Протокол № 21 от 10.02.2026, Районен съд - Чепеларе

ПРОТОКОЛ

№ 21 гр. Чепеларе, 10.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Нина Горялова

Сложи за разглеждане докладваното от Сона Гарабедян Административно наказателно дело № 20255450200115 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „НИКИТОН“ ООД, редовно и своевременно призован, се представлява от адв.С. М., надлежно упълномощен, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От старши юрисконсулт Т. Д. е постъпила молба с вх. № 527/05.02.2026 г., с приложено към нея пълномощно.

РП - СМОЛЯН, ТО - ЧЕПЕЛАРЕ, редовно и своевременно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Съдът е извършил проверка относно призоваването на страните за днешното съдебно заседание, като: призовката на жалбоподателя „НИКИТОН“ ООД е връчена чрез ЕПЕП на 13.01.2026 г., чрез адв. М.; призовката на ответника по жалбата Агенция „Пътна инфраструктура“ е връчена на 19.01.2026 г. и на РП – Смолян, ТО – Чепеларе на 16.01.2026 г.

АДВ.М.: Моля да се даде ход на делото, няма пречки за това.

СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 527/05.02.2026 г., подадена от ответника по делото, Агенция „Пътна инфраструктура”, Национално тол управление, чрез старши юрисконсулт Т. Д., в частта, в която моли съда да даде ход на делото в нейно отсъствие, поради служебна ангажираност.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ.М.: Моля да бъде даден ход на съдебното следствие.

Съдът намира, че следва да бъде даден ход на съдебното следствие с доклад по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ С ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Чепеларският районен съд е сезиран с жалба от „Никитон“ ООД, ЕИК 201093842, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя М.Н.Б., чрез адвокат С. М., редовно упълномощен, с пълномощно по делото, с което се обжалва електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506184835, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Никитон“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

АДВ.М.: Поддържам изцяло жалбата. Нямам други доказателствени искания.

Считам, че делото е изяснено от фактическа страна. Имам указания в предходно съдебно заседание от 26.01.2026 г., да представя доказателства, което беше причина да поискам отсрочване на настоящото дело, представям протокол рег. № ***/26.01.2026 г. по НОХД № 20235330204330 по описа на РС – Пловдив. Представям и доказателство за извършени разноски, договор за правна защита, фактура и платежно. По отношение на направеното с жалбата искане за допускане на съдебнотехническа експертиза, не поддържам същото към настоящия момент. Считам, че дори и да се допуснат част от въпросите, те ще бъдат безпредметни, доколкото, считам че основните въпроси са от правно естество. Тъй като делото е изяснено, моля да бъде даден ход на делото по съществото на спора.

СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 527/05.02.2026 г., подадена от ответника по делото, Агенция „Пътна инфраструктура”, Национално тол управление, чрез старши юрисконсулт Т. Д., с приложено към нея становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура”, Национално тол управление (НТУ). Моли също така съдът да приеме административнонаказателната преписка. Възразява срещу допускането на поисканата от жалбоподателя съдебнотехническа експертиза с поставените в жалбата 12 въпроси. Счита, че искането е неоснователно.

СЪДЪТ докладва постъпило по делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура” Областно пътно управление – Смолян с вх. № 4599/23.12.2025 г. чрез ССЕВ и идентично на него по съдържание, изпратено по пощата и входирано в съда с вх. № 4620/29.12.2025 г., 2 изпратено във връзка със служебно отправено до тях запитване от страна на съда, с което уведомяват, че участък от републикански път II-86-Асеновград-Чепеларе-Смолян при км 81+004 се намира на територията на Община Чепеларе.

АДВ.М.: Моля да се приемат материалите по административнонакателната преписка, както и докладваните в днешно съдебно заседание писма от Агенция „Пътна инфраструктура” Областно пътно управление – Смолян.

С оглед изразените становища от процесуалните представители на страните, съдът намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствените материали по делото административнонаказателната преписка, изпратена с писмо вх. № 4483/18.12.2025 г., писмо от Агенция „Пътна инфраструктура” Областно пътно управление – Смолян с вх. № 4599/23.12.2025 г. чрез ССЕВ и идентично на него по съдържание, изпратено по пощата и входирано в съда с вх. № 4620/29.12.2025 г., както и становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура”, Национално тол управление (НТУ), постъпило с молба вх. № 527/05.02.2026 г., подадена от ответника по делото, Агенция „Пътна инфраструктура”, Национално тол управление.

Доколкото съдът, с разпореждането, с което е насрочил делото за днешното съдебно заседание е отложил произнасянето по направеното от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, искане за допускане на съдебнотехническа експертиза, а в днешното съдебно заседание процесуалният му представител заявява, че не поддържа това си искане, съдът намира, че следва да остави същото без уважение.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл. 283 от НПК, ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото, представените с административнонаказателната преписка писмени доказателства, а именно: писмо от Агенция „Пътна инфраструктура” Национално тол управление с вх. № 4483/18.12.2025 г., ведно със заверено копие от електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506184835, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“; известие за доставяне с дата на получаване 08.12.2025 г.; извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал.3-3в от ЗДвП; статични изображения на ППС с рег. № *** (2 бр. снимки) преден и страничен кадър; извлечение от справка за собствеността на ППС с рег. № *** от електронната система за събиране на пътни такси; протокол № 28765/2021 г. от заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”;

Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, ведно с приложенията към нея, надлежно заверени; становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура”, 3

Национално тол управление (НТУ), представеното с молба вх. № 527/05.02.2026 г., подадена от ответника по делото Агенция „Пътна инфраструктура”, Национално тол управление, както и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура” Областно пътно управление – Смолян с вх. № 4599/23.12.2025 г. чрез ССЕВ и идентично на него по съдържание, изпратено по пощата и входирано в съда с вх. № 4620/29.12.2025 г.

