Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260000 от 14.01.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 135/2020
Вид
Решение № 260000
Подписан
14.01.2021
В сила
06.02.2021
Състав
НИКОЛАЙ СВИЛЕНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.313 · Наказателен кодекс
  • чл.21 · Семеен кодекс
  • чл.21, ал.1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./14.01.2021г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при секретаря Нина И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №135 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е след отмяна на предходно постановено от друг състав на ВОС неприсъствено решение и връщане на делото от ВАпС със задължителни указания към новия първоинстанционен състав.

Производството е образувано по искове на М. Б.Б. – И., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, кв. ****, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, срещу: М.Д.В., ЕГН**********, с адрес ***; Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***; Д.К.Б., ЕГН**********, с адрес ***; С.А.Д., ЕГН**********, с адрес ***; М.Х.Б., ЕГН**********, с адрес ***, с правно основание на исковете чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД вр. чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване за частично привидна и за относително симулативна на сделката, обективирана в нотариален акт №79/04.12.2006г., том X, peг. № 13356, н.д. №1845/2006г. на нотариус О. Ш., само в частта по т.VII и само по отношение на приобретателя на правото на строеж за Таванско помещение №2 /две/ с идентификатор №*** /десет хиляди сто тридесет и пет.хиляда петстотин и едно.сто седемдесет и пет.шест.петнадесет/, на шести и седми жилищен етаж, със застроена площ от 102,48 /сто и две цяло и четиридесет и осем стотни/ кв.м., състоящо се от: входно предверие, стълбище, четири стаи, баня-тоалет, тоалет две тераси, при граници: таванско помещение № 1, проход, стълбище, двор, улица, калкан с УПИ V-7, както и 9,0970% /девет цяло деветстотин и седемдесет десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 26,27 /двадесет и шест цяло и двадесет и седем стотни/ кв.м., с административен адрес на жилищната сграда: гр. Варна, бул. „****“ № *, като прикриваща в частта реалният и действителен приобретател – ищцата М. Б.Б.-И., ЕГН**********, вместо вписаният в сделката такъв М.Д.В., ЕГН**********.

Ищцата твърди, че със сделката, обективирана в НА

№79/04.12.2006г., том X, peг. № 13356, н.д. №1845/2006г. на н-с О. Ш., в частта й по т.VII, лицата Б. К.Б. (починал в момента на делото), Д.К.Б. и С.А.Д. са вписали учредяването в полза на лицето М.Д.В. на ограничено право на строеж върху Таванско помещение №2 с идентификатор №***, със застроена площ

102.48кв.м. и 9,0970% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 26.27кв.м. от сграда с адрес гр.Варна, бул. „****“ № *, както и на други обекти, които не са предмет на делото. В момента на сделката М.Д.В. е била в граждански брак с Д.К.К..

Твърди още, че въпреки така оформеното записване, действителната воля на всички страни по сделката е била приобретател на правото на строеж върху описания обект да бъде ищцата М. Б.Б.-И., а не отв. М.Д.В.. Последната била действала като скрит и неформален пълномощник на майка си – ищцата по делото, което било добре известно на всички страни по сделката. Всички те знаели, че реален получател е ищцата

М. Б.Б.-И., включително М.Д.В. и дори съпругът й тогава отв. Д.К.К.

(участвал в друга сделка, обективирана в същия НА). Реалната воля била потвърдена от М.Д.В. и в изрична декларация, приложена по делото, с която се разкривали директно отношенията по повод сделката.

С оглед на изложеното счита, че в частта по учреденото право на строеж върху Таванско помещение №2 е налице частична персонална симулация, като привидно за получател е вписана М.В., но реално за такъв следва да се счита ищцата М. Б.Б.-И.. Счита, че привидността на сделката в тази част създава опасност за правния мир, поради което моли за обявяване на частичната симулация и за разкриване на реалния получател по сделката, по волята на страните, а именно ищцата.

