Решение № 125 от 01.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Русе, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20234500100372 по описа за 2023 година

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЛОД.

Ищецът Т. С. Т. твърди, че бил земеделски производител и стопанисвал и обработвал земеделски земи в землището на с.С., Община И., обл.Р. През стопанската 2022/2023 година, съгласно анкетна карта на Областна служба „Земеделие“- гр.Р., споразумение №РД-05-50-12/30.08.2022г. за ползване на земеделските земи в землището на с. С., местностга „Пъзневица“ и приложените към тях кадастрални карти, в предоставения му земеделски имот, комасиран в БЗС №65509-725-4/216803/, с площ 71.54 ха /715.4 дка/ засял пшеница. От опита си в предходни години знаел, че през зимните месеци февруари- март, когато поникнела пшеницата, изгладнелите диви животни- диви свине, я нападали, изравяли и унищожавали. Затова сключил договор за охрана с охранителна фирма „Т.К.“ ЕООД- Ц.К. за денонощна, непрекъсната oxpaна на горепосочения блок. Набезите не закъсняли. С непрекъснат, денонощен обход oт патрули от охранителната фирма, както и oт него служители му, както и чрез употреба на пиротехнически средства за вдигане на шум, пръскане с препарати /репеленти/ с миризми, прогонващи дивеча, изстрели с оръжие във въздуха, дивечът бил прогонван временно.

1

Охраняващите забелязали, че дивите свине винаги идвали откъм територията на намиращата се в съседство дивечовъдна станция „Батаклията“, стопаннсвана oт ответника и след прогонване се прибирали пак тaм. Hа 08.02.23 г. масиран набег на стада диви животни- диви свине, идващи от същата посока, нападнали посевите на горепосочения блок и унищожили значителна част от тях. Същото било положението и със съседните блокове.

На 09.02.2023г. подал заявление №РД-12094/09.02.2023г. пo чл.117 от ППЗЛOД до Директора на РДГ- гр.Русе с искане за установяване на нанесените щети oт дивеча. Със Заповед №29/24.02.2023 г. на Директора на PДГ- гр.Русе била назначена комисия, която на 07.03.2023г. посетила процесния БЗС, извършила оглед и установила, че значителна плoщ oт засетия с пшеница блок била компрометирана /увредена/. Установени били значителни участъци и ивици с ровове с различна ширина и с дълбочина от 10- 40 см, което правило терена практически необработваем. Заключението на комисията било, че били унищожени 100 % oт посевите в 30.6 ха /300.6 дка/, което представлявало 42% от площта на блока, целият от 71.54 ха /715.4 дка/.

От характерните следи /дири/ и фекалии, констатацията била, че щетите били нанесени от диви свине като изрично било установено, че нямало следи от селскостопански животни. Било посочено, че към засетия процесен участък имaло ясно и трайно видими и силно изразени две дивечови пътеки, които идвали от и водели дo наблизо намиращата се дивечовъдна станция „Батаклията“, която се стопанисвала oт ответника. B счетоводството му били направени изчисления на направените разходи за засяване на процесния участък, поискани били сведения за средння добив на пшеница в регнона от ОД „Земеделне“- гр.Русе, както и справка за усреднените изкупни цени на пшеницата за Русенска област от системата за агропазарна информация /CAПИ/ и било изчислено, че щетите възлизали на 104 816,28 лв. Поискал от ответника доброволно да заплати горепосочената сума, но дo настоящия момент не постъпило плащане.

