Решение № 249 от 28.12.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Поморие, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20222160100680 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са предявени от К. И. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., срещу Община Поморие с БУЛСТАТ 000057179 , с адрес: гр. П., ул. ., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат от счупване на глезенната става на левия крак, настъпила на 20.08.2020г. поради спъване в неравна част на асфалта на пешеходна пътека, находяща се в гр. Поморие, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, на 20.08.2020г. в гр. Поморие, пресичайки като пешеходец на пешеходна пътека, която има неравности част от асфалта е по-висока (стърчи) със 6-7 см. от останалото ниво на пешеходната пътека, ищцата е паднала и е получила счупване на глезенната става на левия крак (фрактура на латерален малеол на лява глезенна става).

Същата е била обездвижена с гипсова имобилизация за срок от 6 седмици, претърпяла е антикоагулантна терапия. Предвид това се твърди, че ищцата е изпитала интензивни болки и страдания за продължителен период от време.

Сочи се, че към момента на депозиране на исковата молба все още изпитва болки и възстановителният процес не е приключил.

Ищцата намира, че за претърпените от нея болки и страдания следва да отговаря Община Поморие, която в качеството си на собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите и обществените 1 паркинги в селищата, по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, във връзка с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност повереното имущество и носи отговорност за причинените вреди на трети лица. Счита, че ответникът има както общо задължение да поддържа собствените си вещи в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин - чл. 11, ал. 1 от ЗОС, така и специални задължения по чл. 3, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31 от Закона за пътищата - да стопанисва и поддържа в изправност улиците и общинските пътища, да организира движението така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване.

По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва фактическите твърдения и правни основания, заявени от ищцата в исковата молба и допълнителната молба от 14.03.2022г. Счита иска за необоснован и недоказан в неговата цялост, в това число механизма и условията на осъществяване на произшествието, настъпването на твърдените вреди и причинно-следствената връзка между тях.

Твърди, че соченият от ищцата пътен участък е изграден съобразно нормативните изисквания и поддържан в годен за експлоатация вид, при липсата на компрометирани участъци, които с оглед своята структура, големина и вид представляват заплаха за здравето и безопасността на участниците в движението. Сочи, че не са налице части от пътната настилка, които да са в неизправно състояние и да станат причина за описаното увреждане. Предвид това намира, че не е доказано наличието на противоправно деяние от страна на Общината, изразяващо в нейно бездействие по поддръжка, ремонт и обезопасяване на пътя. Твърди, че настъпилото травматично увреждане се дължи изцяло на поведението на ищцата като пешеходец и подвеждането на Общината под отговорност е неоснователно.

Ответникът счита, че съставът на деликтната отговорност не е реализиран, а причинно-следствената връзка е прекъсната, тъй като доброто състояние на пътната настилка означава, че причината за падането на ищцата се дължи не на пътна неравност, а на субективен фактор. Твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на произшествието, като не е положила необходимата грижа за своята безопасност и здраве, поради което евентуално е налице съпричиняване. Отделно сочи, че ищцата не е положила и необходимите грижи за намаляване и ограничаване размера на вредите, тъй като в продължение на повече от седем дни не е предприела действия по получаване на адекватна лекарска помощ и лечение.

Оспорва и размера на исковата претенция, като сочи, че същият е завишен и несъответен на търпените от ищцата болки и страдания, които са с относително малък интензитет и продължителност. Счита, че по делото няма данни за проведеното лечение на телесната повреда, както и за изхода от него, 2 за продължителността на възстановителния процес, както и за здравословното състояние на ищцата в момента.

С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

В производството е конституирано трето лице помагач „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление град С., на страната на ответника Община Поморие, на основание чл. 219 от ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адвокат К. П., поддържа иска, като счита, че от събраните по делото доказателства в пълнота се установяват основание и размера на претенцията. Претендира присъждане на разноски, като релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът Община Поморие, чрез процесуалния си представител адв.

Б., поддържа изложените възражения в отговора на исквоата молба. Сочи, че ищцата има изключителна вина за получените от нея увреждания. Претендира присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач не се явява в проведеното последно съдебно заседание, но е депозирало писмена молба, с която моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът като взе предвид събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.

12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Амбулаторен лист № 015031 от 27.08.2020г. е видно, че на 27.08.2020г. в 12:08 часа ищцата е била прегледана от д-р Д.М., като при прегледа е констатирано счупване на външен латерален малеолус. В анамнезата е посочено, че пациентката преди няколко дни паднала и си ударила левия крак.

От допълнителен лист към горепосочения амбулаторен лист № 015031, (л. 7 от делото на АССГ) е видно, че 8 дни след като контузила лявата си глезенна става, ищцата е натоварвала засегнатия крайник. След извършения преглед на 27.08.2020г. се установила фрактура на латерален малеол на лява глезенна става, без дислокация. Приложена е гипсова имобилация, която е следвало да остане 6 седмици.

От представена по делото информация от извършено рентгеново изследване на ищцата от 26.08.2020г. в ДКЦ XVIII София ЕООД е видно, че при рентгенография на глезенна става е констатирана една проекция, представляваща напречна фрактура на латералния малеол на лявата глезенна става.