С молба преди първото о.с.з. и в самото първо о.с.з. ищцата поддържа твърденията си. Допънително посочва, че действително настоящото дело било свързано с делото за развода между М.В. и Д.К., но само защото до този момент никой не оспорвал реалните права на ищцата М. Б.. Твърди, че спорното таванско помещение отначало било за продажба, но с цел избягване на данъчни задължения за собственик била вписана М.В.. Тя обаче, както и бившият й съпруг Д.К.,никога не са живели в обекта, нито са го ползвали по какъвто и да било начин. След време се били променили намеренията и от предвиден за продажба, имотът започнал реално да се ползва от ищцата и съпруга й,които заживяли в него.

Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците М.В., Д.Б.,

С.Д., М.Б. и В.В., депозират отговори, чрез които признават изцяло предявените искове. Всички те са на позиция, че точно твърдяното от ищцата положение е отговаряло на реалното при сключването на сделката и че всички те са знаели и били съгласни реалният приобретател на правото на строеж върху Таванско помещение №2 да е М. Б.Б.-И., а майка й М.В. била само привидно вписана. При това молят за уважаване на предявените искове. В първото о.с.з. ответниците поддържат становището си.

Ответницата М.В., с допълнителна молба поддържа, че действително настоящото дело било свързано с делото за развода между нея и Д.К., но само тъй като до този момент никой не оспорвал реалните права на ищцата М. Б..

Твърди, че спорното таванско помещение отначало е било за продажба, но с цел избягване на данъчни задължения за собственик била вписана точно ответницата.Тя обаче, както и бившият й съпруг Д.К., никога не са живели в обекта, нито са го ползвали по какъвто и да било начин. След време се били променили намеренията и от предвиден за продажба, имотът започнал да се ползва от ищцата и съпруга й,които заживяли в него. В заключение отново моли за уважаване на предявения иск.

Ответницата С.Д. се явява лично в о.с.з., поддържа изцяло подадения от нея отговор и допълва, че спорното помещение още отначало било предвидено за продажба от М. Б., но след време се променили намеренията и от предвиден за продажба, имотът започнал да се ползва от ищцата и съпруга й,които заживяли в него. М.В. и Д.К. никога не са живели в имота.

Моли за уважаване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.К.К. категорично се противопоставя и оспорва предявените искове. Твърди, че те са продиктувани само от желанието за заобикаляне на презумпцията за съвместен принос и за лишаване на К. от полагаемата му се ½ ид.ч. от Таванско помещение №2, с оглед настъпилия на 06.11.2019г. развод между него и „формалния получател“ на обекта М.В., който твърди да е и реалният такъв. В тази връзка счита за отличително, че настоящото дело е заведено на 28.02.2019г., т.е. само една седмица след исковата молба за развода пред ВРС по гр.д. №2798/2019г., а именно 21.02.2019г., въпреки че близо 13 години абсолютно никоя страна по сделката не е защитила сега сочената привидност. Сочи, че всички ответници са близки роднини от семейството на вече разведената М.В. и по този начин позицията им по делото е повлияна от желанието обектът да остане в собственост само на М.В..

Счита още за житейски и за правно нелогично защо само в част от т.VII от сделката да има персонална симулация, но не и в другите точки на сделката или в другите части от същата точка. Сочи още и че признанието на ответниците не е достатъчно основание за уважаване на исковете, които счита за недоказани. Представената декларация от М.В. категорично оспорва – счита че няма достоверна дата; че същата е „симулативна“; че не изхожда и от съпруга К. и така не е достатъчна за да мотивира сама по себе си реална воля на всички засегнати от сделката лица; и че декларираното в документа противоречи на декларираното пред Община Варна, дирекция Местни данъци, като в подкрепа на позицията си се позовава на съдебна практика. В обобщение моли за отхвърляне на исковете, както и за съдебни разноски по делото.

