Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 258 от 23.03.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1671/2025
Вид
Решение № 258
Подписан
23.03.2026
В сила
16.04.2026
Състав
Минчо Калоянов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за българските лични документи
  • чл.76 т.9 · Закон за българските лични документи
  • чл.35, ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.5, ал.4 · Конституция на Република България
  • чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. гр. Хасково, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640101671 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. Д. Й., ЕГН **********, като родител /майка/ на М. Ю. Й. ЕГН: **** против Ю. И. Й., ЕГН: ********** Адрес: ****, с която е предявен иск по чл.127а, ал.2 от СК, вр. чл.76 т.9 от ЗБЛД – за заместване съгласието на ответника и даване на разрешение за издаване на задграничен паспорт на малолетното им дете М.

Ю. Й. ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че ищцата е във фактическа раздяла повече от 2 години с ответника, като не се виждат и не поддържат контакти. Детето и М. Ю. Й. била със същия адрес на майката. Сочи, че с ответника нямали спорове и нямали заведени дела, свързани с дъщеря им. След раздялата им М. живеела с майката и тя се грижела изцяло за нея. Ю. И. Й. не поддържал контакти нито с нея, нито с детето. Не ги търсел, не плащал издръжка и по никакъв начин не участвал в отглеждането и възпитанието на общото им дете.

През учебната **** Медине била ученичка в първи клас в гр. ****. Бащата не се обадил даже един път, нея я потърсил, не бил до нея в такъв важен момент от живота и. С ответника, освен М., имали още две деца, които не били припознати. Те също живеели с нея и тя се грижела изцяло за тях. С нотариално заверена декларация от ****. Ю. И. Й. и дал съгласие М. да напуска територията на Република България и да пътува с нея в чужбина и обратно – период до навършване на пълнолетие , но за да може да се 1 възползва от даденото съгласие било необходимо Медине да има международен паспорт, като срока на съществуващия такъв изтекъл на ****.

Въпреки многобройните опити да се свърже с ответника, за да получи неговото съгласие и съдействие за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на детето, останали неуспешни. Същия я бил блокирал от всякъде. От друга страна, братята й заедно със семействата си живеели в чужбина. Брат и С. М. живеел във ****, а С. М. живеел в ****, близки по майчина линия – в ****.

Планирала гостуване с трите си деца при роднините си но било невъзможно да го стори това с М., ако същата нямала паспорт и още била принудена да пътува с другите си деца без нея и да я лишава от тази възможност да прекарва време с братовчедите си, да придобива впечатления от други държави, да разширява мирогледа си, да ходи на екскурзии, почивка, пазар и плаж. Чрез заместване на съгласието на ответника щели да се избегнат бъдещи конфликти между родителите, но найвече нямало да бъде засегнато психическата и емоционална стабилност на детето. В противен случай на детето ще се обясни поради отсъствие на съгласие на бащата, че ще бъде лишена от възможността да бъде с близките си, което при всички случаи силно щяло да я разочарова, доколкото единствено тя нямала да присъства и щяла да бъде лишена от възможността да бъде с близките си, което при всички случаи ще я разочарова, доколкото единствено тя нямала да може да присъства и ще бъде лишена от възможността да участва в семейни пътувания, обучения и др. С оглед гореизложеното се моли да се постави решение с което да се замести на основание чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД съгласието на бащата Ю. И. Й., с ЕГН: **********, като се разреши издаването на международен паспорт на детето Ме. Ю.. Й..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез назначения си особен представител адв. С. М..

Счита, по същество искането за основателно, тъй като издаването на паспорт е в най-добрия интерес на детето и е необходимо, за да може да упражни правото си на пътуване, вече разрешено от бащата. В настоящия случай след като бащата е дал общо съгласие за неограничени пътувания до навършване на 18 г., това съгласие включва и необходимостта от издаване и подновяване на задграничните документи, без които то е практически неизпълнимо. Действията по издаване на документ за самоличност, в случая счита, че не застрашават интересите на детето, не ограничават правата на никой родител, а са рутинна административна процедура. Счита, че пътуванията в чужбина и възможността детето да притежава валиден паспорт разширяват общата култура, подпомагат образователното и социалното развитие и са важни за поддържане на семейни връзки, културен обмен и са в интерес на детето, съгласно Въпреки това, ако в хода на делото посредством 2 допуснатите свидетелски показания се установи, че значима част от близкото роднинско обкръжение на детето действително пребивава в чужбина, счита, че това следва да бъде отчетено като уважително и съществено обстоятелство. В подобна хипотеза издаването на паспорт и възможността детето да пътува извън страната би било в негов най-добър интерес по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, тъй като му позволява да поддържа редовен контакт с близките си, да съхранява и развива своята лична, семейна и културна идентичност, както и да изгражда емоционална връзка с членовете на разширеното семейство. Поддържането на семейни връзки и познаването на културната принадлежност са признати в теорията и съдебната практика като важни елементи от нормалното психическо и социално развитие на детето. При наличие на доказателства в тази насока следвало да се приеме, че издаването на паспорт и допускането на пътувания е в интерес на детето и не противоречи на целите на производството по чл. 127а, ал. 2 СК Освен това пътуването извън страната имало ясна изразена образователна, социална и културна стойност. Контактът с други култури, нови социални среди и различни езици: - разширявало мирогледа на детето, спомага за развитие на езиковите му умения, подобрява способностите му за адаптация, подкрепя личностното му израстване, изгражда самостоятелност и увереност. Твърди, че в настоящото производство липсвало спор между родителите относно самото пътуване, тъй като бащата вече е дал нотариално заверена декларация за съгласие до навършване на 18 години. Липсвал и отказ от съгласие за издаване на паспорт. Налице било единствено обективна невъзможност да се установи контакт с бащата, поради което майката не може да подаде заявление за документ за самоличност. По делото не се установявало каквито и да било данни, че възможността за пътуване или издаването на паспорт биха застрашили живота или здравето на детето или биха били вредни за неговото развитие, както и биха накърнили правата на другия родител. Счита, че детето е в стабилна семейна среда, че майката упражнява адекватни грижи и че пътуванията могат да имат положителен ефект върху развитието му. Като се вземе предвид: наличието на семейни връзки на детето с роднини в чужбина; образователните и социалните ползи от пътуванията; конституционните и международноправните гаранции за свободно придвижване; - липсата на риск за детето; вече даденото от бащата нотариално съгласие за пътуване и обективната невъзможност да бъде получен подписът му за издаване на паспорт, се налагало изводът, че издаването на международен паспорт и заместването на липсващото съгласие на бащата били в най-добрия интерес на детето. Следователно искането за заместващо съгласие за издаване на международен паспорт било основателно. С оглед на всичко изложено моли съда да постанови решение, с което да се замести съгласието на бащата Ю. И.

