Решение № 296 от 29.06.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. гр.Несебър, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря М. Р. Д. като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20212150101097 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Ищецът В. И. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, твърди в исковата си молба, че повече от 25 години е живял във фактическо съжителство със С. Д.а М.а, както и че на 15.08.2003г. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който той е имал качеството на купувач, а продавачът по него е „Г.и.“ ООД, ЕИК ***. Предмет на предварителния договор са били изградените в груб строеж недвижими имоти в град ***, представляващи самостоятелна стая с площ от 38,10 кв.м. ведно с 4,07 кв.м. общи части, изба № 3 с площ от 3,61 кв.м., отстъпено право на строеж 3,100%, за сумата в размер на 13 939 евро; партер-офис № 3 с площ от 27,33 кв.м., ведно с 3,70 кв.м. общи части и отстъпено право на строеж 1,889% за сумата в размер на 9 900 евро; гараж № 2 с площ от 14,09 кв.м., ведно с 1,72 кв.м. общи части и отстъпено право на строеж 0,877% за цена от 5 100 евро, или общо сума по продажната цена в размер на 29 534 евро. Уговореният срок за сключване на окончателния договор е 27.02.2004г. В изпълнение на договорните си задължения, ищецът е заплатил изцяло уговорената продажна цена със свои лични средства, чрез извършване на следните плащания в полза на продавача: на 15.08.2003г., т.е. в деня на сключване на предварителния договор, е заплатил сумата в размер на 5 000 евро, на 30.08.2003г. – 6 000 евро, на 21.11.2003г. – 8 000 евро, на 31.01.2004г. – 4 800 лева, и на 31.03.2004г. – 4 800 евро. Между В. В. и С. М.а е било постигнато съглашение, според което последната да бъде привидно вписана като купувач при сключването на окончателния договор, обективиран в нотариален акт № 96, том VII, рег.№ 3813, дело № 1234/11.08.2004г.

1 на нотариус Мария Бакърджиева. Съгласно окончателния договор продавачът „Г.и.“ ООД е прехвърлил на С. Д.а М.а недвижими имоти, находящи се в град ***, представляващи студио № 2 с площ от 38,10 кв.м., офис със санитарен възел № 3 с площ 27,33 кв.м. и северен офис с площ от 35,74 кв.м. Ищецът твърди, че в случая е налице персонална симулация, като е налице знание и съгласие на прикритата и явната страна да скрият действителния собственик на имотите, а именно ищецът В. В.. Съгласието на продавача „Г.и.“ ООД да сключи окончателния договор с продавач С. М.а, въпреки, че е договарял и е сключил предварителния договор с В. В., който е заплатил продажната цена, е индиция за съществуващото съглашение между В. В. и С. М.а, според което платилият изцяло продажната цена по предварителния договор да не фигурира в нотариалния акт, а собственик на имотите пред трети лица привидно да е С. М.а. В отношенията между В. В. и С. М.а винаги първият се е считал за собственик, с чиито средства са били извършвани ремонти и обзавеждане на недвижимите имоти след процесната сделка през 2004 година в нотариална форма, който е заплащал и данъците и другите комунални разходи за тях, в тях са се намирали негови лични вещи, разполагал е с ключ, ползвал е имотите и е полагал грижи за тях, докато С. М.а никога не е имала претенции към имотите като нейна собственост. В подкрепа на това съглашение ищецът посочва и предоставената от страна на С. М.а в полза на В. В. представителна власт по силата на писмено пълномощно от 12.07.2018г. с нотариална заверка на подпис и съдържанието, с права да продаде на когото прецени, при цена и условия, каквито намери за добре недвижимите имоти, да се разпорежда с получените суми по продажната цена. С. М.а е починала на 29.01.2021г. след продължително и тежко боледуване, като е оставила за единствен свой законен наследник брат си Х. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: град *** – ответника. В. В. твърди, че с него са провеждани множество разговори, при които ответникът е заявявал, че няма никакви претенции към недвижимия имот, въведен от ищеца като предмет на спора, а именно:

Студио № 2, на трети жилищен етаж, в блок № 2, с идентификатор ***.***, с площ 38,10 кв.м., ведно с избено помещение № 12 на площ от 3,22 кв.м., ведно с 4,07 кв.м. от общите части на сградата и 3,100% идеални части от правото на строеж върху мястото. Ответникът е знаел, че именно ищецът е действителният собственик на имота, а наследодателят на ответника е привидно посочен като купувач. Няколко месеца по-късно обаче, на 19.04.2021г. ищецът е бил уведомен, че представители на ответника са сменили патроните на вратите на имотите, между които и на гореописаното студио, а се е убедил за тези обстоятелства на 26.04.2021г., когато представител на ищеца е посетил имотите и е установил, че вече няма достъп до тях и му е отнето владението върху имотите. Ищецът е направил искане да бъде признат да собственик на недвижимия имот, а ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху имота.

С допълнителна молба ищецът заявява, че предявява инцидентен установителен иск срещу ответника за разкриване на персонална симулация при сключването на процесната сделка от 11.08.2004г., като бъде обявено, че С. Д.а М.а е подставено лице, а действителният купувач е ищецът В. И. В.. Като основание на този инцидентен установителен иск допълва, че В. В. и С. М.а са имали общо желание да скрият от трети 2 лица кой е действителният купувач, а оттам и собственик на имота, предмет на сделката, но и че продавачът е знаел за симулацията.

