Решение № 601 от 27.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000503800 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 48 от 13.08.2021г., постановено по търг.дело № 206/2020г. на Благоевградския окръжен съд, 3 състав, Б. Г. И. е осъден да плати на Гаранционен фонд-София сумата 142 792,03 лева, представляваща сбора от изплатените от Гаранционния фонд обезщетения и законни лихви, присъдени по гр.д. № 14116/2014г. по описа на СГС и по въззивно гр.дело № 5405/2015г. по описа на САС, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска-30.11.2020г. до окончателното плащане и да плати сумата 5 963 лева- разноски в първоинстанционното производство, като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума 142 792,03 лева до претендираните 166 089,04 лева.

Въззивна жалба е подадена от Гаранционния фонд-София, чрез пълномощника адв. Р. И., против решението на БлОС в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 13 517,05 лева. Жалбоподателят смята, че съдът неправилно и необосновано е приел, че не следва да бъдат присъждани сумите, които фондът е платил за разноски в исковите производства. Оспорва извода на съда, че тези суми не се включват в обема на регресното право по чл. 288, ал.12, изр.1, ал.7 и ал.8 КЗ(отм.) защото не били пряк резултат от действия/бездействия на ответника, а от извън процесуалното поведение на ГФ. Смята, че съдебно присъдените разноски по искове с правно основание чл. 288, ал.1 т.2, б. „а” КЗ(отм.) са разходи на увредените лица по смисъла на чл. 288, ал.8 КЗ(отм.) и следва да бъдат възстановени на фонда, след като са платени от него на пострадалата. Сочи, че регресното право на ГФ обхваща именно платената от 1 фонда държавна такса, адвокатски и други съдебни разходи, които увредените лица в съдебните производства по присъждане на обезщетения са платили.

Твърди, че практиката на ВКС е категорична, че разноските представляват обичайните разходи за определяне и присъждане на обезщетения, по смисъла на чл. 288, ал.8 КЗ(отм.), с изключение на разноските сторени в изпълнителното производство. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което на ГФ бъдат присъдени още 13 517,05 лева, представляващи присъдени в полза на увредено лице съдебни разноски в производствата по присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ответник Б. Г. И. не взема становище по въззивната жалба на ГФ.

Решението на БлОС в частта, с която Б. Г. И. е осъден да плати на ГФ сумата 142 792,03 лева, представляваща сбора от изплатените от Гаранционния фонд обезщетения и законни лихви, присъдени по гр.д. № 14116/2014г. по описа на СГС и по в.гр.дело № 5405/2015г. по описа на САС, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 30.11.2020г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Гаранционния фонд-София с искова молба, с която против Б. Г. И. е предявен осъдителен иск по чл. 288, ал.12 във вр. с ал.1, т.2 б. „ а“ КЗ(отм.) или по чл. 558, ал.7 във вр. с чл.557, ал. 1, т. 2, б.

„а“ от сега действащия КЗ за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 166 098,04 лева.

В исковата молба се твърди, че при ПТП от 28.02.2014г., причинено от Б. Г.

И., като водач на л.а. Ланчия Делта с рег. № *******, е пострадала като пешеходка Р. Г. К.-Г.. Твърди се, че пострадалата при ПТП предявила против ГФ искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и с решение, постановено по гр.д № 14116/2014г. по описа на СГС и с решение по въззивно гр.дело № 5405/2016г. по описа на САС Гаранционният фонд бил осъден да плати на Р. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер 120 000 лева и за имуществени вреди в размер 2 760,84 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2014г. до окончателното плащане, както и разноските, сторени в съдебните производства.

Ищецът твърди, че платил на пострадалата общо сумата 166 089,04 лева, включваща обезщетенията за причинените при ПТП вреди, законна лихва върху нея, както и разноските по съдебните искови дела и по изпълнителните производства. Сочи, че отправил покана до ответника да му възстанови платените суми, но до датата на подаване на исковата молба ответникът не е погасил задължението си към ищеца. Предвид изложеното иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на 2 подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Б. Г. И. не взема становище по иска.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2014г. в с.Яворница е настъпило ПТП с участието на л.а. Ланчия Делта с рег. № ******* с водач Б. Г. И. и пешеходката Р. Г. К.-Г.. Не се спори, че към датата на инцидента за лекия автомобил не е имало сключена застраховка ГО на автомобилистите.

С решение № 6707 от 05.10.2015г. на СГС, постановено по гр.д №14116/2014г., частично изменено с решение № 530/23.03.2016 г. на САС по въззивно гр.д. 5405/2016г. Гаранционният фонд е осъден да плати на пострадалата при ПТП от 28.02.2014г. Р. Г. К.-Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер 120 000 лева, ведно със законната лихва, смитано от 11.09.2014г.; обезщетение за имуществени вреди в размер 2 760,84 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2014г.; сумата 490,05 лева съдебни разноски за първоинстанционното производство; на адв. Я. С. сумата 7 716,57 лева-адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а по сметка на СГС и САС - държавни такси в общ размер 5 310,43 лева.

