Решение № 274 от 24.07.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Карлово, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100083 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД във връзка с чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.

Ищецът - Е. М. Б. твърди, че между ищцата, в качеството й на кредитополучател и „С.К.“АД, в качеството на кредитодател, бил подписан Договор за потребителски кредит № **************г. По силата на съглашението, получила в заем сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 27.36% и годишен процент на разходите в размер на 31.07%. Общата дължима сума по кредита била в размер на 590.86 лева.

Съгласно чл. 38 от договора предоставения кредит представлявал потребителски по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и бил сключен по инициатива на кредитополучателя и съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Т.к. договора бил сключен от разстояние съгласно ЗПФУР, то същата нямала оригинала на договора. Договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК, но намира същия за недействителен на специалните основания предвидени в чл.22 от ЗПК.

Твърди, че договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Договорената възнаградителна лихва е нищожна, 1 поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установила, че нищожна поради нарушение на добрите нрави е възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната. Щом като е нищожна е несъществуваща. А след като е несъществуваща, не е спазено правилото на нормата, в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 от ДР ЗПК определяла, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват ГПР (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. По изложените съображения, определената в договора неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако била добавена неустойката към общата сума за плащане посочена в договора, потребителят щеше да установи, че ГПР ще надвиши 50%. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. От тук нищожен бил й договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неустойката, предвидена в договора е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Нищожността се извлича от следните обстоятелства:

Твърди, че обезпечение на паричните си задължения, чрез даване на банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова финансова институция, в еднодневен срок. В противен случай дължи неустойка. Неустойката била прекомерна. Няма предвидени по договора никакви правила по които да се определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката.

Всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК). Затова неустойката е начислена за покриване именно на тези разходи. Клаузата за неустойка е недействителна, но и на допълнителното 2 основание по чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречи и на материалния закон - чл.71 от ЗЗД. Съгласно коментираната разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. С неустойката в случая, се иска нещо друго натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон. Клаузата за неустойка противоречи и на императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това е единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаля тази разпоредба и затова тя е нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).

По повод на изложено предявява два осъдителни иска - за връщане на недължимо платените суми от ищцата по договора за потребителски кредит № **************г. при начална липса на основание. Нищожността произтича, както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, така и от обстоятелството, че клаузите по същите са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 20.00 лева, представляваща недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № **************г., ведно със законната лихва от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 30.00 лева, представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № **************г., ведно със законната лихва от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски, като на основание чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка за плащане в „У.Б.“ АД, IBAN:

************************

Ответникът - „С.К.“ АД намира предявения иск за допустим, но счита 3 същия за неоснователен. Посочва, че в действителност на *********г. между „С.К.“ АД като кредитор и ищеца, като потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ********, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 500 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата дружеството е предоставило на разположение на ищеца посочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в Банка ДСК.

Съгласно чл. 20 и следващите от договора била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави твърди, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „С.К.“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги от разстояние“. Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „С.К.“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.

4

Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че „Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по телефонна линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до дружеството от този идентификационен номер са изявления на заявителя“. Ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“.

Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В ОУ е посочено, че използването на идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. В настоящият случай, сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството.

Твърди, че на *********г. чрез създаденият от Е. М. Б. личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“. След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на 5 договора и за неговото сключване. .

След одобрението на подадената Заявка от страна на „С.К.“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № **************г. с Приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на *********г. ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „С.К.“ АД и ищеца като кредитополучател на *********г. е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № ********. Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.