Видно от Амбулаторен лист № 2528 от 28.10.2020г. ищцата е с поставена диагноза навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. При прегледа се е установила силна палпаторна болка по фибуларен и 3 подфибуларен малеол на лявата глезенна става.

От Амбулаторен лист № 68 от 05.02.2021г. се установява, че на ищцата е поставена основна диагноза – последици от други счупвания на долен крайник. При снемане на анамнезата Ц. се оплакала от болки и подуване на ляв глезен от няколко месеца. Сочи, че е имала счупване през месец 08.2020г. и е носила гипс три седмици. След това гипсът е бил свален и не е провеждана рехабилитация. При прегледа е установено наличие на оток и болезненост по предно-латерално лице на ляв глезен. Движенията в същия са болезнени и ограничени. Установени са клинични и рентгенови данни за посттравматична артроза на ляв глезен и псевдоартроза на фобуларен малеол.

Видно от Амбулаторен лист № 223489068 F9D от 14.12.2022г., на ищцата е поставена основна диагноза двустранна коксартроза. Същата се оплаква от болки в коленете от няколко месеца. Имала е счупване на ляв глезен, което е лошо зарастнало.

От изготвената по делото Съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 20.08.2020г. ищцата е получила счупване на страничния глезен на лявата глезенна става, като е възможно счупването да е настъпило вследствие на стъпване накриво. За увреждането е проведено консервативно лечение чрез гипсова имобилация, комбинирано с медикаментозно лечение.

Вещото лице е посочило, че обичайно такива увреждания се възстановяват за около 2,5 до 3 месеца. В острия период, който е около две седмици, се наблюдават силни болки и изразен оток. След като е прегледало наличната по делото документация от проведените прегледи на ищцата, вещото лице е установило, че към 09.02.2021г. не е настъпило реално срастване на костните фрагменти, като е налице подвижност на страничния малеол, който най-вероятно причинява установените болка, оток и дефицит на движенията на крайника. Предвид това вещото лице е посочило, че може да се приеме, че към този период трайно ограничение на подвижността на крайника е било налице, като същото е в причинно-следствена връзка със счупването.

Вещото лице е установило още, че ищцата страда от артрозни заболявания в областта на гръбначния стълб, дископатии в областта на шийната и поясната област, двустранна артроза в тазобедрените стави, артроза на коленните стави, както и артроза в областта на левия глезен. Това състояние на ищцата представлява хронични заболявания на опорнодвигателния апарат, които сами по себе си обуславят функционален дефицит на описаните нива. Вещото лице е посочило, че тези заболявания дават основание да се предполага, че обичайните периоди за възстановяване при травми се удължават, както и че е възможно да се наблюдава непълноценен оздравителен процес.

В съдебно заседание вещото лице е посочило, че констатираното натоварване на крайника преди неговата имобилизация е повлияло на попродължителния оздравителен процес. Вещото лице е посочило, че за удължаване на оздравителния процес са имали значение и други фактори, а именно предразположеността на ищцата към артрозни заболявания, както и 4 това, че е носила гипса в продължение на 3 седмици, при положение че е имало указания да го носи 6. Това според вещото лице е оказало определящо значение за наличието на подвижна става, каквато се наблюдава при ищцата и която говори на незавършен оздравителен процес.

По делото е допусната и изготвена Съдебно-техническа експертиза, при извършването на която вещото лице е установило, че на кръстовището на ул.

„Екзарх Йосиф“ и ул. „Ген. Скобелев“ пред аптека „Марешки“ има положен бетонов разтвор, наподобяващ рампа за изравняване на нивата между бордюра на тротоарната настилка и участък пред пешеходната пътека, в близост до водосъбирателна шахта.

Така излетият разтвор е на почти 50 см от първата линия на пешеходната пътека, а ръбът му е на приблизително 5 см от ръба на шахтата.

При оглед на място вещото лице е констатирало, че на същата пешеходна пътека има шахта от страната на аптека Марешки, която е завъртяна на 45° спрямо ширината на пешеходната пътека. Най-близкото разстояние между шахтата и пешеходната пътека е 80 см., като има пропадане на шахтата спрямо нивото на пътното платно, което варира от 0 до 2-3 сантиметра.

Вещото лице е констатирало още, че видът, в който е изпълнена пешеходната пътека, не е променян от март 2012 г. или от по-рано, като същият не отговаря на техническите изисквания, заложени в цитираната наредба, в това число и на чл.14 от същия документ.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на допуснатите в полза на ищцата свидетели Р. К. П. и Н. Я. А..

В показанията си свидетелката П. сочи, че през август месец на 2020г. заедно с ищцата били на почивка в гр. Поморие в Стария град. По обяд като се връщали от плаж минали покрай аптека Марешки и тръгнали да пресичат пешеходната пътека. Когато слязла на пешеходната пътека свидетелката видяла как К. Ц. пада до нея. Опитала се да я вдигне но не можала.

Разпечатката съдържа 40 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3d5b403-bcd9-44c5-b17a-795870320584