Решение № 51 от 21.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601615 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Д. Д. И., чрез адв. Ст. И. ВАК срещу присъда постановена по НОХД №169/2022 г. по описа на ВРС, с която подсъдимият И. е признат за виновен, за това че на 29.08.2019 г. в гр. Варна самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго – от Е. Л. В., Д. П. П. и Н. Л. Д., свое предполагаемо право - право на собственост, изключващо правото на собственост на посочените лица, върху дворно място с площ 250 кв. м., находящо се в гр.

Варна, ул. ........ като поставил метални ограда и врата, с което ограничил безпрепятствения достъп на Е. Л. В., Д. П. П. и Н. Л. Д. до дворното място, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. При определяне на наказанието първоинстанционният съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, като на осн. чл.55, ал.1, т.2, буква „б” от НК, му наложил наказание „пробация” при съвкупност на следните пробационни мерки:

На осн. чл. 42А, ал. 2, т.1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца.

На осн. чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 29,80 /двадесет и девет лева 80 ст./ лева в полза на бюджета на ОД на МВР – Варна.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт.

Възраженията са насочени основано към превратно тълкуване на доказателствените средства. В допълнението към въззивната жалба се изразява становище за неправилно приложение на материалния закон. Според защитата първоинстанционният съд не е провел 1 обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните обстоятелства по делото, вследствие на което не е установено категорично лицето поставило процесната врата, съответно не е доказано авторството на деянието. Посочва липса на мотиви на атакувания съдебен акт. Твърди, че на подсъдимият не е дадена възможност да се възползва от правата си по чл. 323, ал.3 от НК, както и че не е налице изричен предупредителен протокол. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно - отмяна на акта и връщане делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание представителят на ВОП намира жалбата за неоснователна.

Счита присъдата на първоинстанционният съд за мотивирана и правилна.

В пледоарията си пред ВОС, защитата на подсъдимия поддържа жалбата и писменото допълнение към нея. Твърди, че по делото са разпитани нарочни свидетели. Прави възражение, че при разглеждане на делото от първоинстанционният съд на подсъдимия не е дадено право на лична защита.

Подсъдимият И. твърди, че не той, а неговият баща е поставил вратата.

С последната си дума поиска да бъде оправдан.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, съобразно изискванията на чл.314 от НПК прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна.

Подсъдимият Д. И. и семейство му – св. Д. Й., негова майка и св. Д. Д. – баща, живеели в сграда намираща се на ул. ......... № 21, гр. Варна. В същата сграда живеели и свидетелите Е. Л. В., Н. Л. Д. и Д. П. П., който притежавал офис на първия етаж, в който осъществявал дейността си като управител на „Фаст билдинг Варна" ООД.

До 2014 г. всички те имали безпрепятствен достъп до дворното място към жилищната сграда, където имало обособени места за паркиране. На неустановена дата през същата година автомобилът на подс. И., който бил паркиран на едно от обособените паркоместа в двора на кооперацията, бил ударен и деформиран от неустановено лице. Това мотивирало подсъдимият и родителите му да вземат решение за поставяне на метална ограда и врата, които да препятстват достъпа на автомобили (включително тези на свидетелите Н. Д., П. и В.) до двора на сградата.

За целта свид. Д. Й. наела фирма, която изградила металната ограда и врата, като по този начин възпрепятствали достъпа до двора на кооперацията на останали собственици на жилища и офисни помещения в сградата, сред които били и посочените свидетелите, които не можели да си паркират автомобилите на обособените за това места.

В следващите месеци свидетелите Д., В. и П. няколко пъти провели разговор с подс.

И. и неговата майка, като ясно заявили, че не са съгласни с ограничаването на достъпа им до двора на кооперацията и настоявали или оградата и вратата да бъдат премахнати, или да им бъдат предоставени ключове, така че да могат отново безпрепятствено да паркират автомобилите си, доколкото дворното място било сред общите части на жилищната 2 кооперация. Подс. И. и неговата майка категорично отказали да предоставая достъп до паркинга, като твърдели, че изключителен собственик на дворното място бил подс. И..

След отказа свидетелите предявили пред Районен съд - Варна иск по чл. 109 от Закона за собствеността срещу майката на подсъдимия - Д. Й. (доколкото именно тя била наела фирмата, която поставила вратата и оградата). С решение № 1349/06.04.2016 г. по гр. д. № 5307/2015 г. по описа на PC - Варна искът бил уважен и Й. била осъдена да премахне металната ограда и врата, с което да осигури безпрепятствен достъп до дворното място.

Решението било обжалвано и потвърдено с Решение № 1452/18.11.2016 г. на Окръжен съд Варна по въззивно гр. д. № 1063/2016 г., вл.с. на 15.02.2019г. В полза на свидетелите Н. Д., Д. П. и Е. В. на 26.01.2017г. бил издаден изпълнителен лист срещу Д. Й..

Въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение не били предприети действия по премахването на оградата и вратата. Поради тази причина било образувал изпълнително дело № 185/2019 г. на ЧСИ Захари Д., с peг. № 808 и район на действие ОС – Варна. В рамките на това изпълнително производство на 29.08.2019 г. бил насрочен оглед, на който помощник на ЧСИ Д. следвало да констатира дали е изпълнено Решение № 1452/18.11.2016 г. на Окръжен съд - Варна по въззивно гр. д. № 1063/2016 г. Подсъдимият И. разбрал за това обстоятелство и сутринта на 29.08.2019 г., подпомаган от баща си и неустановено в хода на разследването лице, премахнал оградата и вратата. Същия ден в 10:30 ч. на място пристигнала Миглена Желязкова - помощник на ЧСИ- Д.. Тя констатирала, че оградата и вратата са премахнати, с което било изпълнено влязлото в сила съдебно решение.