ОСТАВЯ без уважение искането, обективирано в жалбата, за допускане на съдебнотехническа експертиза, която да отговори на поставените задачи в 12 точки.

СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 527/05.02.2026 г., подадена от ответника по делото Агенция „Пътна инфраструктура”, Национално ТОЛ управление, чрез старши юрисконсулт Т. Д., в частта, в която ответникът, чрез процесуалния си представител заявява, че няма да сочи други доказателства и няма доказателствени искания. Представя списък на разноските.

Съдът намира, че следва да приеме представените в днешно съдебно заседание от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител договор за правна защита и съдействие № 137/12.12.2025 г., фактура № 0000000137/12.12.2025 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 16.01.2026 г., както и представения с молба вх. № 527/05.02.2026 г., подадена от ответника по делото Агенция „Пътна инфраструктура”, Национално тол управление, чрез старши юрисконсулт Т. Д. списък на разноските, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените в днешно съдебно заседание от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител договор за правна защита и съдействие № 137/12.12.2025 г., фактура № 0000000137/12.12.2025 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 16.01.2026 г., както и представения с молба вх. № 527/05.02.2026 г., подадена от ответника по делото Агенция „Пътна инфраструктура”, Национално тол управление, чрез старши юрисконсулт Т.

Д. списък на разноските.

Поради изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и счита, че следва да сложи край на съдебното следствие и да даде ход на съдебните прения.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СЛАГА КРАЙ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ.М.: Уважаема госпожо председател, считам че оспореният електронен фиш е 4 незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Подробни съображения съм изложил в жалбата, няма да ги повтарям подробно, моля да ги вземете предвид. Единствено ще коментирам направеното от АПИ възражение, че промените в ЗДвП с ДВ, бр. 13/13.02.2024 г., с които се предвижда издаването на електронен фиш и за нарушение, като процесното, бидейки процесуални норми, следва да се приложат към неприключилите производства, каквото било и настоящото. Считам, че такова разбиране не произтича от правилата за приложение на правните норми по време, доколкото разпоредба в закона предвиждаща издаване на електронен фиш за подобни нарушения, следва да е била налице към момента на издаване на електронния фиш. Доколкото се твърди електронният фиш да е издаден на датата, на констатираното нарушение, то към онзи момент не е било предвидено в ЗДвП санкциониране на нарушителя, чрез издаване на електронен фиш. В противен случай, ако се приеме, че електронният фиш е издаден след промяната от 2024 г., то тогава стигаме в хипотеза, в която следва се приеме, че е изтекъл предвидения в закона срок за издаване на електронния фиш са съответното нарушение. Извън тези въпроси, считам че към настоящият казус е приложимо и разбирането на съда на Европейския съюз по дело № С-61/2023 г., в което се приема, че Директива 1999/62ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че изискването за съразмерност на директивата не допуска национална система от наказания, като тази в ЗДвП, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер. И към настоящият момент следва да се отбележи, че националният законодател, въпреки това произнасяне на съда на Европейския съюз не е променила тази санкционна разпоредба, не е предвидил възможност за индивидуализация на наказанието спрямо тежестта на извършеното нарушение, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и т.н. Считам, че изложеното от АПИ по отношение на начина, по който следва да се тълкува произнасянето на Съда на Европейския съюз, не следва да се възприема от съда, доколкото произнасянето на Съда на ЕС е ясно и категорично. Посочва се, че не е допустимо национално законодателство, като това по ЗДвП, при което имаме един фиксиран размер на наказанието и националният съд няма възможност да прави някакво различно тълкуване от категоричния текст на произнасянето на Съда на Европейския съюз. Вие ще видите, че възраженията на АПИ са в смисъл, че тъй като самото производство при запитването на Европейския съюз, в националния съд, е отчел, че нарушението представлява по-ниска тежест на обществена опасност, поради което предвидената в закона глоба се явява прекалено голяма и несъразмерна. Тоест, тяхната аргументация, ако съдът приеме, че предвиденото в закона наказание съответства на тежестта на нарушението, нямаме такова противоречие с правото на Европейския съюз и съдът следва да потвърди така издадения електронен фиш. Считам, че не е такъв смисъла на произнасянето на съда на Европейския съюз. Смисълът там е, че самият факт на съществуване на национално законодателство, при което имаме фиксиран размер на наказанието, противоречи на посочената директива и съответно води до незаконосъобразност на наложените чрез такъв фиксиран размер наказание. Вече е отделен въпросът, защо законодателят и към настоящия момент не си е свършил работата в крайна сметка да приведе законодателството в съответствие с правото на Европейския съюз, но това е вече тема на дебат, който няма място в тази зала. Ето защо, считам че следва да бъде 5 отменен оспореният електронен фиш, ведно с произтичащите от закона последици.