Решение № 2416 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2416 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100512912 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадени от „ТИВАС СПЕД“ ЕООД срещу решение № 8253/19.07.2022г. постановено по гр.д. №55769/2021г. по описа на С офийски районен съд, ГО, 144 състав, с което:

- са уважени предявените от „ТРАНСПЕРА“ООД осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. 361 от ТЗ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 980,00 лв. –неплатена част от възнаграждение по договор – заявка от 18.05.2021г. за автомобилен транспорт на товари с релация от Полша до България с един бордови автомобил и три товарни пункта на датите – 20.05.2021г. от ул.Konduktorska 8, Катовице, на 20- 21.05.2021г. от ул.“Panewnicka“ 87, Катовице и на 20.05.2021г. от „Парадиз, Orzeszkowej 50“, за което е издадена фактура № 7094/ 26.05.2021г. ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2021г. до окончателното плащане на сумата ;

-е отхвърлен предявения от „ТИВАС СПЕД“ ЕООД срещу „ТРАНСПЕРА“ООД осъдителен иск с правно основание чл.82 ал.1 от ЗЗД за сумата от 888,00 лв., представляваща вреда от неизпълнение на договорно задължение по договор за превоз по заявка от 18.05.2021г. и в размер н а стойността на превозна цена, платена от „Тивас спед“ ЕООД на „Сабис 2021г.“ ЕООД за превозване на стока – шест броя палети от адрес в Катовице по заявка от 26.05.2021г. с дата на товарене 28.05.2021г. и дата на разтоварване 31.05.2021г. по фактура № 1322/ 31.05.2021г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване исковата молба 19.11.2021г. до окончателното й изплащане;

1

- „ТИВАС СПЕД“ ЕООД е осъден да заплати направените по делото разноски на насрещната страна.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е постановено при съществени нарушения на съпроизводствените правила, в нарушение на диспозитивното начало, нарушаване на принципа на равенство на страните, неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми и неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

Счита, че в обжалваното решение липсват мотиви, от които да е видно как е формирал волята си отразена в диспозитива на съдебното решение, твърди, че районният съд се е позовал на неправени възражения от страна на ищеца, респективно – игнорирал е напълно направените такива от страна на ответника, не е ясно дали се е произнесъл по иск за реално изпълнение или за обезщетение вместо реално изпълнение предявен от ищеца, което затруднява защитата на ответника, неправилно е счел, че въззивникът-ответник по първоначалния иск дължи заплащането на пълния договорен размер на навлото, при условие, че целия превоз не е бил превозен , а напротив – счел е за неоснователен иска за вреди в размер на допълнително заплатените от възложителя суми за допълнителен превоз на ненатоварения товар от превозвача. Счита, че по делото липсват надлежни доказателства, че ответникът е дал съгласие превоза да бъде извършен само с натоварените от пункт 2 - 11 вместо 17 палета, а напротив – превозвачът самоволно е напуснал пункта и извършил превоза без пълния товар и не е спазил указанията на възложителя за изчакване до пристигане на товара, който е следвало да бъде превозен. Счита, че иска е неоснователен и липсва виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на възложителя, респективно налице е такова от превозвача, поради което и не му дължи пълния размер на първоначално уговореното възнаграждение за целия товар. Възразява и срещу присъждане на лихва за забава от датата на подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск, доколкото в това производство ответникът не е страна, а то е едностранно такова и не може да постави ответника в забава. Освен горното, счита, че лихва не се дължи в размер на законната такава, а в размер на 5% съобразно разпоредбите на Конвенцията за международен автомобилен превоз, приложима в отношения между страните.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел размера на разноските, които подлежат на присъждане на ищеца и е осъдил ответника да заплати такива.

Въззиваемата страна „ТРАНСПЕРА“ООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор на въззивнана жалба, с който оспорва наведените пороци на решението във въззивната жалба. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е подвел установените факти по делото под приложението на съответната правна норма, като не е необходимо страните да са я посочили като приложима и което е правомощение именно на съда. Счита, че по делото безспорно е установено виновното неизпълнение на задължението на ответника – неплащане на изискуемо възнаграждение за извършен превоз, като обстоятелството, че част от товара не е превозен е по изключителна вина на възложителя, който не е осигурил това в момента на натоварването, както и не се е съгласил с предложението за допълнително възлагане на натоварване от друг пункт срещу допълнително възнаграждение, поради което и дължи пълния размер на първоначално уговореното възнаграждение. Счита, че насрещната претенция за платено допълнително възнаграждение за превоз на трето лице, не може да бъде подведено под виновно неизпълнение на задължение на 2 ищеца и поради което същия не носи гражданската отговорност за възстановяване на стойността платена от ответника.

Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба подадена от от „ТИВАС СПЕД“ ЕООД / жалба с вх. №230949/28.10.2022г. / срещу решение № 10109/15.09.2022г. постановено по гр.д. № 55769/2021г /неправилно именовано от съда – „решение“/, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 8253/19.07.2022г. в частта за разноските.

