗЗД да претендира платените суми от лицето, което действително е ползвало имота, респ. доставената в него топлинна 3 енергия. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС ответникът отговаря за половината от задълженията, възникнали във връзка с ползването на имота. Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия.

Възраженията за недължимост на таксата за дялово разпределение са преклудирани, тъй като са не са релевирани своевременно. За пълнота на изложението следва да се посочи, че са и неоснователни. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В случая не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е в режим на етажна собственост, както и че е въведена системата за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл.

61, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на Общите условия услугата може да се извършва от трето лице или от топлопреносното предприятие, като във всички случаи за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия потребителите в сграда – етажна собственост заплащат на ищцовото дружество възнаграждението, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение /ако е извършено от трето лице/. Предвид липсата на оспорване на извършването на услугата ДР и установяване дължимостта на цената на ТЕ, то очевидно количеството потребена ТЕ е измерено и разпределено коректно. Следователно установява се услугата да е извършена и работата да е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение.

Макар да няма данни за метода на определяне на цената, тя не надхвърля обичайния размер /съобр. чл. 326, ал. 2 ТЗ - процесната сделка е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ/. Наличие на удостоверение за актуално състояние не се изисква предвид възможността съдът да извърши така 4 служебно в публичния регистър.

Предвид извода на съда за основателност на исковете за главница следва да бъде разгледано своевременно направеното от жалбоподателя възражение за погасяване на вземанията по давност /макар поставеното на пощенския плик клеймо да не е четливо, то несъмнено отговорът е подаден по пощата преди изтичане на срока по чл. 131 ГПК/.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение п о чл. 410 ГПК на 24.7.2017 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 24.7.2014 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания са приложими отменените Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР /за задълженията, възникнали преди 12.03.2014 г./, както и новоприетите Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /за задълженията, възникнали след тази дата/.

Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 6 от отменените ОУ на топлофикационното дружество, задължението на потребителя на топлинна енергия да заплати месечните дължими суми следва да бъде изпълнено в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията за периода от май 2013 г. до февруари 2014 г. включително /по отношение на които се прилагат отменените ОУ/ са погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 31.03.2014 г., като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

5

По отношение на вземанията за периода от март 2014 г. нататък приложение намират новоприетите ОУ, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно задълженията за периода от март .2014 г. до юни .2014 г. включително /по отношение на които се прилагат ОУ от 2014 г./ също са погасени по давност. За последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 01.7.2014 г., като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението по чл.

410 ГПК.

Противно на изложеното от ищеца издаването на общите фактури за процесния период не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общите фактури за 2014 г. и 2015 г. – 31.7.2014 г. и 31.7.2015 г./, респ. от изтичане на 30-дневен срок от публикуването им /чл. 33, ал. 2 от ОУ/. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тези общи фактури обективират месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ /в 30-дневен срок от датата на публикуването им/, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия 6 през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение