Решение № 395 от 06.12.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Перник, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500612 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ч. П., чрез адв.В. против решение № 628 от 27.06.2024 г. на районен съд Перник, постановено по гр.д. № 1180/2024 г., с което са отхвърлени изцяло предявените искове от жалбоподателя срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД с правно основание чл.439 ГПК с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумите по Изпълнителен лист, издаден на 02.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1784 по описа на ПРС за 2009 г., възлизащи на сумата от 899.00 лв. - изискуема главница по договор за потребителски заем и кредит за покупка на стоки и услуги с № *** от ***, за сумата от 288.85 лв. - изискуема редовна лихва за периода 15.02.2006г. до 13.07.2007г. вкл., за сумата от 403.82 лева изискуема законна лихва начислена за периода от 15.03.2006 г. до 21.05.2009 г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 899.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 15.07.2009 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 31.83 лева ДТ, като погасени по давност, като неоснователни поради неизтичане на законоустановения давностен срок.

С решението в тежест на жалбоподателя са присъдени и съответни разноски.

Жалбоподателят излага доводи за това, че фактите са установени правилно от 1 районния съд, но въз основа на тях са формирани противоречащи на материалния закон правни изводи. Конкретно, развива се тезата, че след настъпване на т.нар перемпцияпрекратяване на изпълнителното производство по изп. дело 716/2010 г. на 17.11.2012 г. последиците на всички извършени до момента изпълнителни действия се заличават с обратна сила, поради и което давностния срок започва да тече не от датата на прекратяване, а от датата на образуване на изп. дело. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи изцяло, като основателни, както главния, така и акцесорния иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца ЗАД "Армеец"-АД чрез пълномощника му юрк. Д., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Пернишки окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

За да отхвърли предявения иск за главница, съдът е приел, че в нито един момент не е изтекъл пет годишния давностен срок на който се позовава ищеца.

По делото е безспорно, а това се установява и от събраните писмени доказателства, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 02.07.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение от 15.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1784/2009 г. на Районен съд Перник. Не се спори също, че след издаването на този изпълнителен лист вземанията са били прехвърлени в полза на ответника- „Кредит Инкасо Ивестмънт БГ“ ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015 г. Въз основа на посочената заповед за изпълнение е било образувано изпълнително дело (ИД) № 716/2010 г. по описа на ЧСИ А.

В., като последното изпълнително действие по това дело е предприето на 16.11.2010 г. На 26.01.2017 г. е подадена молба за образуване на ново ИД- ИД № 88/2017 г. по описа на ЧСИ А. В., по което са инициирани от взискателя множество изпълнителни действия- с молба от 19.12.2017 г. е бил поискан запор върху вземанията и банковите сметки на длъжника и такъв е бил наложен на длъжника на 17.03.2018 г., с молба от 11.02.2019 г. е поискан опис на движими вещи, с молба от 31.07.2020 г. е поискан запор върху банкови сметки на длъжника, както и насрочване на опис на движими вещи, с молба от 25.08.2021 г. е поискано налагане на запор върху новооткритите банкови сметки на длъжника и с молба от 12.06.2023 г. е бил поискан запор върху банкови сметки на длъжника и насрочване на опис на движимите вещи 2 на длъжника.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Към момента на образуване на ИД № 716/2010 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като от влизането в сила на заповедта за изпълнение (издадена на 15.07.2009 г.) до този момент не са минали пет години. Изпълнителното действие от 16.11.2010 г. също е прекъснало давността, както правилно е приел първия съд.

След този момент, през следващите две години, до 16.11.2012 г., не са извършвани или инициирани от взискателя нови изпълнителни действия, с оглед на което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 17.11.2012 г. делото се е прекратило по силата на закона. Поради действието на ППВС 3/1980 г. до 26.06.2015 г., докато това ИД е било висящо - до 17.11.2012 г., давност за процесните вземания не е текла и е започнала да тече от тази дата-17.11.2012 г., когато е било прекратено изпълнително дело № 716/2010 г. на посоченото основание.

Правилно и в пълно съответствие с материалния закон в обжалваното решение е посочено, че на 26.01.2017 г. с подадената молба за образуване на ново ИД, с която са поискани и предприети по смисъла на чл.116, б.„в“ ЗЗД, изпълнителни действия давността отново е прекъсната. Към тази дата последната отново не е била изтекла, а след това с последващите гореописани молби давността отново е била многократно прекъсвана и не е била изтекла към датата на предявяване на процесния иск -14.03.2024 г.

В тази връзка са неоснователни доводите на жалбоподателя, поддържани във въззивната жалба за заличаване действието на всички изпълнителни действия извършвани преди т.нар. перемпция на 17.11.2012 г. При действието на задължителните указания дадени с ППВС № 3/80 давността за вземането е започнала да тече наново, считано от прекратяване на изпълнителното производство и към момента на образуване на новото такова не е изтекла напълно.

Напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд в гората насока.

Същите са подробни до степен в която към тях няма какво да се добави.

Въззивния съд ги възприема изцяло като свои, поради което не се налага тяхното преповтаряне.

С оглед изхода на делото жалбоподателя дължи на ответника разноски, които съда определя в размер на 150 лв. в които се включва и сумата по чл.13 т.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. До този размер с оглед правната и фактическа сложност на делото претенцията на въззиваемото дружество е основателна.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 628 от 27.06.2024 г. на районен съд Перник, постановено по гр.д. № 1180/2024 г..

ОСЪЖДА Ч. В. П., ЕГН: ********** от *** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО 3

ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2 на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, вр. ЗПП сумата от 150 лева -възнаграждение за юристконсулт.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4