Определение № 9120 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9120 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110154926 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. Ц. срещу „* и „*, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

В исковата молба, е поискал да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, както и в молба с вх. № 381636 от 20.11.2025 г., което е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради което исканата експертиза следва да бъде допусната.

По отношение на искането по реда на чл. 190 от ГПК на ищеца следва да му бъдат дадени указания да уточни искането си.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България , считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, което следва да бъде съобразено от съда и претендираните с исковата молба суми да се докладват в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон .

Съдът намира, че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, въпреки това, настоящият състав, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в 1 открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.04.2026 г. от 14:15 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговорите на исковата молба и приложенията.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в първоначалната искова молба и в насрещната исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводна експертиза в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза В. Д. П..

Вещото лица да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото съдебно заседание след представяне на документи за внесения депозит.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да уточни кои документи иска ответниците да бъдат задължени да бъдат представени.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от М. Д. Ц. срещу „* за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 4954815 от 17.11.2023 г., поради противоречието му със закона, както и иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1241.50 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 4954815 от 17.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД от М. Д.

Ц. срещу „* за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4954815 от 17.11.2023 г. поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че между него и * на 17.11.2023 г. е сключен договор за паричен заем № 4954815 за сумата от 2000 лв., като общата сума за връщане е 2369 лв. на 12 вноски. На същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция с „* по силата на който се дължи възнаграждение в размер на 2028.84 лв. Твърди, че в договора за заем липсва ясно разписана методика за 2 изчисляване на ГПР в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, както и че не се установява какви компоненти са включени в него. Поддържа, че е с договора за гаранция се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като дължимата сума по договора за гаранция не е включена в ГПР. Твърди, че с договора за гаранция следвало да се разглежда съвместено с договора за кредит. Посочва се, че договорът за гаранция противоречал на добрите нрави.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът * е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен. Поддържа, че в договора за заем не се съдържа задължение за сключване на договор за гаранция, както и че няма законово задължение да се сочи методиката за формиране на ГПР. Навежда аргументи, че договорът и клаузите по него са действителни и съответстват на изискванията по чл. 11 ЗПК, в т.ч. т.10 от него.

Сочи, че в ГПР били включени всички разходи по кредита. Не е налице заобикаляне на изискването по чл. 19, ал.4 ЗПК, като разходът за поръчител не е елемент от общия разход и липсва заблуждаваща търговска практика, за което излага доводи. Сочи, че договорът за заем отговаря на изискванията по чл. 11, т. 18 ЗПК и ищецът е имал възможност да избира между три обезпечения. Поддържа, че условията по договора са били предоставени предварително на ищеца и той е имал възможността да се запознае с тях.

Оспорва наличието на неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „* е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен. Поддържа, че договорът за гаранция е действителен. Сочи, че дружеството отговаря на законовите изисквания за сключване на гаранционни сделки. Според ответника договорът е извън приложеното поле на ЗПК и твърдените нарушения на този закон са ирелевантни, като това обстоятелства не се променя от свързаността между дружествата ответници. Поддържа, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да се включва в общия разход по кредита. Оспорва наличието на противоречие с добрите нрави, като твърди, че са спазени принципите за справедливост и добросъвестност.

Според ответника твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП са несъстоятелни и неаргументирани. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД срещу * е да докаже сключването на договор за паричен заем 4954815 от 17.11.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият, е нищожен на твърдените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за което не сочи доказателства.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 и 3 ЗЗД срещу „ * е да докаже сключването на договор за 3 предоставяне на гаранция № 4954815 от 17.11.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за което не сочи доказателства.

Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между * АД и М. Д. Ц. бил сключен договор за паричен заем № 4954815 от 17.11.2023 г. за сумата от 2000 лв., както и че между М. Д.

Ц. и „* бил сключен договор за поръчителство № 4954815 от 17.11.2023 г.

УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни клаузи, съдът ще се произнесе служебно.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4