В отговора на исковата молба ответникът Х. Д. М. посочва, че недвижимият имот е описан неправилно, а ищецът не е уточнил дали владението му е било добросъвестно или не, както и срока на упражняваната фактическа власт. По същество на спора заявява, че счита исковете за неоснователни с довода, че С. Д.а М.а е действителният собственик, след смъртта на която правото на собственост е преминало на основание наследствено правоприемство в полза на нейния брат Х. Д. М., а ищецът В. И. В. никога не е владял имота, съответно не го е придобил на основание придобивна давност, не е налице и идентичност между недвижимите имоти, които са били предмет на предварителния договор от 15.08.2003г., с тези, закупени от С. Д.а М.а с договора за покупко-продажба на недвижим имот от 11.08.2004г. Отрича уговорка между С. М.а и В. В., според която първата да бъде подставено лице и да прикрие ищеца като действителен купувач на имотите, между които и процесния с идентификатор ***.*** при сключване на договора в нотариална форма.

Продавачът по договора от 11.08.2004г. „Г.и.“ ООД не се е уговарял със С. М.а тя да е подставено лице на В. В. като го прикрива като действителния купувач, а продажната цена по договора е заплатена с лични средства на купувача С. М.а, с които тя е разполагала, а на ищеца е било позволено да ползва имота на базата на фактическото съжителство между двамата. Ответникът отрича и след смъртта на сестра си да е заявявал на ищеца, че няма претенции към имота, както и да е знаел, че ищецът е действителен собственик, като споменава за разговори през месец април 2021г. между двамата, при които ищецът е поискал от него да му отстъпи имотите в град Несебър.

С определение от 20.09.2022г., постановено по делото, съдът е приел за съвместно разглеждане в процеса предявеният от ищеца В. И. В. инцидентен установителен иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, а именно за признаване за установено по отношение на ответника Х. Д. М., че действителният купувач по договора за покупко-продажба на недвижим имот от 11.08.2004г., обективиран в нотариален акт № 96, том VII, рег.№ 3813, дело № 1234/2004г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд, е В. И. В., а С. Д.а М.а е вписана привидно като купувач по сделката.

Ищецът не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощени адвокати, които поддържат предявените обективно съединени искове за собственост на основание договора за покупко-продажба или поради придобивна давност – след осъществено 5-годишно или 10-годишно владение, респ. добросъвестно или недобросъвестно владение, считано от датата на сключване на окончателния договор – 11.08.2014г. Отбелязва, че единият от имотите, посочени в предварителния договор, в строителните книжа е предвиден като гараж, докато в хода на строителството са настъпили промени, в резултат на които той е преустроен в офис. Процесният недвижим имот не е бил отдаван под наем по време на съвместното съжителство между ищеца и С. М.а. В подкрепа на тезата си, че именно В. В. е бил считан за собственик от съседите си, посочва 3 обстоятелството, че той е участвал на Общите събрания на етажната собственост, на които е бил избиран за протоколчик. Представя писмени бележки, в които изразява становище за основателност и доказаност на исковете. Обсъжда писмените доказателства, от които счита, че са доказани обстоятелствата, налагащи извод за двустранна персонална симулация при сключване на окончателния договор и че действителен и едноличен собственик на процесния недвижим имот е В. В., а именно заплатената изцяло от него продажна цена на продавача, признанията на С. М.а в официална декларация, че В. В. е собственик на имота и основанието за това, факта на упълномощаването му от нейна страна не само да ползва и да управлява имота, но и да се разпорежда с имота като прехвърли собствеността на трети лица и да получава продажната цена, която сам договори. Посочва се, че гласните доказателства, чрез разпита на свидетелите, водени от ищцовата страна, доказват обстоятелства, които също подкрепят наличието на симулативна сделка, и че ищецът е собственик на имота от закупуването му. С тези доказателствени средства са доказани признанията, които С. М.а е правила приживе за това, че имотът е на ищеца, доказано е че В. В. е посещавал много често имота, за разлика от С. М.а, като единствено той е предоставял ключовете на лицата, които са искали да ползват имота за определен период, и че тези лица са свързани само с ищеца, докато имотът не се е ползвал от лица, които да са близки на С. М.а. Самата тя изключително рядко е посещавала имота. Потвърждава се и че само ищецът се е грижил за имота, той го е обзавеждал, той е извършвал ремонтни дейности, плащал е консумативните разходи, данъци и за комунални услуги и че това е било само с негови средства, в което поддържане и управление на имота С. М.а никога не е участвала. Затова никой не е изразявал съмнение, че именно В. В. е собственикът. От свидетелските показания е доказан и мотива за съглашението между В. В. и С. М.а последната да бъде привидно вписана като собственик на имота, но двамата приемат, че имотът е собственост на първия, а именно предположението, че С. М.а ще надживее В. В., понеже тя е по-млада, а след неговата смърт тя ще остане без имущество. Във вътрешните отношения между двамата те са считали, че В.

В. е собственик на имота, но те са имали намерение да скрият от неговите потенциални наследници кой е действителният собственик и приобретател по окончателния договор.

Намира, че ангажираните от ответника гласни доказателства не са насочени към доказване на обстоятелствата, съгласно вменената доказателствена тежест, като воденият от него свидетел излага твърдения за други факти, поради което показанията му не следвало дори да се обсъждат. Счита също, че предвид протИ.речията, съдържащи се в показанията на този свидетел, както и твърденията му за факти, които или не са относими към правния спор или са недостоверни, на тях не трябва да се дава вяра, включително и предвид, че свид. А. никога на е посещавала имота. Ответникът не доказа и че С. М.а е договаряла с продавача и е платила продажната цена за имота. За установено счита от доказателствата, че владението на ищеца е отнето от ответника, чрез негови представители, както и моментът е начина на установяване от страна на ответника на фактическата власт върху имота на ищеца.