С молба преди първото о.с.з. и в самото първо о.с.з. отв. К. поддържа становището си. Оспорва твърденията на останалите страни, отразени в молби преди о.с.з. или в самото заседание пред съда. Счита твърдението, че М.В. и Д.К. не са живели в имота, за опровергано от посочването от М.В. на точно това жилище за семейно такова, в производство по развода им. Счита липсата на собственост у М.В. за невярно и с оглед декларирането на тази й собственост пред Община Варна. Счита, че не е налице нужното съгласие и на К., като съпруг на В. към 2006г., за да се докаже персонална симулация. Отново моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Изрично е прието за безспорно между страните и е видно от прложен на л.6-11 от началното дело пред ВОС документ, че със сделката, обективирана в НА №79/04.12.2006г., том X, peг. №

13356, н.д. №1845/2006г. на нотариус О. Ш., в частта й по т.VII, лицата Б. К.Б. (починал в момента), Д.К.Б. и С.А.Д. са вписали учредяването в полза на лицето М.Д.В. на ограничено право на строеж върху Таванско помещение №2 с идентификатор №***, със застроена площ

102.48кв.м. и 9,0970% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 26.27кв.м. от сграда с адрес гр.Варна, ***, както и на още други обекти, които не са предмет на делото.

Изрично е прието за безспорно между страните и е видно от прложените материали от бракоразводното дело на ВРС, че в момента на сделката М.Д.В. е била в граждански брак с Д.К.К.; а бракът е понастоящем прекратен с развод, с влязло в сила на 06.11.2019г. решение по гр.д.

№2798/2019г. на ВРС.

Няма и е видно от приетото удостоверение от 2020г. от Община Варна, че на 24.04.2020г. ответницата М.Д.В. и сключила брак с нов съпруг, като е приела фамилията му Х..

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за наследници, че Б.

К.Б. е починал на 29.12.2011г. и е наследен от М.Б. и М. Б. – Б..

Видно е от материалите и представената справка от деловодна система при ВРС, че исковата молба по развода по гр.д. №2798/2019г. на ВРС е била подадена на 20.02.2019г. от М.К. (сега В.), а исковата молба по настоящото дело е била подадена на 28.02.2019г. от М. Б..

Не е спорно и е видно от приетото удостоверение №0-101/15.07.2008г. от р-н Одесос при Община Варна, че жилищната сграда, обект на договора по НА

№79/04.12.2006г., том X, peг. № 13356, н.д. №1845/2006г., е била изградена при съответствие със строителното разрешение и е била въведена в експлоатация на датата 15.07.2008г. За собственици на обектите са описни различни лица, включително и приобретателите по НА №79/04.12.2006г., peг. № 13356, н.д. №1845/2006г., а Д.К.К. не е вписан изрично за собственик.

За собственик на процесното жилищно помещение в актуалните по КК и КР схема от АГКК – Варна е вписана М.Д.В. (К.) въз основа на НА №79/04.12.2006г., peг. №

13356, н.д. №1845/2006г., като отново Д.К.К. не е вписан изрично за собственик.

За собственик на процесното жилищно помещение в представеното по делото удостоверение за данъчна оценка са записани М.Д.В. (К.) и Д.К.К., по ½ ид.ч. за всеки.

На л.15 от началното дело на ВОС е ситуиран един от най – спорните за производството документи, а именно декларация лично от ответницата М.Д.В. (К.). С нея същата лично декларира, че сделката, обективирана в НА

№79/04.12.2006г., том X, peг. № 13356, н.д. №1845/2006г. на нотариус О. Ш., в частта й по т.VII, е симулативна по отношение на лицето – приобретател на таванско помещение №2 с площ 102.48кв.м., като прикриваща реалния получател на имота – майка й М. Б.Б.. Декларацията е в обикновена писмена форма, не съдържа официална заверка, не съдържа и вписана дата, като относно авторството й от М.Д.В. няма спор.

Видно от представените на л.96-100 от настоящото дело материали, на 15.07.2008г. М.Д.В. (К.) е подала пред надлежния орган – Община Варна, дирекция Местни данъци и такси, писмена декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която е декларирала придобиването от нея и от съпруга й Д.К.К. правото на собственост в СИО върху спорното таванско помещение №2 с площ 102.48кв.м., въз основа на НА №79/04.12.2006г., том X, peг. №