Решение № 316 от 06.02.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 316

Гр. Пловдив, 06 февруари 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на девети януари през две хиляди и двадесетата година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.А при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3429 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК

*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, представлявано от С.Н.-управител, срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 273/ 16.09.2019 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2017 г. по разрешително за водоползване № 31510024 от 03.07.2007 г. в размер на 9674,28 лв. и лихва за забава в размер на 3725,78 лв.

Жалбоподателят „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, оспорва размера на определените задължения, като счита, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска отмяна на АУПДВ, алтернативно изменение на АУПДВ, и присъждане на сторените разноски.

Ответникът - директор на Басейнова дирекция

"Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Б., намира жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения за това и в представените писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е допустима. Видно от представеното по делото заверено копие на АУПДВ, процесният административен акт е издаден на 16.09.2019 г., като по делото е налично придружително писмо от 09.10.2019 г. за изпращане на АУПДВ на дружеството за връчване, входирано при дружеството на 14.10.2019 г. /л.34/, а жалбата против него е входирана на 28.10.2019г. при административния орган, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че е издадено разрешително № 31510024/ 03.07.2007г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД Пловдив, за правото на водовземане от подземни води, чрез тръбни кладенци ТК1 и ТК2, разположени в имоти с №№ 000136 и 000137 от землището на с. Караджово, община Садово, област Пловдив. Разрешено годишно водно количество – 126200.00 куб. м. Краен срок на действие на разрешителното - 03.07.2032г.

Дължимата такса по разрешителното, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013г. до 31.12.2017г., е изчислена на база декларирано от титуляра използвано годишно водно количество, на основание чл.195, ал.1 и ал.2 от ЗВ, чл.194, ал.1, т.1, б.”а” от ЗВ, във връзка с чл.166 от ДОПК и съобразно чл.1, т.1, б.”а”, чл.3, ал.1, чл.6, ал.1 и ал.4, чл.8, ал.1 посредством чл.10, ал.1, т.1 за питейно-битово водоснабдяване, от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/ 24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. в сила до 2016 г. включително, и съобразно чл. 1, ал. 1, т. 1, б. „б", чл. 3, чл. 7, чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал.

2 т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн.

ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017 г. за задълженията за 2017 г.

За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително са подадени декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с писмо с вх. № КД-05-805 от 27.01.2017 г. (л.50), КД-05-1199 от 30.01.2015 г. (л. 57), вх.№ КД-05-946/ 26.01.2016 г.(л.64), вх.№ КД-04-1505/ 31.01.2016 г. (л.81).

При извършена проверка по документи са съставени констативен протокол № ПВ2-224 от 25.08.2017г./л.110/, протокол № ПВ2-225 от 25.08.2017 г. /л.115/, констативен протокол № ПВ2-226 от 25.08.2017 г., констативен протокол № ПВ2-227 от 25.08.2017 г., констативен протокол № ПВ3-027 от 02.04.2018 г., във връзка с изпълнение на условията по разрешително № 31510024/ 07.07.2007г. и определяне на дължима такса за правото на водовземане от подземни води, е констатирано, че за 01.01.2013г. – 31.12.2013 г. – частично остатък неплатена главница в размер на 1313,28 лв., за периода 01.01.2014г.

- 31.12.2014г. дължимата такса е в размер на 2000,00лв., за периода 01.01.2015г.

- 31.12.2015г. дължимата такса е в размер на 2060.00лв., 01.01.2016г. - 31.12.2016г. дължимата такса е в размер на 2100,00лв., 01.01.2017г. - 31.12.2017г. дължимата такса е в размер на 2200.00лв.

В посочените КП е описано, че дължимата такса е изчислена на база декларирани, иззети водни количества съгласно Тарифа за таксите за ползване на воден обект и за замърсяване.

С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-810/30.08.2019г. и № ПО-02-825 от 02.09.2019 г.„Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б" ЗВ като титуляр по разрешително № 300318/ 30.03.2004г. за периода 01.01.2013 г - 31.12.2017 г., в размер на 9673,28 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава в размер на 3628,22лв. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.

С уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-810 и № ПО-02-825(1) от 12.09.2019г. управителят на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. (л.42)

С оспорения АУПДВ, предмет на настоящото съдебно производство, е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 31510024/ 03.07.2007г. за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г., в размер на 10480,00лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава, тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси. В АУПДВ е констатирано, че за 2013 г. по процесното разрешително е внесена сума в размер на 806,72 лв., поради което остатъкът от задължението по главницата за периода 01.01.2013 г-

31.12.2013 г. е в размер на 1313,28 лв. и лихва от 62,75 лв. за периода от 29.03.2019г. до 16.09.2019 г.

Други доказателства за плащане по процесното разрешително не са представени.

Приложените към жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни години или последващи и установяват плащане на такси за 2011, 2013 и 2018 г., с оглед на което следва да се посочи, че същите не установяват погасяване на задължения за дължими такси по издадени на дружеството разрешителни за водовземане, в това число и по процесното разрешително, за процесния период.

От жалбоподателя, въпреки изричните указания на Съда, не бяха ангажирани доказателства за извършени плащания на установените като неплатени с АУПДВ такси по издадените на дружеството-жалбоподател разрешително за водоползване.

АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ, в предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК.

Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите.

В настоящия случай дружеството-жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във връзка с процесното разрешително. Съдът констатира, че посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ.

Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства.

Констатира се, че нито в административното производство по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство, дружеството не е представило нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ.

Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода, поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията.

Съдът намира за неоснователно възражението, че в административното производство по издаване на оспорения акт за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта.

Непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника според настоящия съдебен състав не съставлява съществено нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт. В издадения акт е посочено ясно разрешителното, въз основа на което са определени публичните задължения, а самото разрешително е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в които ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника.

Размерът на задълженията не се различава от декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода, за което по делото се представят декларации по години, ведно с представените справки по водоизточници, и не се доказа да съществуват разминавания.

Следва да бъде посочено, че справките за ползвания годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в приложенията към констативния протокол и въз основа единствено на тези декларирани от самото дружество количества са изчислени задълженията. Същите се изискаха повторно от административния орган, тъй като се установи при разпита на вещото лице, че липсват страници от тези справки.

В този смисъл съдът намира за ирелевантни на правния спор обстоятелствата дали съществуват на място водомери, дали тези водомери работят и дали декларираните количества съответстват на данните от водомерите, доколкото това са действия на самото дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото дружеството данни.