Решение № 182 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100505968 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. М. Б. срещу решение от 13.11.2023 г. по гр.д. №632/2023 г. на Софийския районен съд, 66 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение по застрахователна полица за застраховка „Каско“ №4704200400000513/27.04.2020 г. в размер на 14 616,19 лв., представляващо стойността на настъпилите щети на застрахования лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х РЕИХЕ“, рег. № ****, в резултат на настъпило ПТП на 22.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно и неправилно постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че съдът неправилно е кредитирал заключението на приетата по делото САТЕ, в резултат на което е достигнал до неправилен извод, че ищецът не е доказал механизма на процесното ПТП. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.405 ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108 ал.1–3 или 5.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респ. Общите условия на договора.

С настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер, който е действителният размер на откраднатото имущество. Това следва и от разпоредбата на чл.386 ал.2 вр. чл.400 ал.2 КЗ, като последната норма предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, и при съобразяване и уговорките по застрахователния договор с общите условия – чл.405 ал.1 КЗ. Обезщетеното трябва да кореспондира с размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на вещта към момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.

За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е сключен договор за застраховка „Автокаско”, в срока на застрахователното покритие на който, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, както и да докаже размера на причинените от това събитие вреди.

По делото не се спори, че към датата на соченото застрахователно събитие ответникът е бил застраховател по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт” за л.а. „БМВ Х5” с рег. № ****, собственост на ищеца, като това обстоятелство се установява и от представената по делото застрахователна полица №4704200400000513 от 27.04.2020 г.

От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 22.03.2021 г. се установява, че на същата дата в гр. Враца е реализирано ПТП между т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ВР 6976 СХ, управляван от Е. Г., и л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ****, управляван от К. Г..

ПТП е настъпило по вина на водача на т.а. „Форд Транзит“, който при завиване на ляво не е спазил предимството на л.а. „БМВ Х5“. На автомобила „БМВ Х5“ са нанесени щети в предната част.

При ответното дружество по повод процесното ПТП е образувана щета №470420212113437, видно от представения по делото опис на претенция.

2

От представеното по делото писмо, изх. №02311/20.04.2021 г., от ответника до ищеца, се установява, че застрахователят отказва да изплати обезщетение по процесната щета, тъй като са установени повреди, несъответстващи между декларирания механизъм на настъпван на събитието и констатираните увреждания по застрахованото МПС.

От показанията на свид. К. Г. се установява, че при движение по път с предимство е излязъл микробус, който не е спрял на знак „Стоп“, след което се е ударил в него в задната лява част. Свидетелят сочи още, че по автомобила е имало щети от дясната страна – фарове, калници, броня, еърбек, а по микробуса – в задната броня.

От показанията на свид. Е. Г. се установява, че не е спрял на знак „Стоп“, препречил е пътя на л.а. „БМВ“, който се е ударил в неговата лява част. Свидетелят сочи още, че пред ПТП л.а. „БМВ“ не е имал увреждания, а след удара уврежданията са били в лявата страна – фар, калник, броня, изкривен капак, а по неговия автомобил – изкривена хидравлична бутилка, счупен заден стоп, счупена задна броня от лявата страна.

По делото е прието в първоинстанционното производство заключението на САТЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира изцяло, от което се установява, че при твърдения механизъм на процесното ПТП уврежданията по л.а. „БМВ“ са настъпили по друго време и при друг механизъм, различен от твърдения – не е възможно да бъдат получени констатираните в челната дясна част на автомобила увреждания по сочения от ищеца начин. Вещото лице сочи още, че от сочените увреждания на процесното МПС са настъпили при друг механизъм и при други обстоятелства, различни от твърдените.

От приетото във въззивното производство заключение на повторната САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило при маневра за завой на ляво от страна на водача на т.а. „Форд Транзит“, който поради неспазване на предимството е реализира ПТП с л.а. „БМВ“. Вещото лице сочи още, че при така сочения механизъм щетите по л.а. „БМВ“ не могат да бъдат получени вследствие настъпилото на 22.03.2021 г. ПТП. В о.с.з. вещото лице сочи, че увредите по двете превозни средства са абсолютно несъвместими.

Съгласно разпоредбата на чл.408 ал.1 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

В настоящия случай застрахователят е отказал да изплати претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, тъй като не изплаща обезщетение за всички заявени щети, за които при извършена проверка се установят различия между фактическа обстановка и декларираните обстоятелство. В рамките на настоящето производство ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не установи при условията на пълно и главно доказване механизма на процесното ПТП, респ. не установи по категоричен начин, че претендираните имуществени вреди върху процесния лек автомобил са в резултат на соченото събитие, настъпило при управление на процесното МПС. Напротив - от заключенията на кредитираните от съда САТЕ се установи безспорно и категорично, че не е възможно процесните увреждания да са получени при сочения от ищеца механизъм. Изложеното обосновава извод за липсата на причинно-следствена връзка между соченото от ищеца застрахователно събитие, осъществено на 27.04.2020 г. и тези вреди.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

3

Поради изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №18620 от 13.11.2023 г., постановено по гр.д.

№632/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав.

ОСЪЖДА И. М. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на З Е А Д „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №5, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4