Й., с ЕГН: **********, и се разреши издаване на международен паспорт на 3 детето й М. Ю..Й., по реда на чл. 45 от ЗБЛД. Доколкото в настоящото производство се засягат права и интереси на дете, за същото следва да се уведоми Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Хасково, Отдел „Закрила на детето“, като им се укаже, че могат да вземат участие в делото или да изразят своето становище по предявения иск писмено или като изпратят представител в съдебно заседание. Също така, следва да се изиска от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Хасково да направят проучване и да изготвят и депозират по делото социален доклад по отношение на детето М. Ю.. Й. ЕГН: ****.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено следното:

От заверено копие на Удостоверение за раждане на М. Ю.Й., издаден от Община Хасково, въз основа на Акт за раждане № ****, се установява, че страните по делото са родители на детето М. Ю.Й..

Видно от Паспорт № ****на М. Ю.Й., същия е с изтекла валидност от ****.

Установява се от Декларация, подписана от Ю. И. Й. на дата ****г.същия е съгласен детето мо М. Ю.Й., ЕГН: **********, жител на: град **** да напуска територията на Република България и да пътува в чужбина и обратно, с придружител майка си С. Д. Й., ЕГН: **********, жител на: град **** за периода от **** до навършване на пълнолетие, многократно.

Видно от изготвения по делото Социален доклад с изх. № **** г., изготвен от ДСП - Хасково по отношение на детето М. Ю.Й., се установява, че се касае се за дете, родено от съвместното съжителство на своите родители.

Отговорностите и задълженията като пълноценен родител спрямо детето от раждането му са неадекватни. Майката е основният родител, ангажиран с адекватното задоволяване на потребностите на детето - базови, образователни, възпитателни и здравни, като е разчитала единствено на своите родители.

След раздялата на родителите М. живее с майка си и двамата си братя.

Майката неведнъж е търсила контакт с бащата, поради отсъствието на г-н Й. от страната такива не са осъществени. Последните такива са били преди 3 години когато М. е била на **** г. възраст. От тогава няма информация за него. С течение на времето спомените на детето за бащата избледняват и то вече няма потребност да го тьрси. Считат, че съдът ще се съобрази с гореизложените факти и най-вече с мнението на детето, както и ще вземе решение в най-добрия му интерес.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Б. А. А.. От същите се установява, че Познавам Ю. Й.. Той е мъжа на С. Й.. Не знае в момента къде се намира той. Последно го видяла 4 преди 2-3 години и повече по никакъв начин не съм го виждала. Те със С. имали три деца. М. е дъщеря на С. и Ю.. За нея се грижи С.. Бащата Ю. не се грижи за нея, не изпраща пари или подаръци по никакъв начин. С. и Ю. не живеят заедно, защото Ю. я тормозел и биел. М. не пътува в чужбина, но иска.

Те живеем в **** и канят С. с детето да дойдат. Те могат да дойдат, но трябва да се вземе паспорт за малката, защото е изтекъл срокът. Нейните деца също искат да видят леля си и братовчедка си.

Съдът кредитира показанията, като логични, последователни и кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изовди:

Предявената молба е с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД и е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна до компетентния съд и при наличието на правен интерес.

Разгледана по същество тя се изцяло основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК, когато родителите не постигнат общо съгласие по въпросите, свързани с пътуване на детето им в чужбина, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В тази връзка следва да се има предвид и визираната в чл.76, т.9 от ЗБЛД възможност да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители. Безспорно в случая следва да се прецени дали е в интерес на детето да напуска пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай.

Както вече бе посочено, установява се по делото, че страните са родители на детето М. Ю.Й., че от няколко години са разделени, като след раздялата им детето живее в домакинството на майката, както и че бащата не полага грижи за същото и нес е интересува от него. Също така от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован и категоричен извод, че изцяло в интерес на детето е да се даде исканото разрешение. Това е така, защото при уважаване на молбата не би се стигнало до рискове, които да се отразят негативно не само на детето, но и на неговите отношения с бащата. Същевременно пътуванията, които ще могат да се осъществят, след издаването на съответния документ, биха обогатили мирогледа и общата култура на детето, биха допринесли за цялостното му развитие като личност. Следва да се има предвид също така, че правото на свободно придвижване е гарантирано в чл.35, ал.1 от Конституцията на Република България, както и в редица международни актове /чл.12, т.3 от 5