Изготвеният от нея протокол бил подписан от подс. И., който присъствал по време на огледа.

Въпреки приключилото изпълнително производство подс. И. продължил да смята, че е изключителен собственик на дворното място и че останалите, макар и собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, нямат никакво право на собственост (в съответните идеални части), затова около 11:00 ч. същия ден, подпомаган от баща си и неустановеното в хода на разследването лице, отново монтирал същите метална ограда и врата. Подсъдимият не снабдил с ключове за тях на свидетелите Н. Д., Д. П. и Е. В..

По този начин безпрепятственият достъп на лицата до дворното място продължил да бъде ограничен, поради което свидетелите Н. Д., Д. П. и Е. В. подали жалба до РП - Варна.

На подсъдимия бил съставен протокол за предупреждение от 29.10.2019г. от служители на полицията / л. 64 от д.п./, да не извършва самоуправни действия и му била разяснена разпоредбата на чл.323, ал.3 от НК, но въпреки това не възстановил първоначалното фактическо положение.

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява, вследствие на събрана в хода на съдебното следствие пред РС – Варна, гласни доказателствени средства – разпитите на свидетелите Д. П., Е. В., А. Н., Е. И.а, Н. В., както и на свидетелите Н. Д. и Д.

Д. – прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК, частично от обясненията на подс. Д. И., както и от останалите писмени материали приобщени по реда на чл. 283 от НПК, достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят еднозначни изводи по фактите на делото.

В хода на съдебното следствие пред първа инстанция са разпитани свидетелите А. Н., Е. И.а и Н. В. / неразпитани, при провеждането на действията по разследването/.

Свидетелките Н. и И.а обаче се явяват преки очевидци на деянието, доколкото и двете 3 лично и непосредствено са възприели действията на подсъдимия при повторното поставяне на процесната врата. В разпита си пред съда свид. Н. заявява, че лично е възприела как сутринта на 29.08.2019г. вратата се демонтира от трима човека - подс. И., неговият баща Д. и трето лице, а впоследствие се монтира отново от същите трима човека. Това се потвърждава от свидетелките показания на Е. И.а, която заявява, че когато е излязла заедно с нейната колежка / свид. А. Н./ на терасата на кооперацията е възприела монтирането на вратата, като отново посочва, че това е осъществено от три лица, сред които св. Д. Д. и подсъдимия. Изложеното се подкрепя от показанията на свид. В., който също е възприел демонтирането и повторния монтаж на вратата от подс. И..

Съдът намира, че посочените свидетели ( с изключение на свид. Д. Д.) са незантересовани от изхода на делото, като техните показания са непротиворечиви, и допълващи се, като логични и обсъдени в своята взаимовръзка, позволяват да се установи правилно фактическа обстановка по делото, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

При анализа на свидетелските показания на Д. Д., баща на подсъдимия, съдът отчита обстоятелството, че макар и запознат с разпоредбата на чл. 119 от НПК и възможността да откаже да свидетелства, същият в хода на съдебното следствие е дал противоречиви показания, което е наложило първоинстанционният съд на осн. чл. 281, ал.1, т.1 от НПК да прочете и приобщи към материалите по делото показанията му дадени пред орган на досъдебното производство. В съдебното заседание пред ВРС, същият е заявил, че сам е монтирал отново процесната вратата, без участието на сина си – подс. И.. Твърдяното от този свидетел, противоречи на изложеното от него в разпита му като свидетел в хода на досъдебното производство. Видно от протокол за разпит на свидетел от 03.07.2020г. /л. 143 от ДП/, свидетелят е бил предупреден за възможността да не дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили него или негови близки в извършването на престъпление.

При разпита, си свид. Д. заявява, че след констатацията на ЧСИ – то, че оградата и вратата са премахнати, синът му Д. отново е поставил вратата, в качеството му на собственик. Това обстоятелство се подкрепя от останалите събрани и кредитирани от съда гласни доказателства.

Съдът не кредитира дадените от свид. А. С. показания, тъй като същите противоречат на останалите свидетелски показания и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а тези на свид. Георги Петков С. съдът намира, че не допринасят за изясняване на обективната истина и не позволяват на съдът да формира еднозначни изводи по отношение на поведението на подс. И. на процесната дата.

По отношение обясненията на подс. И., в частта с която заявява, че не той, а вероятно баща му е сложил вратата, съдът намира, че това твърдение не съвпадат с установената по делото фактическа обстановка и не се подкрепят от останалата събрана и проверена доказателствена съвкупност, а единствено обслужват защитната му теза, безспорно явяваща се негово суверенно право на защита.

Въз основа на така събрания и обсъден доказателствен материал, настоящият въззивен състав приема за установено от фактическа страна, че на 29.08.2019г. въпреки, че безспорно е бил запознат със съдебното решение на гражданския съд, подсъдимият И. не предоставил достъп на останалите живущи в сградата до дворното място и местата за паркиране, като след съставянето на констативния протокол от помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ – Захари Д., лично подписан от него /л. 150 от д.п./, отново монтирал процесната врата и ограничил достъпа на свидетелите В., П. и Н. Д. до дворното място на 4 кооперацията.