Определение № 2382 от 13.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2382 гр. София, 13.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002104045 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Р. В., чрез пълномощник адв. Г. П. Г. от САК, против въззивно решение № 411/02.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 418/2024 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с която е след отмяна в обжалваната част на решение № 87/11.4.2023 г. по гр.д. № 684/2023 г. на Районен съд – Оряхово е отхвърлен предявеният от касатора против Районен съд - Козлодуй иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 950 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на страната за разглеждане в разумен срок на гр.д. № 1034/2022 г. на Районен съд - Козлодуй.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 950 лв. до предявения размер от 5 001 лв.

В касационната жалба се поддържа твърдение, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ - отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната за конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд; 2. „Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от 1

ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция?“; и 3. „Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целия период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото?“. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 48/06.04.2020 г. по гр.д. № 1610/2019 г. на IV г.о.; решение № 30/07.05.2019 г. по гр.д. № 2125/2018 г. на III г.о. и решение № 306/22.10.2019 г. по гр.д. № 4482/2017 г. на IV г.о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.

2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Районен съд – Козлодуй е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Излага и съображения за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

От фактическа страна, въззивният съд е установил, че на 26.07.2022 г. е образувано гр.д. № 1034/2022 г. по описа на Районен съд- Козлодуй по постъпила искова молба на Е. Р. В. срещу ОД на МВР - Враца. Делото било разпределено на съдия-докладчик, който с разпореждане от 27.07.2022 г. постановил изпращане на препис от исковата молба на ответника с указване на възможността по чл. 131 ГПК за подаване на писмен отговор. На 10.08.2022 г. ответникът подал отговор на исковата молба, и поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице - помагач по делото и предявил срещу него обратен иск. С определение от 30.09.2022 г. съдията докладчик оставил без движение обратната искова молба и дал указания на ответника да отстрани констатираните нередовности. Указанията били изпълнени на 13.10.2022 г. С определение от 25.11.2022 г. съдът конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и постановил размяна на книжата по реда на чл.

131 ГПК с ответника по този иск - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. На 04.01.2023 г. били подадени отговори от третото лице - помагач, както по предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба. С определение от 12.09.2023 г., постановено по реда на чл.

140 ГПК, съдът се произнесъл по доказателствените искания на страните, изготвил проект за доклад по делото и го насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г.

В проведеното на 07.11.2023 г. съдебно заседание били събрани всички допуснати доказателства, приключено било съдебното дирене и делото било обявено за решаване.

Съдът постановил решението си на 27.11.2023 г., като след това били подадени молби по чл.

248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

Установено е от въззивния съд, въз основа на представените по делото 5 бр. болнични листове, че в периода до насрочване на делото в о.с.з., съдията-докладчик е отсъствал от работа поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, както следва: от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г.

2 до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни /т.е. общо 76 дни/.

При така установените факти и след анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, въззивният съд е приел, че фактическият състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ не е осъществен. Посочено е, че по реда на чл. 2б ЗОДОВ всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Доколкото се касаело до вътрешноправно средство за реализиране на право, се съобразяват критериите, посочени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, въз основа на които се преценява налице ли е допуснато нарушение - общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Освен това, тъй като се касаело за право, защитено с чл. 6, § 1 от Конвенцията, следвало да се отчита практиката на ЕСПЧ по автономно тълкуване на разпоредбата, поради което били приложими критериите и стандартите, установени в тази задължителна за националните съдилища практика.

С оглед посочените критерии въззивният съд е отчел конкретните обстоятелства и специфики на производството, значението на делото за ищеца, респ. това, че спорът не е свързан с лишаването на страната от правото на труд и възможността да реализира трудов доход, тъй като предмет на делото са претендирани като дължими допълнителни възнаграждения; обстоятелството, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на бързото производство /чл. 310 и сл. ГПК/; общият брой съединени главни и акцесорни искове; настъпилите усложнения във връзка с предмета и страните – привличане на трето лице помагач и предявяването на обратен иск; отстраняване на нередовности по обратния иск; това, че разрешаваните правни въпроси са със значителна сложност; обемът на представените и събрани доказателства, вкл. необходимостта от назначаване на съдебносчетоводна експертиза; общата продължителност на производството от подаването на исковата молба до постановяване на първоинстанционното решение /1 г. и 4 м./. Прието е, че макар да е налице известно забавяне на съда в периода след размяната на книжа между страните и до постановяването на определението по чл. 140 ГПК, общата продължителност на първоинстанционното производство /до постановяването на съдебното решение/ не е в нарушение на изискванията за разумен срок. Посочено е, че релевантна за обективната отговорност на държавата по чл. 2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство, а не спазването или неспазването, на инструктивните срокове за извършване на отделни съдопроизводствени действия. Прието е, че е допуснато забавяне при насрочването на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани ритмично и в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС в подкрепа на извода си, че релевантна за отговорността по чл. 2б ЗОДОВ 3 е общата продължителност на съдебното производство – от завеждане на исковата молба до постановяване на окончателния съдебен акт, като спазването на съответните инструктивни срокове за извършване на съдопроизводствените действия е без значение. В случая въпреки допуснатата забава на отделна част от производството, общата му продължителност била нормална и затова нямало нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС. Освен това съдебното производство на този етап не било приключило с окончателен акт и констатираната забава можела да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора от горните инстанции.

Констатираният обективен факт на продължително /но не без прекъсване, а на периоди/ отсъствие на съдията – докладчик от общо 76 дни, не обосновавало необходимост от процедура за преразпределение на делата му на останалите съдии в съда или за командироване на съдия от друг съд, предпоставена от продължително отсъствие на титуляра за няколко последователни месеца. При анализа на поведението на компетентните органи съдът е отчел и значителното повишаване на действителната натовареност на съдиите в ответния съд поради незапълнен съдийски щат, което го правело съд с висока натовареност.

Въззивният съд е приел, че не е налице нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, като предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2б ЗОДОВ, поради което искът е отхвърлен.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Първите два въпроса поставени от касатора са свързани с критерия поведение на компетентните власти. Същите са включени в предмета на делото и са разрешени от въззивния съд, но това разрешение не е обусловило пряко и самостоятелно решаващата воля на съда и изхода на делото. Съдът не е приемал, че отпуск на съдията, разглеждащ делото, съдебна ваканция, натовареност над средната за страната на конкретния съд, заемането на длъжност административен ръководител на съда от докладчика, незапълнен щат от съдия в конкретния съд, могат да бъдат изключени от релевантния период и не е основал решаващият си правен извод, налице ли е неразумна продължителност на делото, на същите.