Установява се от събраните писмени доказателства и от приетата в първоинстанционното производство ССчЕ, изготвена от вещото лице И.С., че на 22.08.2016г. сумите за държавни такси, дължими към СГС и САС са платени от ГФ и са получени от съдилищата на 23.08.2016г.

Вещото лице е установило, че на 12.04.2016г. по образуваното от пострадалата Г. изп.дело № 103/2016г. по описа на ЧСИ Д. от ГФ е преведена сумата 146 602,16 лева, включваща

120 000 лева- обезщетението за неимуществени вреди; сумата 19 332,90 лева-законната лихва върху обезщетението за периода от 11.09.2014г. до 11.04.2016г.; 66 лева-разноски по изпълнителното дело и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в размер 7 203 лева.

Установено е, че на 26.04.2016г. по банков път на взискателката е платена сумата 139 332,90 лева, включваща 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 19 332,90 лева законна лихва за периода от 11.09.2014г. до 11.04.2016г.

Експертът С. е установил също, че на 25.8.2016г. по образуваното от Г. изп.д.

№ 270/2016г. по описа на ЧСИ Д., е получена сумата 5 004,36 лева, от която на 11.11.2016г. на пострадалата са платени 2 760,84 лева-обезщетение за причинените при ПТП имуществени вреди; законната лихва върху обезщетението в размер 698,29 лева за периода от 28.02.2014г. до 24.08.2014г.; присъдените в полза на Г. съдебни разноски по исковите производства пред СГС и САС в размер 490,05 лева; сумата 609 лева - разноските на взискателката за изпълнителното дело (адвокатски хонорар и 446,18 лева такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ).

Според ССчЕ, на 02.09.2106г. по изп.дело № 3342/2016 г. по описа на ЧСИ М.П. с взискател адв. Я. С.-пълномощник на пострадалата в гражданските производства е преведена сумата 9 172,09 лева, от която 7 7816,57 лева присъдените на адвоката адвокатски възнаграждение с решенията на СГС и САС и сумата 570 лева разноски в изпълнителното дело, както и сумата 885,52 лева3 такса на ЧСИ по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Установено е, че на 12.09.2016г. сумите са изплатени на взискателя Я. С..

От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че на 25.11.2019г. ищецът е отправил до ответника регресна покана, с която го е уведомил, че ГФ е платил на пострадалата при ПТП Р. Г. сумата 166 089,04 лева и е поискал в месечен срок от получаването на поканата ответникът да възстанови платената сума. Липсват данни поканата да е връчена на Б.И..

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

Правото на Гаранционния фонд, след изплащане на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл. 288, ал. 1 и, ал. 2 КЗ (отм.), да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението-чл. 288, ал.8 КЗ(отм.), е регламентирано с разпоредбата на чл. 288, ал.12 КЗ(отм.). Регресното право на ГФ да иска от причинителя на вредата това, което е платил на увреденото лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата, които увреденото лице има срещу причинителя на вредата са аналогични на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.). Основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на ГФ за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица в лимитативно предвидените случаи.

В случая със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл. 288, ал.12 КЗ(отм.), съответно чл. 558, ал.7 КЗ, за ангажиране регресната отговорност на деликвента Б.И.: настъпило ПТП на територията на страната по вина на И., в резултат на което на пешеходката Р. К.-Г. са причинени телесни увреждания, заради които тя е търпяла неимуществени и имуществени вреди; към момента на инцидента деликвента не е обезпечил своята отговорност по застраховка ГО, тоест за увреждащия автомобил не е имало сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите; с влязло в сила решение по иск на пострадалата с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ(отм.) Гаранционният фонд е осъден да й плати обезщетения за причинените при ПТП неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноските в исковите производства; на 12.04.2016г., 22.08.2016г., 25.08.2016г. и на 02.09.2016г. сумите са платени по образуваните изпълнителни производства на пострадалата, на процесуалния й представител в исковите производства, а на 24.08.2016г. са платени и по сметка на СГС и САС държавните такси, които ГФ е бил осъден да плати.

Спорният пред САС въпрос, с оглед оплакванията във въззивната жалба е следва ли да му бъде възстановена на ищеца сумата 13 517,05 лева, която фондът е платил за разноски в исковите производства по предявените искове за присъждане на обезщетения, включваща сумата 490 лева-съдебни разноски по гр.дело № 14116/2014г. по описа на СГС, сумата 7 716,57 лева за адвокатско възнаграждение за исковото производство пред СГС и САС на процесуалния представител на пострадалата и сумата 5 310,43 лева, платени държавни такси по сметка на СГС и САС.

Въззивният съд не споделя изразеното от първоинстанционния съд 4 становище, че в разпоредбата на чл.288, ал.8 КЗ(отм.) се има предвид разноските по определяне на обезщетението в процедурата, провеждана пред ГФ, но не и разноските в съдебното производство.

Регресното право на фонда обхваща платените разходи по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), т.е. разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Това, според решение № 127 от 18.10.2019г. по търг.дело № 2835/2018г., на І ТО на ВКС са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Разноските в изпълнителното производство (такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др.) не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, респ. са извън обхвата на регресното право на ГФ, тъй като са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица на основание чл. 288 КЗ (отм.), т.е. след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда обезщетения.