Съобразно чл. 79 от ЗЛОД и ППЗЛОД отговорен за вредите, причинени oт дивеч, бил стопанисващият дивеча. Процесният земеделски блoк бил в землището на с.Сваленик, в района на Ловна дружина- Сваленик, член на ЛРС „Ф.Т.“- гр.Русе. Констатациите на Комисията били, че съобразно следите и дивечовите пътеки, както и сведенията от очевидци- охрана и негови служители, щетите били нанесени oт дивеч, обитаващ намиращата се в 2 съседство дивечовъдна станция „Батаклията“, която се стопанисвала от ответника и същият носел отговорността за контрола и за вредите, поради което дължал заплащане на обезщетение. В качеството си на ЗП изпълнил всички необходими, достатъчно ефективни мерки за опазване на земеделската продукция като охранявал нивите си денонощно и непрекъснато, със специално нaeтa охранителна фирма, със собствени сили и средства- лично и със свои служители, със специални, прогонващи дивеча препарати, шумосъздаващи средства- пиратки, изстрели във въздуха с оръжие. Трябвало да се обърне внимание и нa факта, че през последните гoдини имало свръхпопулацня на дивеча в този район на България, a ответникът имaл интерес да имa повече дивеч, зa да привличла ловци по линия на международния ловен туризъм, както и на ловци от България, тъй като това била ocнoвнaтa му стопанска дейност, от която реализирал приходите и печалбите си. За тази цел повечето oт Държавните ловни стопанства в страната изграждали огради около дивечовъдните си станции, за да можели да контролират движеннето на дивеча /както и да предпазват oт бракониери/ и да не позволявали дивите животни да нападат нивите и да причиняват щети на земеделските производители. B случая това не било направено, което показвало, че съобразно разпределената отговорност между стопаните на дивеча от една страна- да контролират дивеча, което било приоритетното задължение, защото дивечът, стопанисван oт ответника бил активният причинител на вредите и от друга страна земеделските стопани- да пазят нивите си, ответникът не изпълнил в достатъчна степен задължението си, a той изпълнил задължението си в максимален обем. Отказът на ответника да му заплати обезщетение за причинените му вреди, пораждал правният интерес от иска.

Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 50 000 лв., частично от общо дължимата сума в размер на 104 816.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от дивеч, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023 г. до окончателното плащане, както и направените разноски за производството.

Ответникът СИТП, ТП ДЛС „Дунав“- гр.Русе, ЕИК 117571403 е подал отговор по реда и в срока на чл.131 от ГПК, в който изразява становище за 3 неоснователност на предявеният иск. Оспорва пасивната си материалноправна легитимация по иска с доводите, че „Северноцентралното държавно предприятие“ ДП- гр.Габрово било юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 от ТЗ, a Държавно ловно стопанство „Дунав“- Русе било негово териториално поделение. Със Заповед № РД49-110/13.04.2011г. на министьра на земеделието и храните бил определен района на дейност на „Северноцентралното държавно предприятие“ ДП като от датата на вписване на държавното предприятие в търговския регистьр, описаните в т.2 държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства, измежду които и ДЛC „Дунав“, ставали териториални поделения на „СЦДП“ ДП- гр.Габрово.

Твърди, че З. С. Т. неоснователно предявил иска си срещу TП ДЛC „Дунав“Русе. Твърди, че процесният земеделски блок бил в землището на с.Сваленик, в района на ловна дружина- Сваленик, член на Сдружение лoвнo рибарско дружество „Ф.Т.“- Русе, който факт бил констатиран в Протокол за нанесени щети от дивеч от 07.03.2023г. oт комисията, назначена със Заповед №29/24.02.2023г. на директора на PДГ- Русе. По силата на чл.79, ал.1 от ЗЛОД пасивно материално- правно отговорен за обезщетяване на причинените вреди било Сдружение „Ловно- рибарско дружество Ф.Т.- Русе“ по силата на сключен договор за предоставяне стопанисването на дивеча в определен ловностопански район за TП ДЛC „Дунав“- гр.Русе Оспорва и твърдението, че ищецът предприел всички необходими мерки за опазване на земеделската си продукция с доводи, че с оглед момента на сключване на договора за охрана, тази мярка била взета късно, както и че описаните мерки били с временен характер и се явявали недостатьчни за предотвратяване на евентуално настъпване на щети върху посеви oт диви животни. Оспорва претенцията и по размер. Навежда доводи, че се претендира обезщетение за пропуснати ползи от непроизведена продукция, които не били установени. He бил доказан пропуснат доход oт страна на ищеца, кoйтo да имал траен и сигурен характер и кoйтo да бил пряка и непосредствена последица oт поведението на стопанството. Не били ангажирани доказателства, че ищецът със сигурност би получил доход oт продажбата на пшеница, тъй като засяването на реколта предполагала възможност да се увеличи имуществото, нo нe гарантирало сигурен добив на пшеница, още повече продажбата му на пазара по средни пазарни изкупни цени.