В частната жалба срещу определението постановено от първоинстанционният съд по реда на чл.248 от ГПК се посочва, че същото е недопустимо, тъй като не е решение по съществото на спора, а на следващо място е незаконосъобразно – липсват каквито и да са мотиви, като първоинстанционният съд няма право да препраща към собствените си мотиви и които именно са предмет на искането за изменение, отделно от горното – не е изложил ясни мотиви защо счита, че молбата на ответника е неоснователна.

Моли съдебния акт да бъде обезсилен или отменен и уважена молбата с искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските съобразно мотивите изложени в същата.

В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна – „ТРАНСПЕРА“ООД е постъпил писмен отговор на частната жалба със становище за нейната неоснователност. Посочва, че всички присъдени разноски на първоначалния ищец са дължими като реално направени и именно във връзка с настоящото дело. Моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Във връзка с направеното възражение за нередовна искова молба от въззивника:

При преценка допустимостта на обжалваното решение, настоящият съдебен състав, счита следното:

Недопустимо е решението, постановено при липса на някоя от изрично и изчерпателно предвидените в закона процесуални предпоставки (каквато е вкл. нередовността на исковата молба) 3 или наличие на процесуална пречка за възникване или надлежно упражняване правото на иск.

Исковата молба е нередовна, когато не отговаря на изискванията, посочени в разпоредбите на чл.

127 и 128 ГПК. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовностите - чл. 129 ал. 2 ГПК , като при неизпълнение на същите – да върне исковата молба на основание чл. 129 ал. 3 ГПК . Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС /запазило в тази част действието си и при ГПК от 2007г. вр. т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /.

В настоящият случай от депозираната от „ТРАНСПЕРА“ООД искова молба е видно, че същата отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК. Изложени са фактически обстоятелства, от които ищецът счита, че произтича правото му да претендира процесната сума от ответника, като в съответствие с тях е заявен и осъдителния петитум на иска – за осъждане на ответника да заплати остатъка от неплатеното възнаграждение по договор за превоз. Т.е. не е налице основание за оставяне на исковата молба без движение и даване на указания, тъй като предявения иск е ясно индвивидуализиран по основание и размер, както и ясен и недвусмислен е петитума. В съответствие с горното, първоинстанционният съд е дал и съответната правна квалификация на иска с доклада по делото, обявен за окончателен в първо редовно открито съдебно заседание и обективиран и в диспозитива на обжалваното съдебно решение. Предвид посоченото, настоящият състав счита, че направеното възражение за недопустимост на решението е неоснователно.

Досежно правилността обжалваното решение, настоящият въззивен състав счита следното:

Първоинстанционният съд есезиран с искове с правно основание чл.372 ал.1 от ТЗ вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на остатъка от неплатено възнаграждение по договор за превоз от 18.05.2021г. и мораторна лихва върху неплатената главница, както и с насрещен иск с правно основание чл.82 ал.1 от ЗЗД за вреди от виновно неизпълнение на договорно задължение за извършване на превоз на цялата стока.

Както първоначаланата, така и насрещната искова претенция са обусловени и зависят от установяването на идентични релевантни факти и правни изводи, поради което ще бъдат разгледани съвмество в следващото изложение.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Предвид посоченото, като неспорна между страните и извън предмета въззивна проверка и установяване е следната фактическа обстановка: между страните е сключен договор по заявка договор от 18.05.2021г., приложен на л.10-11 от делото на СРС делото именно със съдържанието 4 вписано в цитирания писмен документ; въз основа на този договор ответникът е поел задължението да извърши превоз на товари от Полша до България с един бордови автомобил и три товарни пункта на датите – 20.05.2021г. от ул. Konduktorska 8, Катовице, на 20-21.05.2021г. от ул.

Panewnicka 87 Катовице, на 20.05.2021г. от Парадиз, Orzeszkowej 50 на следните товари – от първия адрес цинкови аноди на плочи, чемберовани – два европалета, 2080 кг. за Финтех и разтоварване в Равно поле; от втория адрес - 17 PAL, 12т. за фирма Вибо и адрес на разтоварване в София, и от третия адрес- 8 палета с 5440 кг. с разтоварване в Ботевград, Дон Марин ; ответникът е възложил извършването на превоза на трето неучастващо лице – „МИРАБО ТРАНС“ЕООД със заявка №6618/21.05.2021г. и което е извършило превоза; стоките от първи и трети адрес на натоварени, така както са заявени, а от втори адрес – вместо 17 са наторавени 11 палета, тъй като останалите 6 към момента на натоварване – преди обяд на 21.05.2021г. не са били да уговорения адрес за товарене и по данни на ответника същите биха могли да бъдат на адреса на 24.05.2021г., след което превоза е извършен именно без първоначлно заявените палети –с 6 по – малко, като стоката е доставена в срок и на местоназначението за което са издадени и съответните международни товарителници съответно от 25.05.2021г. с получател трето по делото лице „Дон Марин Къмпани“ ООД, от 25.05.2021г. с получател Вибо – 71 – В.Б. ЕТ в София и от 26.05.2021г. с получател ‚Финтех“ ООД, ищецът –възложител е издал фактура с № 7094/ 26.05.2021г. за пълния размер на уговореното налво – 2900 лв. без ДДС, по която фактура ответникът на 28.07.2021г. е извършил плащане в размер на 2500 лв., като остатъка от сумата от 980,00 лв. и към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд не е заплатена от ответника.