Решение № 4764 от 19.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4764 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330104869 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. по чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД, с която се иска от съда да признае за установено по отношение на М. С. А., съществуването на вземането за следните суми: 700 лв. - главница по договор за потребителски кредит № *** г., сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД, 215,32 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата за период от 15.12.2019 г. до 15.12.2019 г., 207,15 лв. - мораторна лихва в размер на законната върху главницата по кредита за периода 15.01.2021 г. до 02.08.2024 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 09.09.2024 г., до окончателно изплащане на вземанията, които суми са включени в заповед № ***за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.10.2024 г., постановена по ч. гр. дело № *** г. по описа на ПдРС, *** гр. състав.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника М. А. бил сключен на *** г. договор за потребителски кредит № *** по електронен път. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на договора кредитополучателят получил сумата от 700 лева, която се съгласил 1 да върне 13 броя вноски по 148 лева в срок до 15.01.2021 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и ГПР в размер на 48,01%. В чл. 31, ал. 3 от ОУ било уговорено, че кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените в срок суми. Длъжникът бил неизправен и изпаднал в забава. С договор за цесия от *** г. „Сити Кеш“ ООД цедирало своите вземания от ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера-ищец „АПС Бета България“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията. За събиране на претендираното вземане ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д.

№ *** г. по описа на ПдРС, *** гр. с. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което се предявяват настоящите искови претенции.

Моли за уважаване на предявените установителни искове. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В предвидения от закона едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорва иска. Оспорва между страните да е сключен процесният договор, както и твърдението, че ответникът е усвоил заемната сума. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Твърди, че договорът за цесия е недействителен, като оспорва ответникът да е уведомен за същия и че по него е извършено плащане. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК, поради което договорът за цесия няма транслативен ефект по отношение на длъжника. Твърди, че след като договорът за цесия е нищожен, то и вземането не е прехвърлено на ищеца.

Прави възражение за недействителност на договора за кредит от *** г. Не били налице данни ответникът да е подавал заявление за сключване на договора, както и да е дал съгласието си за това. Договорът за кредит бил недействителен, тъй като на ответника не била предоставена преддоговорна информация. Нямало подписан договор за кредит от ответника, като на същия не бил връчен и погасителен план. Не били спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 7 и т. 10 ЗПК. В договора липсва информация относно общия размер на договора и условията за погасяването му. Липсва посочване на факторите, които влияят на формирането на цената на услугата, като не става ясно какво се включва в посочените разходи. С оглед изложеното, счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е към заповедното дело, приобщено към настоящото, хартиено копие от договор за потребителски кредит № *** г. с кредитодател „Сити Кеш“ ООД и кредитополучател М. А.. Представени са приложимите общи условия, както и приложимата тарифа за таксите по кредита.

2

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че е придобил вземанията от длъжника-ответник по посочения договор за кредит по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. със „Сити Кеш“ ООД. Спорно е основанието на цедираното вземане, доколкото договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР и ответникът сочи, че не е обвързан от него. Съдът намира оспорването за основателно.

Това е така по долуизложените съображения.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Алинея втора на същата разпоредба урежда приложимото право при доказване на изявленията при сключване на кредита – за електронни изявления (каквито се твърди да са извършени в настоящия случай) приложим е Законът за електронния документ и електронния подпис.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронният подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т. е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

При отнасяне на тези норми към особеностите на настоящия случай следва извод, че за да установи сключването на договора, на който основава претенцията си, ищецът следва да докаже, че е отправил предложение и е получил съгласието на потребителя, дадено поне с обикновен електронен подпис по смисъла на регламента от 2014 г. (защото само в този случай писмената форма на договора за потребителски кредит би била спазена – чл.

13, ал. 4 от ЗЕДЕП, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК).

Като е съобразил гореизложеното и в изпълнение на правомощията си по чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е дал указания на дружеството, че не сочи доказателства за твърдения от него факт – сключване на договора по реда на ЗПФУР. Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД не е поискал събирането на доказателства, нито е представил други такива, с изключение на приложените вече хартиени копия от електронни документи. Съдът намира, че същите са негодни да установят спазването на писмената форма на договора за кредит, предвид изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. От тях не може да се направи извод нито дали потребителят-ответник е приел предложението на кредитната институция за сключване на договор за кредит, нито дали са му били предоставени в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР всички условия по договора и информацията по чл. 8 и 9 от този закон, нито дали същият е дал съгласие именно след получаване на достъп до тази информация, нито дали такова съгласие изобщо е било дадено в изискуемата форма.

3

Ищецът не доказа да е материално легитимиран кредитор на ответника А. по договор за потребителски кредит от *** г. Исковете се намират за недоказани в своето основание и като такива ще се отхвърлят изцяло.

Понеже не е установено договор за кредит изобщо да е бил сключен между ответника и цедента „Сити Кеш“ ООД, безпредметно е обсъждането на останалите оспорвания и възражения на ответника.

По разноските:

С оглед изхода от делото разноски биха се следвали на ответника, но същият се е представлявал от особен представител и не е направил такива.

Доколкото след 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват, в диспозитива на решението всички суми ще бъдат посочени в евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявния от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, иск за установяване на съществуването на вземанията на дружеството от М. С. А., ЕГН **********, за следните суми:

357,90 евро – главница, 110,09 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2019 г. до 15.01.2021 г., 105,91 евро – мораторна лихва в размер на законната лихва за периода от 15.01.2021 г. до 02.08.2024 г., всички по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между ответника и трето неучастващо по делото лице „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са цедирани от последното на ищеца по силата на договор за цесия от 13.01.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.10.2024 г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на РС – гр. Пловдив, *** гр. състав.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 4