4

Иска отхвърляне на иска и на акцесорната претенция за заплащане на лихва, както и присъждане на направените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Т. С. Т. е регистриран като земеделски производител 13.02.2015 г.ЕКАТТЕ 63427 съгласно регистрационна карта, издадена от МЗХ.

Видно от анкетна карта на Областна служба „Земеделие“-гр.Русе, споразумение №РД-05-50-12/30.08.2022г. за ползване на земеделските земи в землището на с. С., местността „П.“ и приложените към тях кадастрални карти през стопанската 2022/2023г. Т. Т. е обработвал земеделски имот, комасиран в БЗС №65509-725-4/216803/ с площ 71.54 ха /715.4 дка/.

Със заповеди № РД46-59/18.01.2001 г. и №РД46-1469/14.08.2001г. на МЗГ са определени границите на ловностопанските райони като горепосочения имот попада в района на дейност на ДЛС „Дунав“. С протокол от 03.11.2011 г. е извършено разпределение на районите като територията, на която се намира обработваемия имот е предоставен за стопанисване на ЛРС „Ф.Т.“- гр. Русе. С договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, сключен на 07.08.2009 г. на основание чл.29, ал.8 от ППЗЛОД и Заповед №491/09.04.2009 г. на Председателя на Държана агенция по горите ДГС, /ДЛС/ „Дунав“- гр.Русе възлага на ЛРС „Ф.Т.“- гр.Русе стопанисването и ползването на дивеча в описаните в договора ЛСР, в т.ч. и района на с.Сваленик,Русенска област.

Въз основа на подадено от Т. Т. заявление до РДГ- гр.Русе- вх.

№РД12095/09.02.2023 г. със заповед № 29/24.02.2023 г. на Директора на РДГРусе е назначена комисия за извършване на оглед на щетите във физически блок 65509-725-4/216803/ с площ 71,54 ха в землището на с.Сваленик, Русенска област, обработван от Т. Т. и е съставен протокол за нанесени щети от дивеча от 07.03.2023 г. В протокола е удостоверено, че дивечът, обитаващ територията, се стопанисва от ловна дружина С., която влизала в състава на ЛРД „Ф.Т.“- гр.Русе. Посочено е също, че нивата била засята с пшеница и е установено, че на площ от 30,06 ха, представляваща 42% от парцела, реколтата била унищожена от диви прасета. В протокола са отразени и 5 изявленията на Т. и инж. Н.Х.- специалист по ловно стопанство в СЛРД „Ф.Т.“- гр.Русе, че дирите на дивите прасета водели към ДЛС „Дунав“-Русе.

С приетата по делото агро-икономическа експертиза се установява, че размерът на направените от Т. Т. разходи за засяване и обработка на унищожените посеви възлиза на 66 764,61 лв. съгласно счетоводните данни, както и че от унищожената площ ищецът би реализирал доход в размер на 104 816, 63 лв.

При определяне на този размер експертът е съобразил приетите по делото справка на ОД „Земеделие“- гр.Русе- изх.№Д-551-1/18.04.2023г. и справка от САПИ- изх.№6339/07.04.2023г.

Съдът възприема изцяло заключението на ВЛ с оглед специалните му знания и като неоснорено от страните.

За охраняване на земеделския имот З. Т. на 07.02.2023г. сключва договор за охрана с „Т.К.“ ЕООД- гр.Ц.К..

С показанията на св.Т.К. се установява, че Т. искал да му охранява нивите от набези на животни. Охраната се извършвала с постоянни обходи денонощно, които извършвал сам, защото площта била малка и нямал други служители. Свидетелят сочи, че при сключването на договор обичайна негова практика била да огледа обекта, който ще се охранява и при огледа, който извършил на 07.02.2023г., видял, че има големи щети- ями, които били изровени от диви прасета. Към момента на сключване на договора тези щети били вече факт. С показанията му се установява също, че впоследствие продължили да идват диви животни- основно прасета, които идвали от ,,Б.‘‘.